Повече българи мечтаят за семейство с три деца
Репродуктивният блян на българите се развива в позитивна посока за последните 10 години. Двудетният модел на семейство остава най-предпочитан, само че пораства делът на хората, които смятат за най-добре фамилията да има три деца. Делът на хората, които харесват семейство без деца или с едно дете, съществено понижава.
Това демонстрират данните на Националния статистически институт от Преброяване 2021. В рамките на преброяването бе извършено и извадково проучване „ Раждаемост и репродуктивно държание “, което да изследва настройките и да направи по-лесно създаването на демографска и обществена политика (анкетирани са 4368 мъже и дами на възраст от 15 до 49 година при дамите и 59 година при мъжете).
Какъв е идеалът за семейство?
Данните демонстрират, че 63.3% от дамите и мъжете избират двудетния модел на семейство. Този дял обаче е сензитивно намалял по отношение на данните от 2011 година, когато двудетният модел е предпочетен от 75,3% от интервюираните. За сметка на това пораства делът от българите, които смятат за най-добре да имат три деца – от 11,8% през 2011 година на 17,1% през 2021 година За едно дете към този момент си мечтае двойно по-малка група – 7,9% при 19,8% преди 10 години. Хората, които не желаят деца, понижават от 3,2% на 0,3%.
Интересен е разрезът на данните по отношение на характерности като обучение и етническа група. Делът на хората с висше обучение, които си мечтаят за три деца, е 21% - еднообразно по отношение на равнището при хората с главно обучение. При хората с начално обучение това е идеалът за 23,8% от интервюираните. Изключение прави групата на хората със приблизително обучение – тук модела с три деца избират по-малка част – 13,8%. Очаквано моделът с три деца е с най-висока поддръжка при ромския етнос - 22,8%, както и в групата, показали различен етнос – 21,1%. При българската и турската етническа общественост моделът с три деца се избира надлежно от 16,8 и 16,6 % от хората.
Какви са съответните планове?
Конкретните репродуктивни настройки (измерени през въпроса какъв брой деца желаете да имате през живота си) повтарят ненапълно идеала за семейство, само че делът на хората, подготвени да имат три деца, е по-нисък – 14,9%. По-голяма е групата, които желаят единствено едно дете – 12 %.
Идеалите и настройките обаче доста внезапно се разминават с действителността. Макар двудетният модел да е желан и мечтан от доста хора, до него са достигнали едвам 32,7% от интервюираните. Само 4,3% заявяват, че в действителност имат три деца. Едно дете имат 28,4% от интервюираните – доста по-голям дял по отношение на идеала
Защо се разминават блян с действителност?
Водеща причина измежду интервюираните да не желаят да имат дете или още едно дете е неналичието на сътрудник (15.5%). Тя се сочи по-често от мъжете (18.4%), в сравнение с от дамите (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Интересен тук е възрастовият прорез на данните. При младите на възраст от 15 до 29 година водещи аргументи са неналичието на сътрудник, незавършено обучение, липса на подготвеност да бъдат родители. При хората на възраст 30-44 година главната причина да нямат още едно дете са финансите (17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, дали отговор, че нямат сътрудник (14.4%). За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).
Причини за смяна на настройките
Факторите с най-голяма тежест за смяна на настройките за възпроизводство са финансовите благоприятни условия и съществуването на сътрудник, както и жилищните условия. Държавните политики също въздействат, като с най-голяма тежест се сочи качеството на здравните услуги – 12% показват, че биха трансформирали решението си при по-добър достъп до опазване на здравето, по-добро обществено подкрепяне – 11,6% и по-широк достъп до ясли и градини – 11%.
Това демонстрират данните на Националния статистически институт от Преброяване 2021. В рамките на преброяването бе извършено и извадково проучване „ Раждаемост и репродуктивно държание “, което да изследва настройките и да направи по-лесно създаването на демографска и обществена политика (анкетирани са 4368 мъже и дами на възраст от 15 до 49 година при дамите и 59 година при мъжете).
Какъв е идеалът за семейство?
Данните демонстрират, че 63.3% от дамите и мъжете избират двудетния модел на семейство. Този дял обаче е сензитивно намалял по отношение на данните от 2011 година, когато двудетният модел е предпочетен от 75,3% от интервюираните. За сметка на това пораства делът от българите, които смятат за най-добре да имат три деца – от 11,8% през 2011 година на 17,1% през 2021 година За едно дете към този момент си мечтае двойно по-малка група – 7,9% при 19,8% преди 10 години. Хората, които не желаят деца, понижават от 3,2% на 0,3%.
Интересен е разрезът на данните по отношение на характерности като обучение и етническа група. Делът на хората с висше обучение, които си мечтаят за три деца, е 21% - еднообразно по отношение на равнището при хората с главно обучение. При хората с начално обучение това е идеалът за 23,8% от интервюираните. Изключение прави групата на хората със приблизително обучение – тук модела с три деца избират по-малка част – 13,8%. Очаквано моделът с три деца е с най-висока поддръжка при ромския етнос - 22,8%, както и в групата, показали различен етнос – 21,1%. При българската и турската етническа общественост моделът с три деца се избира надлежно от 16,8 и 16,6 % от хората.
Какви са съответните планове?
Конкретните репродуктивни настройки (измерени през въпроса какъв брой деца желаете да имате през живота си) повтарят ненапълно идеала за семейство, само че делът на хората, подготвени да имат три деца, е по-нисък – 14,9%. По-голяма е групата, които желаят единствено едно дете – 12 %.
Идеалите и настройките обаче доста внезапно се разминават с действителността. Макар двудетният модел да е желан и мечтан от доста хора, до него са достигнали едвам 32,7% от интервюираните. Само 4,3% заявяват, че в действителност имат три деца. Едно дете имат 28,4% от интервюираните – доста по-голям дял по отношение на идеала
Защо се разминават блян с действителност?
Водеща причина измежду интервюираните да не желаят да имат дете или още едно дете е неналичието на сътрудник (15.5%). Тя се сочи по-често от мъжете (18.4%), в сравнение с от дамите (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Интересен тук е възрастовият прорез на данните. При младите на възраст от 15 до 29 година водещи аргументи са неналичието на сътрудник, незавършено обучение, липса на подготвеност да бъдат родители. При хората на възраст 30-44 година главната причина да нямат още едно дете са финансите (17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, дали отговор, че нямат сътрудник (14.4%). За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).
Причини за смяна на настройките
Факторите с най-голяма тежест за смяна на настройките за възпроизводство са финансовите благоприятни условия и съществуването на сътрудник, както и жилищните условия. Държавните политики също въздействат, като с най-голяма тежест се сочи качеството на здравните услуги – 12% показват, че биха трансформирали решението си при по-добър достъп до опазване на здравето, по-добро обществено подкрепяне – 11,6% и по-широк достъп до ясли и градини – 11%.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ