Реформи в модела на финансиране на един от стратегически сегменти

Реформи в модела на финансиране на един от стратегически сегменти на здравната система у нас - болничното лекуване са на дневен ред. Това е измежду въпросите и проблемите, които повече не могат да бъдат отлагани, е безапелационното мнение на всички участници в третия панел на провелия се през днешния ден в столичния София Хотел Балкан Девети народен фарма конгрес на “Мениджър ".

Около 60 % от парите, които минават през здравната каса са за болнично лекуване, а в това време бурното развиване на здравните технологии слага логистични и финансови провокации пред здравните системи, даде начало на полемиката модераторът доктор Александър Симидчиев, зам.-председател на парламентарната комисия по опазване на здравето. Болничната помощ е един от целите на сегашния управителен екип на министерството на опазването на здравето, заявява доктор Петър Грибнев, зам.-здравен министър . Сред най-належащите проблеми, разпознати от сегашния управнически екип на министерството са нуждата от обзор и актуализация на здравната карта, с цел да се откри има ли потребност или не от откриване на нови действия в болничната помощ. Изострящият се проблем с недостига на фрагменти е другият незабавен за решение въпрос, тъй като “болнични кревати имаме премного, само че не леглата лекуват пациенти, а лекарите ”, уточни той. Третият значителен проблем понастоящем, по думите му е обезпечаването на съответно финансиране в изискванията на напън от външни фактори като инфлация, растящи цени на силата и война в Европа.

Освен това, България е на първо място в Европейски Съюз по хоспитализации, и на едно от много по-задните места по профилактични прегледи, хоспитализацията обаче не значи положително опазване на здравето, по тази причина е значимо да стартираме да обръщаме това съответствие, разяснява зам.-министър Грибнев.  Първите стъпки в тази посока към този момент са направени, в бюджета на НЗОК тази година са заложени повече средства за извънболнична помощ, уточни доктор Симидчиев.

Бюджетът на здравната каса за тази година е 6,5 млрд.лв., заяви шефът на НЗОК проф. Петко Салчев. “Искам да разбия съществуващия мит “ние желаеме, само че касата не дава ”. Касата не дава, а закупува действия. Към днешна дата от 50 хиляди налични болнични кревати, касата е закупила 48 хиляди, от които обаче сега 26 хиляди са свободни. Затова в реда на нещата е касата да купува действия и това ще е по този начин, до момента в който съм шеф на тази институция. ”, акцентира той. 

Освен това касата не дава, само че желае качество, обезпечава на пациентите достъп и равнопоставеност през така наречен размери, тъй като оперира от името и за сметка на пациентите, които са вложили своите пари, добави проф. Салчев. Той заяви, че е на път да се завърши дигитализирането на почти всички процеси в лечебната активност - от отчитане на болничната активност до всеки детайл в оказването на лечебна помощ. От септември т.г. ще проработи и електронното досие, откакто към този момент имаме задвижен развой на електронната рецепта, сподели още той. 

Болниците са от първостепенно значение и за националната сигурност, по тази причина би трябвало да се огледа в по-голяма дълбочина по какъв начин да се реформира моделът на финансирането им, тъй като той би трябвало да подсигурява тяхната резистентност даже и в рискови обстановки, които видяхме в последните две години на пандемия, разяснява Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация. Виждаме вече  за промени, а те сигурно са нужни. Всички участници в опазването на здравето са в очакване да се подходи по друг метод след преживения пандемичен стрес, тъй като незабавно би трябвало да наваксаме 10 години забавени промени в здравния бранш, съобщи тя. Като цяло, здравните заведения се оправиха с тази обстановка, само че това си има своята цена и то, не единствено финансова, уточни още Свилена Димитрова и прикани: трябва да престанем да разделяме лечебните заведения съгласно собствеността, а да търсим способи  как пациентите да бъдат обезпечени на всички места със здравни услуги. Има цели региони у нас, в които хората всеобщо не са здравно-осигурени и нямат достъп даже до първоначални профилактични прегледи, обърна внимание Свилена Димитрова. 

За фрапантни диспропорции във финансирането на здравните заведения и по-специално университетските лечебни заведения амармира и проф. доктор Красимир Иванов, ръководител на УС на Асоциацията на университетските лечебни заведения . “Ние непрекъснато разясняваме какъв брой са разноските за опазване на здравето, а не приказваме какъв брой средства са вложени. Ако желаеме да имаме съвременно опазване на здравето би трябвало колкото са средствата за активност, толкоз и да са за вложения, с цел да може да се даде опция за набиране на високотехнологично съоръжение. ”, съобщи той. Освен това медицинските университети също имат потребност от съществени стимули да основават висококвалифицирани фрагменти, тъй като сме изостанали с 10 години в политиките освен за основаването им, само че и за задържането им, добави той.  

Адекватно и транспарантно възнаграждение и бърз достъп до специализация са измежду главните претекстове, които биха предиздвикали младите лекари да останат у нас, означи доктор Диян Ганев от сдружението на младите лекари към столичната гилдия на БЛС . Той се базира на данни от извършена анкета по този въпрос измежду над 545 млади медицински експерти. В момента 80% от младите лекари получават под 1000 лева Заплата и това ги принуждава да работят на две или три места. Вторият демотивиращ фактор е сложният развой по започване на специализация, което лишава сред 6 и 24 месеца, в които димпломираните млади лекари губят време в доброволстване, очакване да се освободи място за специализант и така нататък, добави той. 

Вече се работи по основаването на нови стратегии, посредством които да се влага в инсталация и в привличане на фрагменти, заяви по този мотив пред публицисти в коридорите на събитието, ръководителят на парламентарната здравна комисия проф. Антон Тон ев. Ще се предложат политики, насърчаващи младите лекари да останат в България като промени в метода на финансиране и диференциране на инструментите, с които в болничната помощ се получават средствата, отделяне на част от парите в една клинична пътека, които да могат да се употребяват единствено за заплащане на труда на лекарите. 

Предстоят и промени в наредбата за специализация за младите лекари, уточни още той. По думите му специализацията би трябвало да стане неразривна част от здравното обучение.  Ще се работи целеустремено и за повишение на приходите на медицинските сестри, като даже се разисква дали е допустимо това да започва още през юни, с идната актуализация на държавния бюджет. 

Колкото до промените в модела на финансиране на болничната активност, до година и половина се чака в някои огромни лечебни заведения пилотно да отпадне работата по клиничните пътеки и да се вкарат диагностично-свързаните групи, сподели още той.