Какво място заема печката в живота и бита на руснаците
Руската печка е нещо по-важно от елементарен източник на топлота.
Тя е детайл на културата, тя е креват, воин от приказки и основното място в типичната съветска дървена къща. Разказваме кой е обичал да лежи на печката, в коя част на печката се е спотайвал домашният дух и за какво неомъжените девойки са се криели зад нея.
Двамата най-известни герои от съветските приказки – Иля Муромец и Емеля – са свързани неразривно с съветската печка. Първият е лежал на нея 33 години, до момента в който не бил талантлив с вълшебна богатирска мощ и не го пратили да се бори със злото. Вторият пък въобще не е слизал от печката, а се возел в нея като с кабриолет. Печката е участвала във фолклора не без съображение – към нея се е въртял целият обичай на руснаците надали не доникъде на предишния век.
Главното място в дома
Печката е най-топлото място в дома. Да полежи, да се отпусне е била най-голямата фантазия на селянина. И той честичко прекарва зимните месеци точно там. Да лежи на печката е можел единствено мъжът, главата на фамилията или старецът. Жените са били длъжни да я поддържат в „ бойна “ подготвеност, да сготвят и да се занимават с други неща. Децата са могли да се качват на печката единствено за малко време с разрешение на възрастните и като забавление.
Печката участва в доста творби на съветската литература. Максим Горки, да вземем за пример, я загатва постоянно в своя разказ „ Детство “.
„ Спях сред печката и прозореца, на пода, тясно ми беше, пъхах си краката в най-долното поделение на печката и хлебарките ги гъделичкаха. Този ъгъл ми доставяше не малко пакостнически удоволствия – до момента в който дядо готвеше, непрекъснато чупеше стъклото на прозореца с ръжена и дилафа “.
Печката е имала „ женски ъгъл “ или „ кут “, където е било неразрешено за мъже. Там се е пазила посудата и дамите са се занимавали с ръкоделие. Често кутът даже е бил обособен от главната част на къщата със специфична завеса. Зад нея се е криела невестата преди сватбата, тук дамите са раждали и кърмели.
При строителството на нова къща първо се е проектирала печката, а по-късно всичко останало. Оттук идва и съветската сентенция, която безусловно гласи: „ Да танцуваш от печката “ или с други думи да започваш всичко от най-главното. С печката са свързани и доста други пословици: „ Ако все лежиш на печката, няма да има нищо в нея “; „ Ако искаш да ядеш гевречета, не лежи на печката “.
Как наподобява печката
Руската печка придобива своя обичаен тип почти към XV век. В разнообразни области на Русия печките са могли да се отличават по устройство и материали, от които са ги изграждали – те са били каменни или глинени, в тях са горели дърва и по-рядко топки от говежди тор, плява или торф.
Печката е основният детайл от интериора в обичайна съветска къща, а старинните печки са заемали съвсем половин стена. От печката до противоположната стена са строили дървени нарове, където е можело да се спи.
Да се строят печки е бил значим детайл от съветския живот, а майсторите на печки – търсена влиятелна специалност, тъй като това е бил доста комплициран поминък.
Главната част на печката е пещта, където са се горели дърва. В нея са готвели и храна – чeсто в разпалената или към този момент догоряващата печка са слагали глинени или чугунени гърнета, употребявайки специфични дилафи, които можеш да видиш във всеки музей на съветския обичай. В някои печки е имало толкоз огромна пещ, че вътре човек е могъл даже да се измие.
Непосредствено под пещта е имало „ под “, специфична ниша, където се е тъга хлябът. Слагали са го, още когато печката е била гореща, образувала се е хрупкава коричка, а по-късно в изстиващата печка хлябът се е доизпичал от вътрешната страна. В печката са правели и печено мляко (чети по-подробно за тази неповторима съветска напитка ).
Мястото, където са правели лежанката, се е наричало „ препокритие “. Често то е било под самия таван, където е отивала цялата топлота. Вече изгасналата печка е оставала топла доста дълго, по тази причина в нея и на нея е можело да се претопли храна и вода, а в неголемите ниши, наричани „ печурки “, са се съхранявали или сушили хранителни запаси – гъби и билки, там са можели да се оставят облекла или обувки.
Дървата, ръженът и останалите механически атрибути са се слагали на особено място под печката „ подпечи “, свърталище на мишки и хлебарки. Пак там се е складирал и ненужният отпадък.
В богатите къщи печките са били украсявани с рисувани глинени плочки. Този поминък е бил доста издирван в края на XIX – началото на XX век, когато на мода идва „ съветският “ жанр. Производството на този детайл от декора е известно и в този момент.
Мистичното и практическото е значение на съветската печка
Суеверните съветски селяни са вярвали, че зад печката или в долното ѝ поделение живее домовикът. Считало се е, че печката лекува – на нея са слагали болните хора с вярата скоро да оздравеят, дишали са парата от печката, тъй като са вярвали, че има потребни свойства. Пепелта от печката не се е изхвърляла. Ползвали са я за лечебни смазки, а също и за по-практични цели – за сапун и избелване на бельото.
Печката се е палела с настъпването на първите студове – някъде от октомври до април-май. Руснаците постоянно са имали доста признаци и поверия за идното време – и съгласно това по какъв начин гори печката са можели да вършат метеорологична прогноза. Ако тягата е мощна или огънят е червен, то най-вероятно ще настъпят мощни студове. Ако дървата горят безшумно и огънят е бял, то би трябвало да се чака стопляне.
Съдбата на печката
От средата на XIX в. солидните съветски печки стартират да отстъпват място на компактните тухлени холандски печки. Те са били освен по-малки, само че и с по-просто устройство. На тях не е можело да се полежи, само че пък са имали неголямо пространство като плоча за подготвяне на храна.
Сега рядко може да се срещне съветска печка, тя може да се види в музеи. В актуалните селски къщи и до момента има холандски печки.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Тя е детайл на културата, тя е креват, воин от приказки и основното място в типичната съветска дървена къща. Разказваме кой е обичал да лежи на печката, в коя част на печката се е спотайвал домашният дух и за какво неомъжените девойки са се криели зад нея.
Двамата най-известни герои от съветските приказки – Иля Муромец и Емеля – са свързани неразривно с съветската печка. Първият е лежал на нея 33 години, до момента в който не бил талантлив с вълшебна богатирска мощ и не го пратили да се бори със злото. Вторият пък въобще не е слизал от печката, а се возел в нея като с кабриолет. Печката е участвала във фолклора не без съображение – към нея се е въртял целият обичай на руснаците надали не доникъде на предишния век.
Главното място в дома
Печката е най-топлото място в дома. Да полежи, да се отпусне е била най-голямата фантазия на селянина. И той честичко прекарва зимните месеци точно там. Да лежи на печката е можел единствено мъжът, главата на фамилията или старецът. Жените са били длъжни да я поддържат в „ бойна “ подготвеност, да сготвят и да се занимават с други неща. Децата са могли да се качват на печката единствено за малко време с разрешение на възрастните и като забавление.
Печката участва в доста творби на съветската литература. Максим Горки, да вземем за пример, я загатва постоянно в своя разказ „ Детство “.
„ Спях сред печката и прозореца, на пода, тясно ми беше, пъхах си краката в най-долното поделение на печката и хлебарките ги гъделичкаха. Този ъгъл ми доставяше не малко пакостнически удоволствия – до момента в който дядо готвеше, непрекъснато чупеше стъклото на прозореца с ръжена и дилафа “.
Печката е имала „ женски ъгъл “ или „ кут “, където е било неразрешено за мъже. Там се е пазила посудата и дамите са се занимавали с ръкоделие. Често кутът даже е бил обособен от главната част на къщата със специфична завеса. Зад нея се е криела невестата преди сватбата, тук дамите са раждали и кърмели.
При строителството на нова къща първо се е проектирала печката, а по-късно всичко останало. Оттук идва и съветската сентенция, която безусловно гласи: „ Да танцуваш от печката “ или с други думи да започваш всичко от най-главното. С печката са свързани и доста други пословици: „ Ако все лежиш на печката, няма да има нищо в нея “; „ Ако искаш да ядеш гевречета, не лежи на печката “.
Как наподобява печката
Руската печка придобива своя обичаен тип почти към XV век. В разнообразни области на Русия печките са могли да се отличават по устройство и материали, от които са ги изграждали – те са били каменни или глинени, в тях са горели дърва и по-рядко топки от говежди тор, плява или торф.
Печката е основният детайл от интериора в обичайна съветска къща, а старинните печки са заемали съвсем половин стена. От печката до противоположната стена са строили дървени нарове, където е можело да се спи.
Да се строят печки е бил значим детайл от съветския живот, а майсторите на печки – търсена влиятелна специалност, тъй като това е бил доста комплициран поминък.
Главната част на печката е пещта, където са се горели дърва. В нея са готвели и храна – чeсто в разпалената или към този момент догоряващата печка са слагали глинени или чугунени гърнета, употребявайки специфични дилафи, които можеш да видиш във всеки музей на съветския обичай. В някои печки е имало толкоз огромна пещ, че вътре човек е могъл даже да се измие.
Непосредствено под пещта е имало „ под “, специфична ниша, където се е тъга хлябът. Слагали са го, още когато печката е била гореща, образувала се е хрупкава коричка, а по-късно в изстиващата печка хлябът се е доизпичал от вътрешната страна. В печката са правели и печено мляко (чети по-подробно за тази неповторима съветска напитка ).
Мястото, където са правели лежанката, се е наричало „ препокритие “. Често то е било под самия таван, където е отивала цялата топлота. Вече изгасналата печка е оставала топла доста дълго, по тази причина в нея и на нея е можело да се претопли храна и вода, а в неголемите ниши, наричани „ печурки “, са се съхранявали или сушили хранителни запаси – гъби и билки, там са можели да се оставят облекла или обувки.
Дървата, ръженът и останалите механически атрибути са се слагали на особено място под печката „ подпечи “, свърталище на мишки и хлебарки. Пак там се е складирал и ненужният отпадък.
В богатите къщи печките са били украсявани с рисувани глинени плочки. Този поминък е бил доста издирван в края на XIX – началото на XX век, когато на мода идва „ съветският “ жанр. Производството на този детайл от декора е известно и в този момент.
Мистичното и практическото е значение на съветската печка
Суеверните съветски селяни са вярвали, че зад печката или в долното ѝ поделение живее домовикът. Считало се е, че печката лекува – на нея са слагали болните хора с вярата скоро да оздравеят, дишали са парата от печката, тъй като са вярвали, че има потребни свойства. Пепелта от печката не се е изхвърляла. Ползвали са я за лечебни смазки, а също и за по-практични цели – за сапун и избелване на бельото.
Печката се е палела с настъпването на първите студове – някъде от октомври до април-май. Руснаците постоянно са имали доста признаци и поверия за идното време – и съгласно това по какъв начин гори печката са можели да вършат метеорологична прогноза. Ако тягата е мощна или огънят е червен, то най-вероятно ще настъпят мощни студове. Ако дървата горят безшумно и огънят е бял, то би трябвало да се чака стопляне.
Съдбата на печката
От средата на XIX в. солидните съветски печки стартират да отстъпват място на компактните тухлени холандски печки. Те са били освен по-малки, само че и с по-просто устройство. На тях не е можело да се полежи, само че пък са имали неголямо пространство като плоча за подготвяне на храна.
Сега рядко може да се срещне съветска печка, тя може да се види в музеи. В актуалните селски къщи и до момента има холандски печки.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ