Нашата Галактика не е плосък диск, както се смяташе досега
Резултатите от изследване на интернационална група астрономи, оповестено в списанието Nature Astronomy, демонстрира, че нашата вселена Млечен път напълно не наподобява на плоска палачинка, както се смяташе по-рано. По-близо до краищата на Галактиката тя става по-сгъстена или наподобява на смачкана хармоника. Учените считат, че това изобретение ще ни принуди да преразгледаме сегашните звездни карти.
Тъй като сме в Млечния път, не можем да забележим цялостната форма на нашата Галактика. Това е като да седите вътре в подводница и да се пробвате да разберете размера на океана, споделят учените. Затова постоянно съпоставяме нашата Галактика със прилежащата Галактика Андромеда. Може би тя е малко по-голяма от нашия Млечен път по мярка, само че и двете галактики принадлежат към спираловидния вид и съгласно астрономите имат съвсем една й съща възраст.
В хода на ново изследване, астрофизиците потвърдиха, че нашата Галактика не наподобява на плоска палачинка или даже на буквата S, както демонстрират авансово посочените карти на разпределението на водорода, само че има странна форма, чиито ръбове са навити в необикновена сгъната и компресирана серпантина. Наблюдението на няколко хиляди звезди, ситуирани в нейните външни региони, оказа помощ да се удостовери необикновената форма.
„ Много е мъчно да се дефинира дистанцията от Слънцето до външните елементи на галактическия диск на Млечния път, без да има ясна визия за това по какъв начин наподобява този диск “, разяснява Сяодиан Чен от Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките.
Един от методите за осъществяване на такива калкулации е обвързван с наблюдението на променливите звезди-цефеиди. Особеността на цефеидите е, че тяхната бляскавост първо пораства доста гладко и последователно, а по-късно понижава вследствие на вътрешни процеси в техните дълбочини. Честотата и силата на тези пулсации зависят от безспорната бляскавост на звездата, която разрешава на астрономите да ги употребяват за премерване на дистанции в Космоса, в това число доколко надалеч от нас са ситуирани другите елементи на Млечния път.
Броят на известните цефеиди в централните и отдалечени елементи на Млечния път е относително дребен, което предизвиква астрономите интензивно да търсят такива звезди с вярата да схванат по какъв начин са подредени галактическото ядро и най-отдалечените региони. Но това е мъчно да се направи заради гъстото струпване на прахуляк и газ към тези региони на Млечния път. Инфрачервеният галактически телескоп WISE оказа помощ за решаването на казуса.
„ Използвахме инфрачервени наблюдения от галактическата инфрачервена обсерватория WISE, които помогнаха да се „ пробие “ прахуляк и газ и да се дефинира дистанцията до цефеидите с акуратност по-малка от 3-5 %, което съгласно актуалните благоприятни условия съставлява невиждано равнище ”, споделя Ричард де Грейс от Университета в Макуори в Сидни (Австралия).
Използвайки изображения от телескопа WISE, астрономите пресметнали точното разстояние и състояние на съвсем хиляда и петстотин променливи звезди и ги употребявали, с цел да сформират по-точна триизмерна карта на ръкавите на Млечния път. Изследователите допускат, че откритата кривина в краищата на Галактиката може да се изясни с обстоятелството, че вътрешната част на диска, която се върти, издърпва външния пръстен зад него, което води до извъртане.
Учените прибавят, че „ хармониката “, маркирана по краищата на Млечния път, не се следи в Андромеда, само че се намира в някои други спираловидни галактики, открити през последната половина на века. Откриването на тази необикновена дискова форма на нашата Галактика, съгласно де Грейс и неговите сътрудници, изяснява доста странности в държанието на звездите в „ предградията ” и ще помогне да се обясни тяхната позиция, възраст и други свойства.
