Житейските прозрения на Гай Кавазаки
Роденият в Хонолулу, Хавай, Гай Кавазаки е прочут като индивида, който направи Macintosh на Apple вяра през 1984 година Лектор, блогър и вложител на рисков капитал, той е извънредно известен в света на маркетинга. Опитът му в рисковите вложения, известният език и непоправимото възприятие на подигравка го вършат гуру на печелившите софтуерни компании.
В августовския брой на сп. „ Мениджър ” ви представихме последната му книга „ Проверка на действителността. Новите оръжия на маркетинга ” (изд. „ Ентусисаст ”) . Тя обобщава най-хубавото от всичко, което е видял и направил и което се отнася до основаването и ръководството на огромни компании.
В края на книгата създателят разгласява речта, с която нееднократно е грабвал вниманието на завършващите студенти в огромните университети за бизнес и предприемачество. Откъс от нея ви представяме тук:
" МОИТЕ ЖИТЕЙСКИ ПРОЗРЕНИЯ
Заключителните речи пред завършващи студенти са били измислени основно заради вярването, че абитуриентите не трябва да бъдат пускани по необятния свят, преди да им бъде бита сериозна доза успокоително.
Г. Б. Трюдо
Някои хора строят къщи, други обезпечават здравно обслужване, трети рискуват живота си; аз експортирам речи, с което се пробвам да направя света по-добро място. Всъщност, едно от удоволствията ми в живота е да експортирам речи пред бакалаври и възпитаници, които приключват. Изнасял съм тази Реч на прозренията шест пъти в гимназии и колежи. Това е текстът на речта ми от 1995 година Надявам се, че няма да ви подейства като хапче успокоително.
Възможността да приказвам през днешния ден пред вас съставлява крайъгълен камък в моя живот. Аз съм на четирийсет години. Преди към двайсет години, когато аз стоях на вашето място, в никакъв случай, в никакъв случай не можех да си показва, че в миналото ще бъда четирийсетгодишен.
Това, че приказвам пред вас в този момент, ме плаши. Най-малкото тъй като някакъв четирийсетгодишен чичко, който изнесе тирада на моето довеждане докрай, беше последният човек, на който бих повярвал. Нямам желание да ви експортирам скучната тирада, от която се ужасявате.
Ще ви приказвам за прозренията през днешния ден. Прозрения, които получих през тези двайсет и две години, които разделят мястото, на което вие стоите, от мястото, на което заставам аз. Не ми вярвайте сляпо. Не приемайте това, което споделям, за “чиста монета ”. Просто ме изслушайте. Може би моят опит ще ви бъде потребен най-малко малко.
Ще ви показва прозренията си в жанр а`ла Дейвид Летерман. Да, възрастните хора на четирийсет години към момента могат да стоят будни след 11 ч. вечерта.
1. Бъдете надалеч от родителите си, колкото може по-дълго.
Аз бях типично момче с ориенталско образование в гимназията и колежа. Посещавах естествени часове в учебно заведение и получих естествен заем за лицей. Препусках от самото начало на следването си в колежа за три години и половина. Никога не пътувах и нямах свободно време, защото мислех, че това няма да ме приготви за работа и ще отсрочи завършването ми. Честно казано, провалих всичко.
Предстои ви да работите до края на живота ви, тъй че не бързайте да започнете работа. Увеличете престоя си в колежа. Сега е времето, в което можете да вдишате живота с дробовете си – преди да имате ипотека, деца и кола на погашение.
Прекъснете за цялостен учебен срок, с цел да пътувате в чужбина. Вършете някаква работа и започнете стажове, при които ви заплащат малко или не ви заплащат въобще. Изследвайте нещата, към които имате пристрастеност за сметка на парите на родителите си – $, стотина или хиляда.
Отложете с колкото може повече неизбежното постъпване на работа и сервилниченето пред тъпаци, които знаят по-малко от вас, само че вършат доста повече пари. Родителите ви, бабите и дядовците ви са работили крепко, с цел да стигнете дотук. Не им отхвърляйте удоволствието да ви поддържат.
2. Преследвайте насладата, а не щастието.
Това евентуално е най-трудният урок от всички, които би трябвало да научите. Сигурно ви се коства, че задачата на живота е да бъдете щастливи. Сега се постанова да се жертвате, да учите и да се трудите крепко, само че в дълготраен проект щастието се вижда на хоризонта. Чудесна къща. Чудесна кола. Чудесни материални придобивки.
Приемете думите ми на доверие – щастието е краткотрайна и летлива субстанция. За разлика от нея насладата е непредсказуема и наситена. Тя идва от преследването на ползи и пристрастености, които не всеки път се отразяват в постигането на благополучие.
Гоненето на насладата, а не на щастието, ще докара до едно-единствено нещо за вас през идващите години: ще опознаете нещата, които обичате.
