Роботи могат да плашат и стресират инвазивни видове
Роботизирана риба е в положение да плаши и стресира инвазивен тип до степен, в която нашествениците губят тегло в лабораторни опити. Откритието значи, че сходни роботи могат един ден да оказват помощ за оправянето с вредители в природата, оповестиха Инсайд сайънс и Българска телеграфна агенция.
Авторите на проучването са насочили внимание към гамбузията (Gambusia affinis) - евентуално най-разпространената сладководна риба в света. Тези дребни, издръжливи и извънредно нападателни риби са въведени в редица води при започване на 20-ти век, с цел да гълтам ларвите на комари.
Представителите на типа могат да изяждат на ден до 167% от телесното си тегло. Въпросните риби постоянно надвиват над локални популации на риби и земноводни и способстват за упадъка им.
" Гамбузиите са на всички места. Да се опитваме да ги ловим на ръка е все едно да пробваме да изгребем океана с лъжица. От друга страна, в случай че сложим мрежи, в тях евентуално ще попаднат доста други типове. Така рискуваме по-скоро да навредим на околната среда, в сравнение с да сме потребни ", споделя Маурицио Порфири от изследователския екип от Нюйоркския университет.
Вместо това Порфири и сътрудниците му са потърсили метод да управляват инвазивните гамбузии, като въздействат върху държанието им, употребявайки роботизирани риби.
Изследователите са основали робот, чието силиконово тяло е завършено и оцветено по този начин, че да прилича Американски големоуст бибан, главния див звяр за гамбузиите. Поставяйки групи от инвазивния тип в компанията на механичната имитация, учените са ревизирали по какъв начин реалистичният робот се държи измежду тях. Мнимият див звяр е планиран по този начин, че да наподобява като опасност само за гамбузиите, без да оставя никакъв различен отпечатък върху околната среда.
Очаквано гамбузиите, изложени на агресивното държание на робота, наподобяващ действителен див звяр, са посочили най-вече боязън. Рибите също така са отслабнали, което допуска, че са уплашени и имат по-ниски ресурси от мазнини. Екземплярите с по-ниски енергийни ресурси е по-малко евентуално да продължат възпроизводството си или да оцелеят дълго в природата.
" Ние не убиваме риби и не планираме да го вършим. Целта ни е селективно да стресираме " неприятните момчета ", тъй че те да бъдат по-малко проблематични за локалните и застрашените типове. Надяваме се, че вследствие на този стрес гамбузиите ще се възпроизвеждат по-малко и броят им ще понижава с течение на времето тук-там, където не би трябвало да участват ", споделя Порфири. /БТА
Авторите на проучването са насочили внимание към гамбузията (Gambusia affinis) - евентуално най-разпространената сладководна риба в света. Тези дребни, издръжливи и извънредно нападателни риби са въведени в редица води при започване на 20-ти век, с цел да гълтам ларвите на комари.
Представителите на типа могат да изяждат на ден до 167% от телесното си тегло. Въпросните риби постоянно надвиват над локални популации на риби и земноводни и способстват за упадъка им.
" Гамбузиите са на всички места. Да се опитваме да ги ловим на ръка е все едно да пробваме да изгребем океана с лъжица. От друга страна, в случай че сложим мрежи, в тях евентуално ще попаднат доста други типове. Така рискуваме по-скоро да навредим на околната среда, в сравнение с да сме потребни ", споделя Маурицио Порфири от изследователския екип от Нюйоркския университет.
Вместо това Порфири и сътрудниците му са потърсили метод да управляват инвазивните гамбузии, като въздействат върху държанието им, употребявайки роботизирани риби.
Изследователите са основали робот, чието силиконово тяло е завършено и оцветено по този начин, че да прилича Американски големоуст бибан, главния див звяр за гамбузиите. Поставяйки групи от инвазивния тип в компанията на механичната имитация, учените са ревизирали по какъв начин реалистичният робот се държи измежду тях. Мнимият див звяр е планиран по този начин, че да наподобява като опасност само за гамбузиите, без да оставя никакъв различен отпечатък върху околната среда.
Очаквано гамбузиите, изложени на агресивното държание на робота, наподобяващ действителен див звяр, са посочили най-вече боязън. Рибите също така са отслабнали, което допуска, че са уплашени и имат по-ниски ресурси от мазнини. Екземплярите с по-ниски енергийни ресурси е по-малко евентуално да продължат възпроизводството си или да оцелеят дълго в природата.
" Ние не убиваме риби и не планираме да го вършим. Целта ни е селективно да стресираме " неприятните момчета ", тъй че те да бъдат по-малко проблематични за локалните и застрашените типове. Надяваме се, че вследствие на този стрес гамбузиите ще се възпроизвеждат по-малко и броят им ще понижава с течение на времето тук-там, където не би трябвало да участват ", споделя Порфири. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ