„Мъртвата царкиня“ никога не умира напълно
Режисьорката Ана Батева и нейното SPAM Studios, които през 2018 година за формалния си дебют като самостоятелна театрална групировка доведоха онлайн у нас един от най-значимите модерни европейски драматурзи – руснака Николай Коляда, неотдавна още веднъж съумяха да подложат феновете на прочувствен електрошок с негова пиеса. За повторно след „ Кокошка “ младите театрали се потапят до шия в калта на универсалното човешко гето, с цел да опишат по едно и също време трагикомичната и поетична „ Приказка за мъртвата царкиня “ – история за неколцина новобранци, чиито пътища за малко се пресичат и разминават в западнала ветеринарна клиника в съветската провинция.
Обитател и настоящ доктор там – от време на време избавител, от време на време Доктор Смърт, е Рима – неугледна под рижата перука и мръсните облекла млада жена, видимо със закоравяло от алкохола и неизбежните убийства сърце. В ролята е отличната Камелия Хатиб от Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ – Плевен, позната и като една от медицинските сестри в сериала „ Откраднат живот “. В „ бърлогата “ й една вечер се събират ненадейно пристигнала от столицата нейна другарка, Нина, представяща се за манекенка (Александра Димитрова), и тръгналите сякаш да купуват домакински любим квартален алкохолик Виталий (Петър Петров-Перо от моноспектакъла „ Морфин “) със своя другар Максим – порядъчен женен мъж, отегчен от битовизми и фамилна прозаичност (Владимир Солаков). Липсата на каквато и да било вероятност е вкарала всички тях в хронична екзистенциална рецесия. Както и в други пиеси на Коляда, в тази компания стартират да прехвърчат искри, развихря се характерен съветски запой с доста алкохол, грубост, обезверен секс, копнежи по някакъв друг живот, по добрина и порядъчност…
Рима-Хатиб е като че ли трагикомична съвременна „ тавтология “ на героините на Достоевски – чисти измежду повсеместната безнравственост, запратени на житейското дъно, само че все пак към момента с взор към звездите. На нея не й остават доста потребни ходове в постсъветската сивота – с изключение на достолепието и свободата да избере по кое време и по какъв начин да почине. Или да се възнесе на фантазията си под падащия сняг сходно на Маргарита на Булгаков…
Трябва да се признае на режисьорката Ана Батева и нейните актьори, че са постигнали съветското „ дуенде “ – това толкоз особено за класиците, както и за драматургията на самия Коляда, буйство на душата, която жадува обич и хубост измежду мрачна и безрадостна реалност – тъй като по какъв начин би могла да съществува другояче?! В същото време това са и общовалидни проблеми на дребния човек в световната външна страна на живота, където милиони хора не престават да мечтаят макар дефицита на положителни мотиви. Затова мъртвата царкиня в никакъв случай не умира изцяло – като вярата, която се предава последна.
Музиката към спектакъла е на Стефан Здравески, съосновател на SPAM Studios. Двамата с Ана се срещат с Николай Коляда през 2016-а на проведения от драматурга сценичен фестивал в неговия Екатеринбург, където гледат „ Мърлин Мълро “ и остават безмълвни. „ Приказка за мъртвата царкиня “ до момента не е поставяна в България – избор колкото елементарен, толкоз и сложен измежду листата с над 120 пиеси, основани от създателя, множеството от които се играят в цяла Европа.
Проектът се реализира с финансовата поддръжка на Национален фонд " Култура “. Следващите представления са довечера и на 30 януари от 19.30 ч. в I AM Studio на ул. „ Георги С. Раковски “ 149.
Обитател и настоящ доктор там – от време на време избавител, от време на време Доктор Смърт, е Рима – неугледна под рижата перука и мръсните облекла млада жена, видимо със закоравяло от алкохола и неизбежните убийства сърце. В ролята е отличната Камелия Хатиб от Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ – Плевен, позната и като една от медицинските сестри в сериала „ Откраднат живот “. В „ бърлогата “ й една вечер се събират ненадейно пристигнала от столицата нейна другарка, Нина, представяща се за манекенка (Александра Димитрова), и тръгналите сякаш да купуват домакински любим квартален алкохолик Виталий (Петър Петров-Перо от моноспектакъла „ Морфин “) със своя другар Максим – порядъчен женен мъж, отегчен от битовизми и фамилна прозаичност (Владимир Солаков). Липсата на каквато и да било вероятност е вкарала всички тях в хронична екзистенциална рецесия. Както и в други пиеси на Коляда, в тази компания стартират да прехвърчат искри, развихря се характерен съветски запой с доста алкохол, грубост, обезверен секс, копнежи по някакъв друг живот, по добрина и порядъчност…
Рима-Хатиб е като че ли трагикомична съвременна „ тавтология “ на героините на Достоевски – чисти измежду повсеместната безнравственост, запратени на житейското дъно, само че все пак към момента с взор към звездите. На нея не й остават доста потребни ходове в постсъветската сивота – с изключение на достолепието и свободата да избере по кое време и по какъв начин да почине. Или да се възнесе на фантазията си под падащия сняг сходно на Маргарита на Булгаков…
Трябва да се признае на режисьорката Ана Батева и нейните актьори, че са постигнали съветското „ дуенде “ – това толкоз особено за класиците, както и за драматургията на самия Коляда, буйство на душата, която жадува обич и хубост измежду мрачна и безрадостна реалност – тъй като по какъв начин би могла да съществува другояче?! В същото време това са и общовалидни проблеми на дребния човек в световната външна страна на живота, където милиони хора не престават да мечтаят макар дефицита на положителни мотиви. Затова мъртвата царкиня в никакъв случай не умира изцяло – като вярата, която се предава последна.
Музиката към спектакъла е на Стефан Здравески, съосновател на SPAM Studios. Двамата с Ана се срещат с Николай Коляда през 2016-а на проведения от драматурга сценичен фестивал в неговия Екатеринбург, където гледат „ Мърлин Мълро “ и остават безмълвни. „ Приказка за мъртвата царкиня “ до момента не е поставяна в България – избор колкото елементарен, толкоз и сложен измежду листата с над 120 пиеси, основани от създателя, множеството от които се играят в цяла Европа.
Проектът се реализира с финансовата поддръжка на Национален фонд " Култура “. Следващите представления са довечера и на 30 януари от 19.30 ч. в I AM Studio на ул. „ Георги С. Раковски “ 149.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ