Калин Калпакчиев и Весислава Иванова - в конфликт на интереси при освобождаването на Джок Полфрийман
Решението на тричленен състав на Апелативен съд-София да освободи 6 години, 6 месеца и 25 дни предварително от пандиза Джок Полфрийман, наказан на 20 години за убийството на студента Андрей Монов и опита за ликвидиране на негов другар, шокира цялото общество, главно заради неналичието на основателни претекстове, които да поддържат правосъдния акт, написа "Правен свят ".
Това е повода реакциите на околните на жертвата, на представители на другите управляващи, а и на по-голямата част от жителите, да са фокусирани върху взелите решението магистрати и изключително по отношение на двама от тях – докладчикът по делото Весислава Иванова и ръководителят на състава Калин Калпакчиев.
И двамата са известни не толкоз с работата си като съдии, колкото с опитите да въздействат върху ръководството и кадруването в правосъдната власт посредством присъединяване им в управлението на политически подвластния Съюз на съдиите в България (ССБ).
След като бе член на предходния състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), от близо година Калпакчиев е ръководител на магистратската организация, а преди този момент Весислава Иванова бе неин изпълнителен секретар.
Не са един или два случаите, в които ССБ и друга неправителствена организация, фокусирала интерес в правосъдната власт – Български хелзинкски комитет (БХК), са излизали с общи мнения, заявления и апели по въпроси, свързани с активността на прокуратурата и съдилищата.
Наред с това ССБ и БХК са бенефициенти по планове, финансирани от едни и същи задгранични донори, като "Америка за България ", "Отворено общество " и други. Всичко това демонстрира доста сериозната икономическа и идеологическа обязаност сред управленията на ССБ и БХК, която при други условия би могла да се преглежда като част от естествения либерален развой в страна-членка на Европейския съюз, в случай че от тази симбиоза не произлизат и сходни решения, като това за предварителното освобождение на Джок Полфрийман.
В случая с Калин Калпакчиев има и утежняващо събитие, защото са налице избрани обстоятелства, които могат да бъдат тълкувани като спор на ползи и пораждат подозрения за изначална пристрастност на ръководителя на правосъдния състав по съответното дело.
Същото се отнася и до докладчика Весислава Иванова. (Действията им могат да се поясняват като нарушаване на съответни разпореждания от Кодекса за етично държание на българските магистрати - виж карето.)
Ето и обстоятелствата:
На стр. 36 от решението на Апелативния съд е посочено, че при разглеждането на настояването за условно предварително освобождение на австралийския жител, правосъдният състав взима под внимание изразената позитивна характерност, дадена от ръководителя на БХК (Красимир Кънев), отнасяща се до "поправянето " на Джок Полфрийман в пандиза.
Оказва се, че ръководеният от Красимир Кънев БХК не един път, а цели два пъти приема номинацията на Калин Калпакчиев в годишния конкурс "Човек на годината " и освен това – два пъти го и награждава. Така се оказва, че първо през 2013 година, а след това и през 2016 година Калпакчиев получава две втори награди в конкурс, проведен от БХК.
Важна детайлност е, че сред първото и второ отличие на Калпакчиев, през 2015 година, БХК в началото позволи, само че поради отрицателен публичен отзив бе заставен да отдръпна номинацията на самия палач Джок Полфрийман в състезанието "Човек на годината ".
От уеб страницата на самодейността се схваща, че анулирането на номинацията на Полфрийман е било само в персонално качество, тъй като през 2015 година основаната от него затворническа неправителствена организация, в която членуват дейно изтърпяващи санкции нарушители, въпреки всичко остава кандидат за премията "Човек на годината ".
Справка в уеб страницата на БХК демонстрира, че организацията редовно е упорствала за преразглеждане на присъдата на Джок Полфрийман. Нещо повече, БХК даже е изразявала остро отрицателната си оценка във връзка неговото наказание. През 2011 година от БХК излизат с информация във връзка решение на Апелативния съд, подписана от Красимир Кънев, озаглавена по следния метод: "Съдът изненадващо удостовери присъдата на Джок Полфрийман ".
През 2013 година Красимир Кънев показва и личен преразказ на книгата на австралийската журналистка Белинда Хокинс, отдадена на осъждането на Полфрийман в България, което съгласно авторката е било погрешно. Ето какво написа Кънев във връзка книгата: "От Австралия Саймън Полфриймън (бащата на килъра – бел.ред.) носи със себе си с изключение на дълбоката съпричастност към ориста на своя наследник, също по този начин и една базисна религия в правораздаването на човек, откърмен с полезностите на една система, в която сходна религия е подплатена с непрекъснат блян на институциите към старателно и добросъвестно осъществяване в работа на справедливостта. В България той се сблъсква с други нрави, зад които стои друга институционална телеология.
Това, което съгласно Хокинс довежда до осъждането на неговия наследник на 20 години затвор за съзнателно ликвидиране по хулигански подбуди, е една композиция от мърляво следствие, манипулиране на очевидците и намерено занемаряване от съда на красноречиви доказателства в негова изгода. " Публикацията на Кънев излиза през април 2013 година Същата година Калин Калпакчиев получава първата си премия "Човек на годината " на БХК от неговия ръководител - Красимир Кънев.
Що се отнася до докладчика по делото Весислава Иванова, прави усещане, че в продължение на години БХК следи с интерес нейната политическа интензивност, като голям брой изказвания, мнения и изявленията на съдийката са препечатвани и представени в бюлетин на организацията. Нещо повече, през 2016 година
Весислава Иванова е измежду създателите на годишния отчет на БХК за "Правата на индивида в България ". Изготвянето на документа е финансирано по планове на "Отворено общество " и на Норвежкия финансов механизъм. Дали и какъв хонорар е получила арбитър Иванова - не е известно, защото в декларацията й за 2016 година пред Инспектората на правосъдната власт задължението й към БХК не е заявен.
Доказването на спор на ползи е мъчно постижимо, поради законодателната уредба, въпреки обстоятелствата да са повече от красноречиви. А и Инспекторатът към правосъдната власт в този си състав неведнъж към този момент е показал цялостната липса на сетивност по проблеми като този, при които данни за обязаност на правосъдния състав с една от страните по делото са налице.
Особено, в случай че се добави и различен факт – юристът на Джок Полфрийман – Калин Ангелов, е неуспешен претендент за народен представител от обединението "Да, България " – Зелените през 2017 година Адвокатът е включен в една от софийските и във видинската листа на обединението, ръководена от някогашния правосъден министър Христо Иванов. А близостта на Калин Калпакчиев и Весислава Иванова с партията на Иванов е добре известна и неведнъж документирана през годините.
Логично поражда и идващият въпрос – щеше ли да е такова решението, в случай че различен състав на Софийския апелативен съд бе гледал делото? Задоволителен отговор би могъл да се даде, в случай че се изяснят обстоятелствата към образуването на правосъдния състав, както и по какъв метод делото е разпределено точно на него. Тези отговори би трябвало да даде управлението на Апелативен съд-София, което би трябвало да обясни и за какво се стигна до странния миг, че решение по толкоз сензитивен проблем се взе "на мрачно ".
Твърдението на правосъдния състав, че съвещанията по делото са били открити може и да е правилно, само че неоспорим факт е, че нито една от водещите медии не е била осведомена авансово за това, че се чака изговаряне на решение по настояването на Полфрийман за предварителното му освобождение. Този въпрос е от значително значение, тъй като има голям брой индикации, че килърът, неговата отбрана, а наподобява и тримата съдии, са желали решението да бъде оповестено обществено едвам след взимането му. Най-малкото, тъй като противоположното щеше да докара до остра социална реакция още преди провеждането на правосъдното съвещание.
И в случай че САС към този момент резервира безмълвие по проблема, то "странно " е пасивното държание на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Преди две години той разпореди незабавна инспекция по комерсиално дело в САС, откакто арбитър се ожали от председателката на съда Даниела Дончева. Панов бе и безпределно деен, когато ставаше въпрос за отбрана на ползите на подсъдимите за корупция - отстранената кметица на "Младост " Десислава Иванчева и нейната някогашна заместничка, само че в тази ситуация реакция, най-малко в петъчния ден, нямаше.
При други условия Панов сигурно можеше да изиска да се обясни по какъв начин системата за "случайно систематизиране на делата " е пратила делото при правосъдния състав с ръководител Калпакчиев. Още повече, че разглеждането на делото от магистрати, явно свързани със покровители на наказания, може да удостовери подозренията, които правосъдният министър Данаил Кирилов изрази, за порочността на системата за систематизиране на делата.
Решението на правосъдния състав, отпред с ръководителя на ССБ, слага още веднъж на дневен ред пагубната роля на политизирането на правосъдната система, както и порочния модел на финансиране на избрани магистратски организации от задгранични спонсори, с което се прикриват лобистки зависимости и напън за постановяването на избрани решения.
Още повече, че са налице знаци, които насочват към догатката, че решението на съда е било авансово взето. Последното от общо три правосъдни съвещания пред Апелативния съд, извършено на 19 септември, стартира в 11.02 часа, като с изключение на чуване на прокурора, представител на затворническата администрация, както и на отбраната, думата взима и Полфрийман.
На негоден български той прави много дълга защита. Към 12.00 часа съставът се отдръпва на скрито заседание, а в 13.47 часа правосъдното съвещание към този момент е завършило. За това време съдът е имал време да изготви решението си (самите претекстове са над 12 страници) и да ги разгласи на страните. Около два часа по-късно медиите научават решението, което изцяло основателно скандализира обществеността.
Всъщност решението на Апелативния съд анулира това на състав на Софийския градски съд (СГС), с което на Джок Полфрийман е отказано условно предварително освобождение. На базата на същите материали по делото.
Това е повода реакциите на околните на жертвата, на представители на другите управляващи, а и на по-голямата част от жителите, да са фокусирани върху взелите решението магистрати и изключително по отношение на двама от тях – докладчикът по делото Весислава Иванова и ръководителят на състава Калин Калпакчиев.
И двамата са известни не толкоз с работата си като съдии, колкото с опитите да въздействат върху ръководството и кадруването в правосъдната власт посредством присъединяване им в управлението на политически подвластния Съюз на съдиите в България (ССБ).
След като бе член на предходния състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), от близо година Калпакчиев е ръководител на магистратската организация, а преди този момент Весислава Иванова бе неин изпълнителен секретар.
Не са един или два случаите, в които ССБ и друга неправителствена организация, фокусирала интерес в правосъдната власт – Български хелзинкски комитет (БХК), са излизали с общи мнения, заявления и апели по въпроси, свързани с активността на прокуратурата и съдилищата.
Наред с това ССБ и БХК са бенефициенти по планове, финансирани от едни и същи задгранични донори, като "Америка за България ", "Отворено общество " и други. Всичко това демонстрира доста сериозната икономическа и идеологическа обязаност сред управленията на ССБ и БХК, която при други условия би могла да се преглежда като част от естествения либерален развой в страна-членка на Европейския съюз, в случай че от тази симбиоза не произлизат и сходни решения, като това за предварителното освобождение на Джок Полфрийман.
В случая с Калин Калпакчиев има и утежняващо събитие, защото са налице избрани обстоятелства, които могат да бъдат тълкувани като спор на ползи и пораждат подозрения за изначална пристрастност на ръководителя на правосъдния състав по съответното дело.
Същото се отнася и до докладчика Весислава Иванова. (Действията им могат да се поясняват като нарушаване на съответни разпореждания от Кодекса за етично държание на българските магистрати - виж карето.)
Ето и обстоятелствата:
На стр. 36 от решението на Апелативния съд е посочено, че при разглеждането на настояването за условно предварително освобождение на австралийския жител, правосъдният състав взима под внимание изразената позитивна характерност, дадена от ръководителя на БХК (Красимир Кънев), отнасяща се до "поправянето " на Джок Полфрийман в пандиза.
Оказва се, че ръководеният от Красимир Кънев БХК не един път, а цели два пъти приема номинацията на Калин Калпакчиев в годишния конкурс "Човек на годината " и освен това – два пъти го и награждава. Така се оказва, че първо през 2013 година, а след това и през 2016 година Калпакчиев получава две втори награди в конкурс, проведен от БХК.
Важна детайлност е, че сред първото и второ отличие на Калпакчиев, през 2015 година, БХК в началото позволи, само че поради отрицателен публичен отзив бе заставен да отдръпна номинацията на самия палач Джок Полфрийман в състезанието "Човек на годината ".
От уеб страницата на самодейността се схваща, че анулирането на номинацията на Полфрийман е било само в персонално качество, тъй като през 2015 година основаната от него затворническа неправителствена организация, в която членуват дейно изтърпяващи санкции нарушители, въпреки всичко остава кандидат за премията "Човек на годината ".
Справка в уеб страницата на БХК демонстрира, че организацията редовно е упорствала за преразглеждане на присъдата на Джок Полфрийман. Нещо повече, БХК даже е изразявала остро отрицателната си оценка във връзка неговото наказание. През 2011 година от БХК излизат с информация във връзка решение на Апелативния съд, подписана от Красимир Кънев, озаглавена по следния метод: "Съдът изненадващо удостовери присъдата на Джок Полфрийман ".
През 2013 година Красимир Кънев показва и личен преразказ на книгата на австралийската журналистка Белинда Хокинс, отдадена на осъждането на Полфрийман в България, което съгласно авторката е било погрешно. Ето какво написа Кънев във връзка книгата: "От Австралия Саймън Полфриймън (бащата на килъра – бел.ред.) носи със себе си с изключение на дълбоката съпричастност към ориста на своя наследник, също по този начин и една базисна религия в правораздаването на човек, откърмен с полезностите на една система, в която сходна религия е подплатена с непрекъснат блян на институциите към старателно и добросъвестно осъществяване в работа на справедливостта. В България той се сблъсква с други нрави, зад които стои друга институционална телеология.
Това, което съгласно Хокинс довежда до осъждането на неговия наследник на 20 години затвор за съзнателно ликвидиране по хулигански подбуди, е една композиция от мърляво следствие, манипулиране на очевидците и намерено занемаряване от съда на красноречиви доказателства в негова изгода. " Публикацията на Кънев излиза през април 2013 година Същата година Калин Калпакчиев получава първата си премия "Човек на годината " на БХК от неговия ръководител - Красимир Кънев.
Що се отнася до докладчика по делото Весислава Иванова, прави усещане, че в продължение на години БХК следи с интерес нейната политическа интензивност, като голям брой изказвания, мнения и изявленията на съдийката са препечатвани и представени в бюлетин на организацията. Нещо повече, през 2016 година
Весислава Иванова е измежду създателите на годишния отчет на БХК за "Правата на индивида в България ". Изготвянето на документа е финансирано по планове на "Отворено общество " и на Норвежкия финансов механизъм. Дали и какъв хонорар е получила арбитър Иванова - не е известно, защото в декларацията й за 2016 година пред Инспектората на правосъдната власт задължението й към БХК не е заявен.
Доказването на спор на ползи е мъчно постижимо, поради законодателната уредба, въпреки обстоятелствата да са повече от красноречиви. А и Инспекторатът към правосъдната власт в този си състав неведнъж към този момент е показал цялостната липса на сетивност по проблеми като този, при които данни за обязаност на правосъдния състав с една от страните по делото са налице.
Особено, в случай че се добави и различен факт – юристът на Джок Полфрийман – Калин Ангелов, е неуспешен претендент за народен представител от обединението "Да, България " – Зелените през 2017 година Адвокатът е включен в една от софийските и във видинската листа на обединението, ръководена от някогашния правосъден министър Христо Иванов. А близостта на Калин Калпакчиев и Весислава Иванова с партията на Иванов е добре известна и неведнъж документирана през годините.
Логично поражда и идващият въпрос – щеше ли да е такова решението, в случай че различен състав на Софийския апелативен съд бе гледал делото? Задоволителен отговор би могъл да се даде, в случай че се изяснят обстоятелствата към образуването на правосъдния състав, както и по какъв метод делото е разпределено точно на него. Тези отговори би трябвало да даде управлението на Апелативен съд-София, което би трябвало да обясни и за какво се стигна до странния миг, че решение по толкоз сензитивен проблем се взе "на мрачно ".
Твърдението на правосъдния състав, че съвещанията по делото са били открити може и да е правилно, само че неоспорим факт е, че нито една от водещите медии не е била осведомена авансово за това, че се чака изговаряне на решение по настояването на Полфрийман за предварителното му освобождение. Този въпрос е от значително значение, тъй като има голям брой индикации, че килърът, неговата отбрана, а наподобява и тримата съдии, са желали решението да бъде оповестено обществено едвам след взимането му. Най-малкото, тъй като противоположното щеше да докара до остра социална реакция още преди провеждането на правосъдното съвещание.
И в случай че САС към този момент резервира безмълвие по проблема, то "странно " е пасивното държание на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Преди две години той разпореди незабавна инспекция по комерсиално дело в САС, откакто арбитър се ожали от председателката на съда Даниела Дончева. Панов бе и безпределно деен, когато ставаше въпрос за отбрана на ползите на подсъдимите за корупция - отстранената кметица на "Младост " Десислава Иванчева и нейната някогашна заместничка, само че в тази ситуация реакция, най-малко в петъчния ден, нямаше.
При други условия Панов сигурно можеше да изиска да се обясни по какъв начин системата за "случайно систематизиране на делата " е пратила делото при правосъдния състав с ръководител Калпакчиев. Още повече, че разглеждането на делото от магистрати, явно свързани със покровители на наказания, може да удостовери подозренията, които правосъдният министър Данаил Кирилов изрази, за порочността на системата за систематизиране на делата.
Решението на правосъдния състав, отпред с ръководителя на ССБ, слага още веднъж на дневен ред пагубната роля на политизирането на правосъдната система, както и порочния модел на финансиране на избрани магистратски организации от задгранични спонсори, с което се прикриват лобистки зависимости и напън за постановяването на избрани решения.
Още повече, че са налице знаци, които насочват към догатката, че решението на съда е било авансово взето. Последното от общо три правосъдни съвещания пред Апелативния съд, извършено на 19 септември, стартира в 11.02 часа, като с изключение на чуване на прокурора, представител на затворническата администрация, както и на отбраната, думата взима и Полфрийман.
На негоден български той прави много дълга защита. Към 12.00 часа съставът се отдръпва на скрито заседание, а в 13.47 часа правосъдното съвещание към този момент е завършило. За това време съдът е имал време да изготви решението си (самите претекстове са над 12 страници) и да ги разгласи на страните. Около два часа по-късно медиите научават решението, което изцяло основателно скандализира обществеността.
Всъщност решението на Апелативния съд анулира това на състав на Софийския градски съд (СГС), с което на Джок Полфрийман е отказано условно предварително освобождение. На базата на същите материали по делото.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ