Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие,

Роман Рачков е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа. Инвазивен е този тип, който въведен инцидентно или съзнателно в непознато за него местообитание, заема преобладаващо местонахождение над представителите на локалната флора или фауна в конкуренцията за запаси. Честа причина за появяването им са световното придвижване на хора и артикули, посредством корабоплаването, вноса на дървен материал с който се придвижват инсекти или търговията с декоративни растения. По общи оценки на територията на Европа са открити 10 000 инвазивни типа (микроорганизми, растения и животни). Всяка година те нанасят значими вреди на локалното биоразнообразие, както и директни стопански загуби изчислявани на 116 милиарда eвро за последните 40 година В наши дни броят на инвазивните типове пораства по-бързо от всеки път в международен и районен мащаб и ще нараства приблизително с 36% доникъде на века, като причина за това е и световната смяна на климата. Тъй като появяването на инвазивните типове и вредите от породени от тях доста постоянно са и на практика необратими за околната среда, през днешния ден все по-актуален става въпросът за контрола им, посредством фитосанитарния надзор и карантината, ранното им разкриване и дейно елиминиране на допустимо начален стадий. Шарани, комари, бурени, кремъчните водорасли. Обединява ли нещо общо тези разнообразни представители на флората и фауната? Всички те са инвазивни типове. Инвазивният тип не е просто животно или растение, заселило се на нова територия. Инвазивен е този тип, който настанявайки се в новото местообитание, заплашва разпространяването или съществуването на локалните типове и околната среда като цяло. По този метод те засягат локалните екосистеми, унищожавайки биоразнообразието в тях. За да смекчим вредата от тях е належащо да разберем какво съставляват, по какъв начин влияе смяната на климата върху тяхното разпространяване, какви са икономическите вреди, които нанасят инвазивните типове и какви са вероятните тактики, с цел да ограничим и минимизираме тяхното наличие в локалните екосистеми. Какво съставляват инвазивните типове? Един тип става „ инвазивен “, когато доста бързо стартира да измества представителите на локалната флора или фауна в конкуренцията за запаси. Все още се разисква точния предел за това по кое време даден тип се смята за инвазивен, само че може да се направи ясно разграничаване сред термините „ въведен/интродуциран “ и „ инвазивен “. Първият се отнася до всеки организъм, който е въведен в нетипично за него местообитание, само че това не е обвързвано с трайното му определяне там. Такива типове могат да изчезнат или въздействието им да е толкоз нищожно, че резултатът от тях да не се усеща. Един тип може да е „ инвазивен “, даже когато се популяризира и в региона си на генезис. Такива нашественици могат да преодолеят компликациите, пред които са изправени в новото си местообитание и бързо да заемат преобладаващо състояние. Това може да отнеме от дни до седмици или даже десетилетия, според от доста фактори, в това число броя (и честотата) на поселенията им на новата територия, според от това дали новият климат се е трансформирал фрапантно спрямо изходния район и с това с каква скорост може да се възпроизвежда съответният тип. За да получите по-ясно някаква визия, ето един елементарен образец: заекът е кадърен да създава към 50 потомства годишно и пригоден към потребление на необятен набор от естествени запаси. Той е доста по-вероятно да бъде инвазивен спрямо един африкански горски слон, който има едно живо раждане на почти всеки пет години. Генетиката на типа също играе значима роля при определянето на това дали даден организъм може да стане инвазивен или не. Кои фактори, породени от климатичните промени, въздействат върху разпространяването на инвазивни типове? Промените в климата оказват въздействие върху разпространяването на инвазивните типове посредством отговор на 3 външни и вътрешни фактора. Първият фактор е физиологията на типовете. При растението това са условията на типа към температура, мокрота, слънчева светлина и броя на дните, нужен за цъфтежа или узряването на плодовете. Тези фактори се назовават абиотични. Какво е въздействието на климата върху абиотичните фактори? Обикновено типовете реагират на измененията в климата, като се придвижват към северния или южния полюс, надалеч от екватора или в планините. Вторият метод е те да реагират на стоплянето или охлаждането посредством смяна на времето за цъфтежа, пъпкуването и узряването на плодовете. Вторият вид фактори са биотичните. В този случай здравният статус на типа зависи от наличието или отсъствието на избран патоген, паразит или друго живо създание, което провокира смяна в местообитанието на типа растение или животно. Например, дългата и мразовита зима убива част от ларвите на някои нездравословни инсекти. Ако зимата е топла и вредителите оцелеят, ще пострадат дърветата, върху чиято кора те се хранят. Третият фактор е достъпът. Например през 1300 година глухарчето е обитавало единствено Азия, само че миграцията и глобализацията на хората разрешават на глухарчето да се популяризира през днешния ден в съвсем целия свят, като се изключи Антарктида. Пестицидите са метод за биологиен надзор. Снимка: Flickr Причината, заради която проучванията върху инвазивните организми изискват толкоз огромно внимание през днешния ден повече от всеки път, се базира на 2 сериозни точки. Първо, директното влияние на инвазивните типове върху локалното биоразнообразие, което беше разисквано в тази публикация. Те предизвикват трагично понижаване на биоразнообразието в избран регион заради метода, по който локалните запаси се узурпират. Това прибавя нови, стресови фактори към локалните типове, които към този момент би трябвало да се приспособяват към променените условия в тяхното местообитание, климат и налични запаси. Втората причина на пръв взор не е толкоз явна. В ера на световни изменение на климата и бързото изгубване на видовото многообразие, е забавно да се намерения, че някои типове могат сполучливо да се приспособяват към трагични промени в температурата, храната, водата и другите фактори на околната среда. Днес научните проучвания са фокусирани върху разбирането по какъв начин се случва това, което може да ни даде разбирането по какъв начин да формулираме тактики за запазване на тези типове, които са по-уязвими към последствията от изменението на климата. Генетиката на нашествието се пробва да откри модели измежду разнообразни инвазивни организми, с цел да разбере кои фактори съумяват да ги създадат инвазивни. Все още има доста диспути и несъгласия по отношение на контрола на инвазивните типове. Много страни организират акции за заличаване на реколтата, наранена от тях, осъществяване на следен лов, отстрел или отнасяне с пестициди. Стратегиите за генетично ръководство на инвазивните типове също се развиват бързо. Трябва обаче да се разбере, че всяка екосистема е извънредно комплицирана, формирана от безпределно доста пластове, сред които се поддържа внимателен баланс. Осъзнаването и разбирането на всички последствия от всяко деяние, което подхващаме в тази тенденция, е сложна задача. Инвазивните типове могат да съставляват толкоз огромна опасност за околната среда, колкото и всичките ни неправилни тактики за ръководство, неуместно приложени в този сериозен миг. Заради измененията в климата нови типове ще могат да станат инвазивни и ще обхванат в нетипични за тях географски райони. Стресът, провокиран от измененията в екосистемите улеснява нашествието, а това води промени в йерархията на типовете, поява на нови доминанти и вреди както за екосистемите, по този начин и за човешкото общество. _______________________________________________________________________________________________________ В обявата са употребявани материали от: 1. Projecting the continental accumulation of alien species through to 2050, Hanno Seebens, Sven Bacher, Tim M. Blackburn, César Capinha, Wayne Dawson, Stefan Dullinger, Piero Genovesi, Philip E. Hulme, Global Change Biology (01 October 2020) 2. Economic costs of biological invasions in the United Kingdom, Ross N. Cuthbert, Angela C. Bartlett, Anna J. Turbelin, Phillip J. Haubrock, Christophe Diagne, Zarah Pattison, Franck Courchamp, Jane A. Catford, NeoBiota (29 Jul 2021) 3. Economic costs of invasive alien species across Europe, Phillip J. Haubrock, Anna J. Turbelin, Ross N. Cuthbert, Ana Novoa, Nigel G. Taylor, Elena Angulo, Liliana Ballesteros-Mejia, Thomas W. Bodey, César Capinha, Christophe Diagne, Franz Essl, Marina Golivets, Natalia Kirichenko, Melina Kourantidou, Boris Leroy, David Renault, Laura Verbrugge, Franck Courchamp, NeoBiota (29 Jul 2021) 4. Mark A. Davis, Invasion Biology, 2009 Oxford University Press.