Какви са истинските причини за трудностите на регионалните банки в САЩ?
Рейтинговата организация S&P Global намали в понеделник рейтинга на пет американски районни банки (включително KeyCorp, която е 20-ата по величина банка в САЩ) и предизвести други две за евентуално намаляване. Това последва сходно деяние на Moody's преди две седмици, когато тя намали рейтинга на 10 районни банки и предизвести други 6.
Тези дейности на две от водещите рейтингови организации демонстрират, че опасенията за междинните и по-малките банки, които се появиха тази пролет, когато Silicon Valley Bank, Signature Bank и First Republic банкрутираха, не са изчезнали, написа Fast Company и прибавя:
„ По-конкретно, тези намаления ясно демонстрират, че проблемите, пред които са изправени районните банки, са по-скоро структурни, в сравнение с характерни за обособените институции. Банковите банкрути, на които станахме очевидци тази пролет, биха могли да се обяснят като резултат от недомислени финансови решения или от характерни проблеми: Signature и SVB разчитаха в огромна степен на незастраховани депозити от съсредоточена група промишлености, което ги правеше уязвими към всеобщи изтегляния на банкови депозити, и не бяха направили положително хеджиране на лихвения си риск “.
За разлика от тях банките, на които Moody's и S&P са намалили рейтинга, са значително елементарни банки от междинен и дребен размер, които правят нормалната си активност, а не институции, които са създали явно недомислени залози. Възможно е да има характерни проблеми, които ги вършат леко по-рискови от съперниците с сходен размер, само че главният проблем, пред който са изправени, е бизнесът, в който влагат.
Това, което понижаването на рейтинга в действителност ни споделя, не престават от изданието, е, че елементарното банкиране, най-малко за банките, които не са прекомерно огромни, с цел да банкрутират, се е трансформирало в доста по-труден бизнес през последните две години. В по-голямата си част това не се дължи на обстоятелството, че банките не съумяват да си получат вноските по доста заеми, които са отпуснали. Тъй като пазарът на труда остава мощен, а стопанската система на Съединени американски щати се развива, процентът на просрочените ипотечни и автомобилни заеми остава невисок. И въпреки че опасността от несъблюдение на отговорностите на слабия пазар на търговски недвижими парцели продължава да витае над банковата промишленост като цяло, до момента тези загуби са относително дребни.
Проблемите, считат анализаторите, са резултат от огромния скок на лихвените проценти през последните две години, защото той води до две значими последствия за тези банки.
На първо място, това значи, че цената на активите в балансите им е намаляла, защото цената на старите заеми и облигации спада при повишение на лихвените проценти. Те не престават да генерират приход за банките и в случай че ги задържат до падежа, ще получат назад всичките си пари. Но те костват доста по-малко, в сравнение с банките са платили за тях. В края на 2022 година, по данни на FDIC, банките са имали в балансите си неосъществени загуби в размер на 620 милиарда $.
Вторият проблем е, че по-високите лихвени проценти покачват разноските на банките за осъществяване на активност. В исторически проект повишението на лихвените проценти е било нещо положително за тях, защото можгат да начисляват по-високи лихви за нови заеми, като в същото време заплащат на вложителите си относително ниски лихви. Така че маржовете на облагата им нормално се усилват, когато лихвените проценти нарастват.
Този модел се основава на концепцията, че банковите инвеститори нормално са лоялни клиенти, само че тя към този момент е остаряла с помощта на софтуерните и поведенческите промени, които улесниха клиентите да минават от една банка в друга в търсене на по-високи лихвени проценти по депозитите си.
По различен метод казано, в случай че преди преместването на депозити от една банка в друга беше обвързвано с редица досадни отговорности, то през днешния ден този развой може да се получи с няколко клика на компютъра. В същото време има и доста повече играчи на пазара, които оферират разнообразни тласъци на своите клиенти.
Резултатът от всичко това е, че банките са изправени пред по-голяма конкуренция за своите клиенти. Най-големите банки могат до известна степен да избегнат това, защото статутът им на колоси значи, че вложителите ги считат за извънредно надеждни. Но районните банки не разполагат с този заем на доверие. Така че някои от тях се сблъскват постоянно с бягство на инвеститори: Comerica, една от банките, на които S&P намали рейтинга, да вземем за пример отбелязва спад на междинните си депозити с 14 милиарда $ от второто тримесечие на 2022 година до второто тримесечие на 2023 година
На тези банки се постанова да заплащат и по-високи лихви, с цел да задържат клиентите си: През последните пет тримесечия делът на активите в безлихвени сметки е намалял с 23%, а делът на активите в депозитни документи (които носят по-високи лихви) се е удвоил. Това покачва разноските им за финансиране и понижава маржовете им на облага от нови заеми в миг, когато цената на доста от старите им заеми понижава, изясняват от Fast Company и прибавят в умозаключение:
„ Това не значи, че е неизбежна нова банкова рецесия. Но пониженията на рейтингите на Moody's и S&P са знак за структурните проблеми, с които районните банки в Съединени американски щати се сблъскват в тази нова ера - проблеми, към които сегашните ни регулаторни системи и системи за обезпечаване на депозитите към момента не са се приспособили. Банките, чиито рейтинги бяха намалени, просто са правили нормалната си активност. Но нормалната активност към този момент не е нормална “.
Тези дейности на две от водещите рейтингови организации демонстрират, че опасенията за междинните и по-малките банки, които се появиха тази пролет, когато Silicon Valley Bank, Signature Bank и First Republic банкрутираха, не са изчезнали, написа Fast Company и прибавя:
„ По-конкретно, тези намаления ясно демонстрират, че проблемите, пред които са изправени районните банки, са по-скоро структурни, в сравнение с характерни за обособените институции. Банковите банкрути, на които станахме очевидци тази пролет, биха могли да се обяснят като резултат от недомислени финансови решения или от характерни проблеми: Signature и SVB разчитаха в огромна степен на незастраховани депозити от съсредоточена група промишлености, което ги правеше уязвими към всеобщи изтегляния на банкови депозити, и не бяха направили положително хеджиране на лихвения си риск “.
За разлика от тях банките, на които Moody's и S&P са намалили рейтинга, са значително елементарни банки от междинен и дребен размер, които правят нормалната си активност, а не институции, които са създали явно недомислени залози. Възможно е да има характерни проблеми, които ги вършат леко по-рискови от съперниците с сходен размер, само че главният проблем, пред който са изправени, е бизнесът, в който влагат.
Това, което понижаването на рейтинга в действителност ни споделя, не престават от изданието, е, че елементарното банкиране, най-малко за банките, които не са прекомерно огромни, с цел да банкрутират, се е трансформирало в доста по-труден бизнес през последните две години. В по-голямата си част това не се дължи на обстоятелството, че банките не съумяват да си получат вноските по доста заеми, които са отпуснали. Тъй като пазарът на труда остава мощен, а стопанската система на Съединени американски щати се развива, процентът на просрочените ипотечни и автомобилни заеми остава невисок. И въпреки че опасността от несъблюдение на отговорностите на слабия пазар на търговски недвижими парцели продължава да витае над банковата промишленост като цяло, до момента тези загуби са относително дребни.
Проблемите, считат анализаторите, са резултат от огромния скок на лихвените проценти през последните две години, защото той води до две значими последствия за тези банки.
На първо място, това значи, че цената на активите в балансите им е намаляла, защото цената на старите заеми и облигации спада при повишение на лихвените проценти. Те не престават да генерират приход за банките и в случай че ги задържат до падежа, ще получат назад всичките си пари. Но те костват доста по-малко, в сравнение с банките са платили за тях. В края на 2022 година, по данни на FDIC, банките са имали в балансите си неосъществени загуби в размер на 620 милиарда $.
Вторият проблем е, че по-високите лихвени проценти покачват разноските на банките за осъществяване на активност. В исторически проект повишението на лихвените проценти е било нещо положително за тях, защото можгат да начисляват по-високи лихви за нови заеми, като в същото време заплащат на вложителите си относително ниски лихви. Така че маржовете на облагата им нормално се усилват, когато лихвените проценти нарастват.
Този модел се основава на концепцията, че банковите инвеститори нормално са лоялни клиенти, само че тя към този момент е остаряла с помощта на софтуерните и поведенческите промени, които улесниха клиентите да минават от една банка в друга в търсене на по-високи лихвени проценти по депозитите си.
По различен метод казано, в случай че преди преместването на депозити от една банка в друга беше обвързвано с редица досадни отговорности, то през днешния ден този развой може да се получи с няколко клика на компютъра. В същото време има и доста повече играчи на пазара, които оферират разнообразни тласъци на своите клиенти.
Резултатът от всичко това е, че банките са изправени пред по-голяма конкуренция за своите клиенти. Най-големите банки могат до известна степен да избегнат това, защото статутът им на колоси значи, че вложителите ги считат за извънредно надеждни. Но районните банки не разполагат с този заем на доверие. Така че някои от тях се сблъскват постоянно с бягство на инвеститори: Comerica, една от банките, на които S&P намали рейтинга, да вземем за пример отбелязва спад на междинните си депозити с 14 милиарда $ от второто тримесечие на 2022 година до второто тримесечие на 2023 година
На тези банки се постанова да заплащат и по-високи лихви, с цел да задържат клиентите си: През последните пет тримесечия делът на активите в безлихвени сметки е намалял с 23%, а делът на активите в депозитни документи (които носят по-високи лихви) се е удвоил. Това покачва разноските им за финансиране и понижава маржовете им на облага от нови заеми в миг, когато цената на доста от старите им заеми понижава, изясняват от Fast Company и прибавят в умозаключение:
„ Това не значи, че е неизбежна нова банкова рецесия. Но пониженията на рейтингите на Moody's и S&P са знак за структурните проблеми, с които районните банки в Съединени американски щати се сблъскват в тази нова ера - проблеми, към които сегашните ни регулаторни системи и системи за обезпечаване на депозитите към момента не са се приспособили. Банките, чиито рейтинги бяха намалени, просто са правили нормалната си активност. Но нормалната активност към този момент не е нормална “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ