Режисьорът Георги Костов е отговорен за такива престъпления срещу киноизкуството

Режисьорът Георги Костов е виновен за такива закононарушения против киноизкуството и положителния усет като „ Пистолет, куфар и три смърдящи варела “ и „ Секс академия: Мъже “. На този декор новият му филм „ Останалото е пепел “ - историческа драма, отличена от Националния кино център със солидна дотация на постоянна сесия (а не, да речем, на нискобюджетна, където същата година по-скромни суми получиха фестивалният лауреат „ Бащата “ и ведрата халтурка „ Екшън “), вдъхва известни надежди.

Но единствено до момента в който не видите филмовия откъс, където сантиментален мъжки глас зад кадър обяснява какво става на екрана – мигар фенът не може да види с очите си. С гледането на целия филм не става доста по-добре. Още в първите подиуми ни шамаросват брадати клишета за Балканите - роми свирят и пеят " Чай шукарие " във влака, където пътува героят американец; ромка с пъстри фусти го съблазнява, след това го ограбва и оставя (буквално) по бели гащи. Сериозно? 

По сюжет на писателя Александър Томов, „ Останалото е пепел “ е посветен на една от най-харизматичните фигури в българската нова история – банкера, политик и посланик Атанас Буров. В ролята е Асен Блатечки, добил в последно време по-голяма популярност с изказването, че у нас най-малко двайсет артисти могат да изиграят Жокера по-добре от Хоакин Финикс, нежели с функциите си. Блатечки може да бъде добър артист, когато попадне в верните режисьорски ръце (например във филмите на Командарев). Тук казусът не е подобен: въпреки титулярят себеотрицателно да е качил 15 кг за по-автентично превъплъщаване в Буров, общото сред първообраз и изпълнител остават главно инициалите.

Опитите за влизане в ера (1944 г.), които в декора на художника сценограф Боряна Минчева са сполучливи, тотално се разрушават в разговора и в говорното наречие на актьорите. Многобройните крилати изречения, с които Буров се слави, са спестени от сюжета със обявена цел автентичност, само за да бъдат заместени от скучни реплики. И те не са в устата единствено на Блатечки. На прелестната някогашна манекенка Диляна Попова, към този момент с не една и две изяви на огромния и дребния екран, е поверена основната женска роля във кино лентата. Но актьорската игра не е най-силната й страна, без значение от елегантните рокли и прически, с които реквизиторите я кичат. Особено британският й е по-лош и от този на Жени Калканджиева в „ Ятаган “.

Попова се превъплъщава в Мария – секретарка и (намекнато) държанка на Буров, която му сътрудничи в общуването с американския публицист Джон. В края на Втората международна война Джон идва за интервю с българския политик, а в ролята е Нейтън Купър - натурализиран на локална почва американец, който се оправя симпатично, само че страхливо с многочислените тествания, на които сюжетът го подлага. Между репортера и красивата сподвижница пламва пристрастеност и в по-голямата си част филмът се придържа към любовната драма, а политическите събития са единствено декор за нея. Дори когато партизаните слизат от планината, то не е за буржоата Буров, а за влюбените птички. За разлика от самия банкер, тези двама герои и тяхната сюжетна линия са нереалност, родена във въображението на писателя.

Драматургично филмът е непохватен и театралничещ макар старанието в строения два месеца (и навярно доста скъп) фон, компютърната възстановка на бомбардирана София и работата на оператора Емил Топузов. Персонажите са плоски и в случай че сте се надявали да разширите познанията и визията си за Буров от това художествено произведение – на вятъра е. 

Изобилието от български филми в афиша сега е знак, че родното кино интензивно създава количество. С качеството е по-сложно - има и положително, и лошо; второто, уви, доминира. Може би НФЦ би трябвало да включи в бюджета си и перо „ нездравословни “ за рецензията!