Метежът на Пригожин: Най-голямото предизвикателство към Кремъл от 32 г. ни връща към историята
Ростов на Дон и Воронеж към този момент са под контрола на групировката, а до съветската столица остават по-малко от 400 километра .
Първоначално Пригожин бе насочил похода си против военния хайлайф на Русия, само че той към този момент направи поръчка за президентския пост в страната.
Действията му бързо могат да намерят непредвиден съдружник в лицето на демократичната съпротива в страната или да срещнат поддръжката на недоволни от президента Владимир Путин националистични кръгове.
Президентът на Русия вече направи съпоставяне на протичащото се с революционната обстановка от 1917 година. Паралели обаче могат да се създадат и с други известни преврати в историята.
Метежът на Корнилов в Русия - септември 1917 година
През февруари 1917 година монархията в Русия губи властта си. В столицата Санкт Петербург стартира да ръководи демократичното държавно управление на Александър Керенски. То обаче съумява да настрои против себе си по едно и също време дясната и лявата съпротива. Неумелите дейности на фронта през Първата международна война, невъзможността за бърз мир и икономическата рецесия са клечките, които могат да възпламенят " пожара на революцията " в Русия.
През август 1917 година главнокомандващият на съветската войска Лавр Корнилов се пробва да предприеме поход към столицата на империята - Санкт Петербург. Целта му е да прекъсне пътя към властта на все по-влиятелните болшевики, само че и да отстрани демократичната и неумела власт на Керенски.
Паралелите със протичащото се в Русия са огромни.
Керенски самичък назначава Корнилов за командващ на съветската войска. Неговият протест обаче приключва несполучливо. Армията не застава зад генерала .
Иронично, дейностите на Корнилов катализират нужния безпорядък, довел до Октомврийската гражданска война в Русия.
Октомврийската гражданска война в Русия - ноември 1917 година
Неуспехът на Корнилов води до провъзгласяването на Русия за република на 1 септември 1917 година Властта обаче е по-крехка от всеки път. Първата международна продължава, а икономическата рецесия се задълбочава.
По това време в Санкт Петербург на процедура съществува двувластие, а армията съвсем липсва от столицата. С бързи дейности на 25 октомври комунистическите сили завземат стратегическите здания в града. Под техен надзор падат държавната банка, гарите, телеграфните и телефонните централи.
На процедура за реализирането на един прелом са нужни няколко условия - слаба централна власт и дезорганизирани силови структури. Прекъсването на връзките и определяне на надзор върху централната банка са други съвсем толкоз значими фактори.
След това завземането на Зимния замък изиграва по-скоро символна роля. Превратът към този момент е победил. Той обаче слага началото на кървава революция, бушувала в Русия до 1922 година.
Октомврийската гражданска война слага завършек на Руската империя, само че на нейно място тя построява нова по-централизирана свръх-държава с експанзионистичен темперамент.
Походът към Рим - октомври 1922 година
Големи паралели сред ситуацията в Русия могат да се вършат и с похода на Бенито Мусолини към Рим от 1922 година.
Италия излиза от Първата международна война като победител. Тя обаче е недоволна от скромните си териториални придобивки. Това, наред с икономическите тежести, възпламенява основата на националното неодобрение.
Мусолини е един от най-известните публицисти и военни герои в Италия. Започнал политическия си живот като социалист, той се трансформира в коренен националист, настояващ за основни промени в Италия.
На 24 октомври 1922 година Мусолини декларира пред 60 000 военни на протест в Неапол, че задачата му е властта в Рим. На идващия ден стартира марш към италианската столица.
Армията остава безучастна. Много генерали намерено оказват помощ за реализирането на похода, а Мусолини се употребява с поддръжката на авторитетни аристократи и индустриалци . Така по анемичен метод колоните на бъдещия Дуче достигат до Рим.
Кралят на Италия, Виктор Емануил III, се опасява от експлоадирането на революция. Той назначава Бенито Мусолини за министър-председател, въпреки фашистите да имат единствено 35 от общо 527 депутати.
Пасивността на властта в Рим, поддръжката на армията и благосклонностите на италианския хайлайф към Мусолини вършат вероятен неговия прелом.
Превратът на " Звено " в България - май 1934 година
Деветнадесетомайският прелом от 1934 година в България още веднъж демонстрира каква е рецептата за сполучлив прелом.
Май месец преди 89 години у нас започва с политическа рецесия . Свалянето на министъра на железниците, оставка на премиера и уволняването на авторитетни военни от страна на Борис III стават катализатор за отслабването на централната власт.
Военният съюз и политическият кръг " Звено " се приготвят за осъществяването на прелом още от 1933 година.
На 18 май лидерът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и осведоми за него членовете на съюза. Така военните в София директно поддържат преврата. Завзето е полицейското комендантство, с което всички силови структури в столицата попадат под контрола на превратаджиите .
Само за няколко часа членовете на Военния съюз откриват надзор над всички гарнизони в страната, а столицата е блокирана от армията.
Към 4 часа на сутринта на 19 май превратът е завършил сполучливо. Цар Борис III е се съгласява с настояванията на Военния съюз и " Звено ".
Разложението на болшинството от парламентарно показаните партии сковава оказването на политическа опозиция. Народът също приема преврата - главно поради поръчките, направени срещу политическите партии.
Съществуването на два властови центъра - Военния съюз и " Звено ", както и запазването на монархията като " трети ъгъл " са причина единствено две години по-късно действителната власт в страната да премине в ръцете на цар Борис III.
Опит за прелом в Съюз на съветските социалистически републики - август 1991 година
Пропускаме десетилетия на метежи и цивилен войни в Африка и Южна Америка, с цел да стигнем до преврата, трансформирал историята на Европа. Това става с цялостния му крах и реализиране на противоположни от оповестените цели.
Августовският пуч в Съюз на съветските социалистически републики от август 1991 година е опит за " недопускане на разпад на Съюз на съветските социалистически републики ". Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), авторитетни военни и ръководители от КППС стартират преврата на 19 август 1991 година. Те арестуват Михаил Горбачов в лятната му резиденция в Крим. В Москва са въведени към 4000 военнослужещи и над 700 бронирани машини.
Пучистите нямат цялостен надзор над военните елементи . Те са прекомерно неумели и не съумяват да привлекат необятна социална поддръжка.
В борбата си за властта, превратаджиите се оказват и извънредно нерешителни . Те не подхващат дейни дейности срещу набиращата мощ демократична съпротива. Към нейната страна минава авторитетният военачалник Александър Лебед.
Военните елементи и силите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отхвърлят да съблюдават заповедите на превратаджиите. Това разрешава организирането на опозицията и връщането в Москва на Горбачов.
Подобно на метежа на Корнилов от 1917 година, пучът от август 1991 година катализира разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Неуспешното премахване на Чавес във Венецуела - април 2002 година
На 11 април 2002 година опозицията във Венецуела прави прелом против президента Уго Чавес.
В началото на 2002 година рейтингът на Чавес спада до към 30%. Против него се афишира едрият бизнес . Църковни водачи и доста от авторитетните медиите също поддържат свалянето на Чавес.
Много пенсионирани офицери и настоящи военни също вършат поръчки срещу президента , противопоставяйки се на социалистическите му възгледи.
Налице са всички детайли за реализирането на сполучлив прелом . Политическата конюнктура във Венецуела е дестабилизирана и от опитите на държавното управление да национализира петролната промишленост в страната. Всяка седмица в столицата Каракас има демонстрации и контра-протести.
На 11 април Уго Чавес е задържан, а за президент е разгласен Педро Кармона. Той незабавно суспендира конституцията от 1999 година и разпуска Народното събрание и висшия правосъден съвет. Само за часове след идването си на власт Кармона прави опит да спре всяка едно от въведените от Чавес промени .
Агресивните и крайни дейности на новия държавен глава обаче водят до недоволството на военните, които в последна сметка заемат про-чавистка позиция.
Междувременно съперниците на преврата окупират главните медии в столицата и слагат президентския замък под цялостна обсада - до момента в който там са част от водачите на преврата. Опозицията на Чавес също остава шокирана от крайните дейности на Кармона и стартира да се разединява .
Така превратът приключва несполучливо единствено 47 часа след началото си.
Любопитно, само че две години по-късно Уго Чавес признава, че съзнателно е предизвикал рецесията .
Не задоволително квалифициран прелом се проваля, а това разрешава на Чавес да откри цялостен надзор над Венецуела, предприемайки огромни дейности против опозицията си.
Опит за държавен прелом в Турция - юли 2016 година
В нощта на 15 против 16 юли 2016 година в Турция се организира несполучлив опит за държавен прелом. Целта му е свалянето на Ердоган и спиране на пълзящата ислямизация в страната.
Според управляващите в Анкара, опитът е проведен от последователи на живеещия в заточение ислямски просветител Фетхуллах Гюлен, а в подготовката му вземат участие и сътрудници от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Основната съпротива против Ердоган обаче е в лицето на светските военни, искащи да възстановят правилата на кемализма в страната.
Опитът за бунт от 2016 година е образец за това по какъв начин не се прави прелом .
Пучистите нападат турския арламент и бомбардират Президентсткия замък. Това обаче са единствено символните центрове на властта .
Те не съумяват да изолират Ердоган или да слагат под надзор медиите. Превратаджиите не срещат необятна поддръжка от армията или полицията.
Всичко това кара мнозина да предположат, че турският държавен глава самичък е инициирал преврата против себе си.
След несполучливия прелом Ердоган безнаказано се разправя с политическите си съперници и бетонира властта си .
До края на 2016 година задържаните надвишават 100 000 души. Сред тях са военни (основно генерали), служители на реда, съдии, публицисти, учители, представители на интелигенцията. Закрити са над 550 институции и неправителствени организации, както и над 150 медии.
Според конфиденциален отчет на разследващ отдел на Европейската комисия чистките, последвали събитията, са били планувани от дълго време.
Сравнения и заключения
Много постоянно превратите реализират тъкмо противоположния на търсения от тях резултат. Основната причина за неуспеха им е неналичието на поддръжка от силовите структури на властта.
Историята на Русия съдържа образци за метежи, целящи запазването на мощна централна власт. Те обаче само катализират разпада й. Основна роля за неуспеха им играе пасивното или интензивно отрицание на армията по отношение на пучистите. Ролята на проведената съпротива също не е за подценяване.
Метежът на Пригожин към този момент среща интензивно отрицание на силовите структури в Русия. Опозицията в страната продължава да е едва проведена, а болшинството от водачите й - зад граница или в пандиза.
Бунтът на " Вагнер " стартира прибързано - към момента няма осъществен пробив в съветската отбранителна линия. Времето за деяние на Евгений Пригожин обаче бе лимитирано. Очакваше се в близко бъдеще той да изгуби контрола над въоръжените си сили.
Маршът на притежателя на ЧВК " Вагнер " към Москва надали ще завърши като Похода на Мусолини към Рим. Единствената възможност за това е необятно присъединение на военни елементи към силите на " Вагнер ".
Има късмет опитът за прелом да катализира разпад на централната власт или даже започва нова революция в Русия, само че също толкоз евентуално е резултатът от дейностите на Пригожин да бъде ново сгъстяване на властта в Кремъл .
Украинската контраатака и нейните резултати могат да наклонят везните в едната или в другата посока. Последващите дейности на съветската олигархия, служители и войска ще станат определящи за хода и следствията на преврата.
Първоначално Пригожин бе насочил похода си против военния хайлайф на Русия, само че той към този момент направи поръчка за президентския пост в страната.
Действията му бързо могат да намерят непредвиден съдружник в лицето на демократичната съпротива в страната или да срещнат поддръжката на недоволни от президента Владимир Путин националистични кръгове.
Президентът на Русия вече направи съпоставяне на протичащото се с революционната обстановка от 1917 година. Паралели обаче могат да се създадат и с други известни преврати в историята.
Метежът на Корнилов в Русия - септември 1917 година
През февруари 1917 година монархията в Русия губи властта си. В столицата Санкт Петербург стартира да ръководи демократичното държавно управление на Александър Керенски. То обаче съумява да настрои против себе си по едно и също време дясната и лявата съпротива. Неумелите дейности на фронта през Първата международна война, невъзможността за бърз мир и икономическата рецесия са клечките, които могат да възпламенят " пожара на революцията " в Русия.
През август 1917 година главнокомандващият на съветската войска Лавр Корнилов се пробва да предприеме поход към столицата на империята - Санкт Петербург. Целта му е да прекъсне пътя към властта на все по-влиятелните болшевики, само че и да отстрани демократичната и неумела власт на Керенски.
Паралелите със протичащото се в Русия са огромни.
Керенски самичък назначава Корнилов за командващ на съветската войска. Неговият протест обаче приключва несполучливо. Армията не застава зад генерала .
Иронично, дейностите на Корнилов катализират нужния безпорядък, довел до Октомврийската гражданска война в Русия.
Октомврийската гражданска война в Русия - ноември 1917 година
Неуспехът на Корнилов води до провъзгласяването на Русия за република на 1 септември 1917 година Властта обаче е по-крехка от всеки път. Първата международна продължава, а икономическата рецесия се задълбочава.
По това време в Санкт Петербург на процедура съществува двувластие, а армията съвсем липсва от столицата. С бързи дейности на 25 октомври комунистическите сили завземат стратегическите здания в града. Под техен надзор падат държавната банка, гарите, телеграфните и телефонните централи.
На процедура за реализирането на един прелом са нужни няколко условия - слаба централна власт и дезорганизирани силови структури. Прекъсването на връзките и определяне на надзор върху централната банка са други съвсем толкоз значими фактори.
След това завземането на Зимния замък изиграва по-скоро символна роля. Превратът към този момент е победил. Той обаче слага началото на кървава революция, бушувала в Русия до 1922 година.
Октомврийската гражданска война слага завършек на Руската империя, само че на нейно място тя построява нова по-централизирана свръх-държава с експанзионистичен темперамент.
Походът към Рим - октомври 1922 година
Големи паралели сред ситуацията в Русия могат да се вършат и с похода на Бенито Мусолини към Рим от 1922 година.
Италия излиза от Първата международна война като победител. Тя обаче е недоволна от скромните си териториални придобивки. Това, наред с икономическите тежести, възпламенява основата на националното неодобрение.
Мусолини е един от най-известните публицисти и военни герои в Италия. Започнал политическия си живот като социалист, той се трансформира в коренен националист, настояващ за основни промени в Италия.
На 24 октомври 1922 година Мусолини декларира пред 60 000 военни на протест в Неапол, че задачата му е властта в Рим. На идващия ден стартира марш към италианската столица.
Армията остава безучастна. Много генерали намерено оказват помощ за реализирането на похода, а Мусолини се употребява с поддръжката на авторитетни аристократи и индустриалци . Така по анемичен метод колоните на бъдещия Дуче достигат до Рим.
Кралят на Италия, Виктор Емануил III, се опасява от експлоадирането на революция. Той назначава Бенито Мусолини за министър-председател, въпреки фашистите да имат единствено 35 от общо 527 депутати.
Пасивността на властта в Рим, поддръжката на армията и благосклонностите на италианския хайлайф към Мусолини вършат вероятен неговия прелом.
Превратът на " Звено " в България - май 1934 година
Деветнадесетомайският прелом от 1934 година в България още веднъж демонстрира каква е рецептата за сполучлив прелом.
Май месец преди 89 години у нас започва с политическа рецесия . Свалянето на министъра на железниците, оставка на премиера и уволняването на авторитетни военни от страна на Борис III стават катализатор за отслабването на централната власт.
Военният съюз и политическият кръг " Звено " се приготвят за осъществяването на прелом още от 1933 година.
На 18 май лидерът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и осведоми за него членовете на съюза. Така военните в София директно поддържат преврата. Завзето е полицейското комендантство, с което всички силови структури в столицата попадат под контрола на превратаджиите .
Само за няколко часа членовете на Военния съюз откриват надзор над всички гарнизони в страната, а столицата е блокирана от армията.
Към 4 часа на сутринта на 19 май превратът е завършил сполучливо. Цар Борис III е се съгласява с настояванията на Военния съюз и " Звено ".
Разложението на болшинството от парламентарно показаните партии сковава оказването на политическа опозиция. Народът също приема преврата - главно поради поръчките, направени срещу политическите партии.
Съществуването на два властови центъра - Военния съюз и " Звено ", както и запазването на монархията като " трети ъгъл " са причина единствено две години по-късно действителната власт в страната да премине в ръцете на цар Борис III.
Опит за прелом в Съюз на съветските социалистически републики - август 1991 година
Пропускаме десетилетия на метежи и цивилен войни в Африка и Южна Америка, с цел да стигнем до преврата, трансформирал историята на Европа. Това става с цялостния му крах и реализиране на противоположни от оповестените цели.
Августовският пуч в Съюз на съветските социалистически републики от август 1991 година е опит за " недопускане на разпад на Съюз на съветските социалистически републики ". Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), авторитетни военни и ръководители от КППС стартират преврата на 19 август 1991 година. Те арестуват Михаил Горбачов в лятната му резиденция в Крим. В Москва са въведени към 4000 военнослужещи и над 700 бронирани машини.
Пучистите нямат цялостен надзор над военните елементи . Те са прекомерно неумели и не съумяват да привлекат необятна социална поддръжка.
В борбата си за властта, превратаджиите се оказват и извънредно нерешителни . Те не подхващат дейни дейности срещу набиращата мощ демократична съпротива. Към нейната страна минава авторитетният военачалник Александър Лебед.
Военните елементи и силите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отхвърлят да съблюдават заповедите на превратаджиите. Това разрешава организирането на опозицията и връщането в Москва на Горбачов.
Подобно на метежа на Корнилов от 1917 година, пучът от август 1991 година катализира разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Неуспешното премахване на Чавес във Венецуела - април 2002 година
На 11 април 2002 година опозицията във Венецуела прави прелом против президента Уго Чавес.
В началото на 2002 година рейтингът на Чавес спада до към 30%. Против него се афишира едрият бизнес . Църковни водачи и доста от авторитетните медиите също поддържат свалянето на Чавес.
Много пенсионирани офицери и настоящи военни също вършат поръчки срещу президента , противопоставяйки се на социалистическите му възгледи.
Налице са всички детайли за реализирането на сполучлив прелом . Политическата конюнктура във Венецуела е дестабилизирана и от опитите на държавното управление да национализира петролната промишленост в страната. Всяка седмица в столицата Каракас има демонстрации и контра-протести.
На 11 април Уго Чавес е задържан, а за президент е разгласен Педро Кармона. Той незабавно суспендира конституцията от 1999 година и разпуска Народното събрание и висшия правосъден съвет. Само за часове след идването си на власт Кармона прави опит да спре всяка едно от въведените от Чавес промени .
Агресивните и крайни дейности на новия държавен глава обаче водят до недоволството на военните, които в последна сметка заемат про-чавистка позиция.
Междувременно съперниците на преврата окупират главните медии в столицата и слагат президентския замък под цялостна обсада - до момента в който там са част от водачите на преврата. Опозицията на Чавес също остава шокирана от крайните дейности на Кармона и стартира да се разединява .
Така превратът приключва несполучливо единствено 47 часа след началото си.
Любопитно, само че две години по-късно Уго Чавес признава, че съзнателно е предизвикал рецесията .
Не задоволително квалифициран прелом се проваля, а това разрешава на Чавес да откри цялостен надзор над Венецуела, предприемайки огромни дейности против опозицията си.
Опит за държавен прелом в Турция - юли 2016 година
В нощта на 15 против 16 юли 2016 година в Турция се организира несполучлив опит за държавен прелом. Целта му е свалянето на Ердоган и спиране на пълзящата ислямизация в страната.
Според управляващите в Анкара, опитът е проведен от последователи на живеещия в заточение ислямски просветител Фетхуллах Гюлен, а в подготовката му вземат участие и сътрудници от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Основната съпротива против Ердоган обаче е в лицето на светските военни, искащи да възстановят правилата на кемализма в страната.
Опитът за бунт от 2016 година е образец за това по какъв начин не се прави прелом .
Пучистите нападат турския арламент и бомбардират Президентсткия замък. Това обаче са единствено символните центрове на властта .
Те не съумяват да изолират Ердоган или да слагат под надзор медиите. Превратаджиите не срещат необятна поддръжка от армията или полицията.
Всичко това кара мнозина да предположат, че турският държавен глава самичък е инициирал преврата против себе си.
След несполучливия прелом Ердоган безнаказано се разправя с политическите си съперници и бетонира властта си .
До края на 2016 година задържаните надвишават 100 000 души. Сред тях са военни (основно генерали), служители на реда, съдии, публицисти, учители, представители на интелигенцията. Закрити са над 550 институции и неправителствени организации, както и над 150 медии.
Според конфиденциален отчет на разследващ отдел на Европейската комисия чистките, последвали събитията, са били планувани от дълго време.
Сравнения и заключения
Много постоянно превратите реализират тъкмо противоположния на търсения от тях резултат. Основната причина за неуспеха им е неналичието на поддръжка от силовите структури на властта.
Историята на Русия съдържа образци за метежи, целящи запазването на мощна централна власт. Те обаче само катализират разпада й. Основна роля за неуспеха им играе пасивното или интензивно отрицание на армията по отношение на пучистите. Ролята на проведената съпротива също не е за подценяване.
Метежът на Пригожин към този момент среща интензивно отрицание на силовите структури в Русия. Опозицията в страната продължава да е едва проведена, а болшинството от водачите й - зад граница или в пандиза.
Бунтът на " Вагнер " стартира прибързано - към момента няма осъществен пробив в съветската отбранителна линия. Времето за деяние на Евгений Пригожин обаче бе лимитирано. Очакваше се в близко бъдеще той да изгуби контрола над въоръжените си сили.
Маршът на притежателя на ЧВК " Вагнер " към Москва надали ще завърши като Похода на Мусолини към Рим. Единствената възможност за това е необятно присъединение на военни елементи към силите на " Вагнер ".
Има късмет опитът за прелом да катализира разпад на централната власт или даже започва нова революция в Русия, само че също толкоз евентуално е резултатът от дейностите на Пригожин да бъде ново сгъстяване на властта в Кремъл .
Украинската контраатака и нейните резултати могат да наклонят везните в едната или в другата посока. Последващите дейности на съветската олигархия, служители и войска ще станат определящи за хода и следствията на преврата.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ