Росини и родният му Пезаро
Росини и родният му Пезаро
150 години след гибелта на Джоакино Росини животът в родния му град Пезаро се върти към улицата, носеща името на великия италиански композитор, споделя кореспондент на БГНЕС.
Джоакино Росини доста обичал родното си градче, което и до ден сегашен го уважава и популяризира името му. Преди гибелта си, композиторът подарява цялото си имущество на локалната администрация. Тук се намира и родната му къща, която е притегателно място за туристи от целия свят. Хората идват, с цел да видят стаята с портрета на Росини, фамозният стол от „ Севилският бръснар “ и партитури от разнообразни творби.
Росини е създател на операта „ Севилският бръснар “ / БГНЕС
Първата опера на Росини е „ Брачната лавица “, показана с огромен триумф във Венеция. След нея Росини се утвърждава като надарен композитор и през 1813 година, когато основава „ Танкред “ и „ Италианката в Алжир “, той към този момент става най-популярният оперен създател в страната си. За този интервал Стендал отбелязва: „ В Италия живее човек, за който се приказва повече, в сравнение с за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години. “
През 1815 година Росини се връща в Болоня, където Доменико Барбая, импресарио на неаполски спектакъл, подписва с него контракт, който прави композитора музикален шеф на театрите „ Сан Карло “ и „ Дел Фондо “ в Неапол. Барбая изиграва изключително огромна роля в кариерата на Росини. Той е директно обвързван със основаването на 10 от неговите опери. Росини приема предлагането, само че резервира правото си да написа и за други оперни сформира. Най-големите триумфи на Росини са свързани с интервала в спектакъл „ Сан Карло “. На идната година в римския спектакъл „ Аржентина “ е сложена операта му „ Севилският бръснар “. След това Росини основава цяла поредност оперни произведения, като „ Отело “ (1816), „ Пепеляшка “ (1817), „ Крадливата сврака “ (1817), „ Мойсей в Египет “ (1818), „ Мохамед Втори “ (1820) и доста други.
Улица Росини / БГНЕС
Стилът му е различим измежду десетки други – бисерен, с ясна, елементарно запаметяваща се мелодична линия, доста звучен. Особено в оперните среди е прочут като занаятчия на ансамблите с присъщото „ росиниево кресчендо “ – качествено струпване на звуци от прибавянето на от ден на ден принадлежности в оркестъра, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии. Майстор на белкантото и на бравурните арии. /БГНЕС
150 години след гибелта на Джоакино Росини животът в родния му град Пезаро се върти към улицата, носеща името на великия италиански композитор, споделя кореспондент на БГНЕС.
Джоакино Росини доста обичал родното си градче, което и до ден сегашен го уважава и популяризира името му. Преди гибелта си, композиторът подарява цялото си имущество на локалната администрация. Тук се намира и родната му къща, която е притегателно място за туристи от целия свят. Хората идват, с цел да видят стаята с портрета на Росини, фамозният стол от „ Севилският бръснар “ и партитури от разнообразни творби.
Росини е създател на операта „ Севилският бръснар “ / БГНЕС Първата опера на Росини е „ Брачната лавица “, показана с огромен триумф във Венеция. След нея Росини се утвърждава като надарен композитор и през 1813 година, когато основава „ Танкред “ и „ Италианката в Алжир “, той към този момент става най-популярният оперен създател в страната си. За този интервал Стендал отбелязва: „ В Италия живее човек, за който се приказва повече, в сравнение с за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години. “
През 1815 година Росини се връща в Болоня, където Доменико Барбая, импресарио на неаполски спектакъл, подписва с него контракт, който прави композитора музикален шеф на театрите „ Сан Карло “ и „ Дел Фондо “ в Неапол. Барбая изиграва изключително огромна роля в кариерата на Росини. Той е директно обвързван със основаването на 10 от неговите опери. Росини приема предлагането, само че резервира правото си да написа и за други оперни сформира. Най-големите триумфи на Росини са свързани с интервала в спектакъл „ Сан Карло “. На идната година в римския спектакъл „ Аржентина “ е сложена операта му „ Севилският бръснар “. След това Росини основава цяла поредност оперни произведения, като „ Отело “ (1816), „ Пепеляшка “ (1817), „ Крадливата сврака “ (1817), „ Мойсей в Египет “ (1818), „ Мохамед Втори “ (1820) и доста други.
Улица Росини / БГНЕС Стилът му е различим измежду десетки други – бисерен, с ясна, елементарно запаметяваща се мелодична линия, доста звучен. Особено в оперните среди е прочут като занаятчия на ансамблите с присъщото „ росиниево кресчендо “ – качествено струпване на звуци от прибавянето на от ден на ден принадлежности в оркестъра, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии. Майстор на белкантото и на бравурните арии. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ