Държавата взе 2.5 млрд. евро дълг на международните пазари при рекордно ниски лихви
Република България направи най-успешната си дългова емисия на интернационалните пазари от началото на демократичните процеси у нас през 1989 година насам.
Министерството на финансите публично разгласи, че при кредитен рейтинг Baa2 по Moody " s /BBB по Standard & Poor " s /BBB по Fitch, е пласирало облигации за общо 2.5 милиарда евро , в два транша от по 1.25 милиарда евро всеки със период на погасяване от по 10 и по 30 години.
За десетгодишната облигация постигнатата цена при пласирането е 99.863 евро за 100 евро, лихвеният ваучър е закрепен и е 0,375 %, което образува междинна рентабилност на облигацията от 0.389 %. Това е с 60 базисни пункта над 10-годишния заем дефлоут суап (CDS), който е действителната интернационално призната база за междинния риск по такива скъпи бумаги, а надбавката върху него (в нашия случай 60 базисни пункта) отразява риска на страната ни. По този измерител в действителност се прави оценка и триумфа на емисията във връзка с цената. К олкото по-ниска е надбавката, толкоз по-успешна е емисията. За съпоставяне, емисисията на 10-годишни облигации от средата на 2014-а бе пласирана с надбавка от 160 базисни пункта, а седемгодишната и дванадесетгодишната излъчвания от първата половина на 2015-а съгласно публични ранни на Министерството на финансите бяха пласирани при надбавки от надлежно 180 и 210 базисни пункта. На този декор сегашната десетгодишна емисия е в пъти по-добра като реализирана цена от предходните облигации, издадени от българските държавни управления през последните шест години.
Тридесетгодишната емисия облигации е първата, която българско държавно управление емитира на интернационалните пазари, и това към този момент може да бъде регистрирано като триумф. Средната цена, реализирана при пласирането на тези дългови скъпи бумаги, е 99.566 евро за 100 евро, а закрепената рента е 1.375 % годишно. Това образува рентабилност от 1.476% годишно , която тези български облигации ще носят на своите притежатели. Тази рентабилност е 145 базисни точки над заем дефлоут суапа за 30-годишни облигации. Доколко тази цена е допустимо най-хубавата, мъчно може да се каже, тъй като няма база за сравнение, само че да вземем за пример издадените през 2015-а 20-годишни ДЦК носеха рентабилност, надвишаваща с 245 базисни точки тогавашния CDS такива облигации.
Според Министерството на финансите началото на процеса по издаване на облигациите незабавно е привлякло интереса на вложителите - поръчките са достигнали 7.2 милиарда евро на края на първия стадий към 11:58 UKT / 13:58 EEST. " Поръчки с огромна стойност способстваха за стесняване на спредовете с 20 б.п. спрямо началото на процедурата за 10-годишните облигации и с 15-20 б.п. за 30-годишните бумаги. Разумното инспектиране на цената и следеното солидно нарастване на търсенето подтикна вложителите да продължат с регистрирането на нови поръчки за двата транша по време на отварянето на пазара в Съединени американски щати. Последващ напор от поръчки добави към 3 милиарда евро нов размер, което разреши на Министерството на финансите да разгласи второ понижение на спредовете от 15 б.п. (MS+60 б.п. за по-късата емисия и MS+145 б.п. за по-дългата). Сделката беше стартирана в 15:15 UKT / 17:15 EEST с идентичен размер на двата транша - всеки от по 1,25 милиарда евро. Впоследствие емисията в 19:25 UKT / 21:25 EEST беше избрана и цената на емисията. Регистрираната редукция от 30/35 б.п. от първичните равнища е показателна за мощния интерес към Българския върховен рейтинг.
" Окончателният размер книгата на поръчките доближи 3,7 милиарда евро при подадени 254 поръчки за 10 година, и 3,6 милиарда при подадени 236 поръчки за 30 година транш. Интерес към емисията демонстрираха вложители от цяла Европа, като преобладаваха фонд-мениджъри и банки ", описаха от Министерството на финансите.
Интерес към емисията са показали банки, включително и централни, фонд мениджъри и осигурителни и застрахователни компании. Българското присъединяване в поръчките за тези облигации обаче е едвам 16% , като последователно се стопявавало до това равнище в хода на тръжната процедура, при която доходността на нашите дългови бумаги гладко е намалявала. Това ясно демонстрира упованията на българските купувачи на дълг, че нови излъчвания занапред ще има (през идващите две-три години) и цените по тях ще са много над тези, които сега са реализирани от Министерството на финансите.
Важен миг освен това разпространение е 30-годишната облигация и нейната много ниска закрепена рента. Доколкото лихвата по дълга е пряк детайл от разходната част на бюджета, сегашната цена на 30 годишната облигация подсигурява дълготраен невисок бюджетен разход за обслужване на държавния дълг. Това е значимо, тъй като не е ясно след 5-10 години каква лихвена политика ще води ЕЦБ и къде ще са лихвените равнища на интернационалните пазари. И тъкмо поради това е добре ръководещите да обмислят възможноста да се възползват от сегашната пазарна обстановка на ниски лихвени проценти , като емитират в допълнение дълг, при който да пробват и по-дълги от 30 години периоди на погасяване.
Министърът на финансите Кирил Ананиев изясни, че набраните от двете облигационни излъчвания средства ще бъдат употребявани по няколко посоки - за финансиране на упования бюджетен недостиг, за увеличение на фискалния запас, за финансиране на стратегии, свързани с антикризисни ограничения, и за погасяване на задължения с предстоящ падеж. Разбира се, има опасения, че при заложен предел на недостига от 3.5 милиарда лв., в случай че той бъде доближат, целият дълг, които в този момент е взет, ще отиде за покриването му. А още от в този момент е значимо да се знае, че през идващите няколко години на България й предстоят съществени заплащания по дълга. През 2021-а те са единствено 800 млн. лв., само че от 2022-а стартират да излизат приблизително по 3 милиарда лв. годишно. Затова е добре още от в този момент във фискалния запас да се вършат натрупвания за посрещане на тези огромни заплащания , в случай че изискванията на пазара от 2022-а нататък не разрешават преференциалното им рефинансиране. В противоположен случай в обстановка на непрекъснат, не дай боже, задълбочаващ се бюджетен недостиг и растящи цени по вземането на нов дълг, страната ни, която в този момент е на второ място по най- невисок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, може да се окаже в спиралата на непрекъснато и бързо възходяща задлъжнялост.
Министерството на финансите публично разгласи, че при кредитен рейтинг Baa2 по Moody " s /BBB по Standard & Poor " s /BBB по Fitch, е пласирало облигации за общо 2.5 милиарда евро , в два транша от по 1.25 милиарда евро всеки със период на погасяване от по 10 и по 30 години.
За десетгодишната облигация постигнатата цена при пласирането е 99.863 евро за 100 евро, лихвеният ваучър е закрепен и е 0,375 %, което образува междинна рентабилност на облигацията от 0.389 %. Това е с 60 базисни пункта над 10-годишния заем дефлоут суап (CDS), който е действителната интернационално призната база за междинния риск по такива скъпи бумаги, а надбавката върху него (в нашия случай 60 базисни пункта) отразява риска на страната ни. По този измерител в действителност се прави оценка и триумфа на емисията във връзка с цената. К олкото по-ниска е надбавката, толкоз по-успешна е емисията. За съпоставяне, емисисията на 10-годишни облигации от средата на 2014-а бе пласирана с надбавка от 160 базисни пункта, а седемгодишната и дванадесетгодишната излъчвания от първата половина на 2015-а съгласно публични ранни на Министерството на финансите бяха пласирани при надбавки от надлежно 180 и 210 базисни пункта. На този декор сегашната десетгодишна емисия е в пъти по-добра като реализирана цена от предходните облигации, издадени от българските държавни управления през последните шест години.
Тридесетгодишната емисия облигации е първата, която българско държавно управление емитира на интернационалните пазари, и това към този момент може да бъде регистрирано като триумф. Средната цена, реализирана при пласирането на тези дългови скъпи бумаги, е 99.566 евро за 100 евро, а закрепената рента е 1.375 % годишно. Това образува рентабилност от 1.476% годишно , която тези български облигации ще носят на своите притежатели. Тази рентабилност е 145 базисни точки над заем дефлоут суапа за 30-годишни облигации. Доколко тази цена е допустимо най-хубавата, мъчно може да се каже, тъй като няма база за сравнение, само че да вземем за пример издадените през 2015-а 20-годишни ДЦК носеха рентабилност, надвишаваща с 245 базисни точки тогавашния CDS такива облигации.
Според Министерството на финансите началото на процеса по издаване на облигациите незабавно е привлякло интереса на вложителите - поръчките са достигнали 7.2 милиарда евро на края на първия стадий към 11:58 UKT / 13:58 EEST. " Поръчки с огромна стойност способстваха за стесняване на спредовете с 20 б.п. спрямо началото на процедурата за 10-годишните облигации и с 15-20 б.п. за 30-годишните бумаги. Разумното инспектиране на цената и следеното солидно нарастване на търсенето подтикна вложителите да продължат с регистрирането на нови поръчки за двата транша по време на отварянето на пазара в Съединени американски щати. Последващ напор от поръчки добави към 3 милиарда евро нов размер, което разреши на Министерството на финансите да разгласи второ понижение на спредовете от 15 б.п. (MS+60 б.п. за по-късата емисия и MS+145 б.п. за по-дългата). Сделката беше стартирана в 15:15 UKT / 17:15 EEST с идентичен размер на двата транша - всеки от по 1,25 милиарда евро. Впоследствие емисията в 19:25 UKT / 21:25 EEST беше избрана и цената на емисията. Регистрираната редукция от 30/35 б.п. от първичните равнища е показателна за мощния интерес към Българския върховен рейтинг.
" Окончателният размер книгата на поръчките доближи 3,7 милиарда евро при подадени 254 поръчки за 10 година, и 3,6 милиарда при подадени 236 поръчки за 30 година транш. Интерес към емисията демонстрираха вложители от цяла Европа, като преобладаваха фонд-мениджъри и банки ", описаха от Министерството на финансите.
Интерес към емисията са показали банки, включително и централни, фонд мениджъри и осигурителни и застрахователни компании. Българското присъединяване в поръчките за тези облигации обаче е едвам 16% , като последователно се стопявавало до това равнище в хода на тръжната процедура, при която доходността на нашите дългови бумаги гладко е намалявала. Това ясно демонстрира упованията на българските купувачи на дълг, че нови излъчвания занапред ще има (през идващите две-три години) и цените по тях ще са много над тези, които сега са реализирани от Министерството на финансите.
Важен миг освен това разпространение е 30-годишната облигация и нейната много ниска закрепена рента. Доколкото лихвата по дълга е пряк детайл от разходната част на бюджета, сегашната цена на 30 годишната облигация подсигурява дълготраен невисок бюджетен разход за обслужване на държавния дълг. Това е значимо, тъй като не е ясно след 5-10 години каква лихвена политика ще води ЕЦБ и къде ще са лихвените равнища на интернационалните пазари. И тъкмо поради това е добре ръководещите да обмислят възможноста да се възползват от сегашната пазарна обстановка на ниски лихвени проценти , като емитират в допълнение дълг, при който да пробват и по-дълги от 30 години периоди на погасяване.
Министърът на финансите Кирил Ананиев изясни, че набраните от двете облигационни излъчвания средства ще бъдат употребявани по няколко посоки - за финансиране на упования бюджетен недостиг, за увеличение на фискалния запас, за финансиране на стратегии, свързани с антикризисни ограничения, и за погасяване на задължения с предстоящ падеж. Разбира се, има опасения, че при заложен предел на недостига от 3.5 милиарда лв., в случай че той бъде доближат, целият дълг, които в този момент е взет, ще отиде за покриването му. А още от в този момент е значимо да се знае, че през идващите няколко години на България й предстоят съществени заплащания по дълга. През 2021-а те са единствено 800 млн. лв., само че от 2022-а стартират да излизат приблизително по 3 милиарда лв. годишно. Затова е добре още от в този момент във фискалния запас да се вършат натрупвания за посрещане на тези огромни заплащания , в случай че изискванията на пазара от 2022-а нататък не разрешават преференциалното им рефинансиране. В противоположен случай в обстановка на непрекъснат, не дай боже, задълбочаващ се бюджетен недостиг и растящи цени по вземането на нов дълг, страната ни, която в този момент е на второ място по най- невисок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, може да се окаже в спиралата на непрекъснато и бързо възходяща задлъжнялост.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ