За да бъдеш уважаван от идиоти, трябва да се държиш според техните очаквания - ОШО
Родителите, учителите постоянно ти натякват, че би трябвало да получиш самопризнание, да те одобряват.
Това е една доста хитра тактика хората да се държат под надзор.
Научи едно главно нещо: прави това, което искаш да правиш, което обичаш да правиш, и в никакъв случай не искай самопризнание. Това е милостиня.
Защо би трябвало човек да желае самопризнание? Защо би трябвало да копнее за самопризнание? Вгледай се надълбоко вътре в себе си, погледни.
Може би не харесваш това, което правиш, може би се страхуваш, че си на неверния коловоз. Приемането ще ти помогне да почувстваш, че си прав.
Признанието ще те накара да почувстваш, че вървиш към вярната цел.
Въпросът е в твоите лични вътрешни усеща, той няма нищо общо с външния свят. И за какво да зависиш от другите?
Всеки, който има някакво възприятие за своята лична характерност, живее от своята обич, от своята работа, без въобще да се грижи какво другите мислят за това.
Колкото по-ценна е твоята работа, толкоз по-малка е опцията да получиш някакво почитание поради нея.
А в случай че работата ти е работа на талант, тогава няма да видиш никакво почитание през живота си.
Ще те осъждат цялостен живот… и по-късно, след два или три века, ще ти вършат скулптури, ще ти почитат книгите – тъй като на човечеството са му нужни съвсем два или три века, с цел да събере толкоз просветеност, колкото един талант има през днешния ден. Толкова е огромна пропастта.
За да бъдеш почитан от идиоти, ти би трябвало да се държиш съгласно техните обноски, съгласно техните упования.
За да бъдеш почитан от това болно човечество, ти би трябвало да си по-болен от тях. Тогава те ще те почитат.
Но какво ще спечелиш ти?
Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.
