Как в Македония се сблъскаха челно интересите на Запада и Русия
Референдумът в Македония за бъдещето на страната е и конфликт на противоположни ползи - на Запада и на Русия. Евентуален крах на гласуването в неделя ще бъде добра вест за Москва, въпреки тя да не си го признава.
Никога преди толкоз доста видни западни политици не са посещавали Скопие както този септември. Всички те идваха, с цел да поддържат държавното управление преди референдума тази неделя. Македонските жители гласоподават за възможното участие на страната в Европейски Съюз и НАТО, както и за преименуването на страната.
През юли тази година гръцкият министър председател Алексис Ципрас и македонският му сътрудник Зоран Заев оповестиха, че са се договорили за новото име на страната - Северна Македония. Спорът за името на страната датира още от 1991 година. След отделянето си от Югославия някогашната югорепублика одобри името Македония. Гърция се притесняваше от териториални искания на младата страна върху античното културно завещание в историческия район Македония и в сегашната гръцка провинция със същото име. Оттогава насам Атина блокира всички желания на Македония за участие в Европейски Съюз и НАТО. Ако македонските жители одобрят новото име Северна Македония, пътят ѝ към Европейски Съюз и НАТО ще бъде открит.
Обвинения против Москва
Американският министър на защитата Джеймс Матис, който също посети Скопие този месец, упреква Москва, че се пробва да повлияе на изхода от референдума. Той приказва даже за " необятна акция за оказване на въздействие " върху македонските жители. Москва, която няма никакъв интерес от доближаването на балканската страна с Европейски Съюз и НАТО, отхвърля тези обвинявания. Външният министър Сергей Лавров съобщи от своя страна, че представители на западните страни се месят във вътрешните работи на Македония, застъпвайки се за съглашението от Преспанското езеро.
През лятото Гърция и Македония също насочиха обвинявания против Москва. Премиерът Зоран Заев упрекна гръцко-руския предприемач Иван Савидис, че финансира политически придвижвания в Македония, които би трябвало да подклаждат напрежение и неодобрение в страната преди референдума и по този начин да повлияят на резултата от гласуването. По същия мотив Гърция отзова двама съветски дипломати през юли 2018 година.
Факторът изборна интензивност
Последните социологически допитвания сочат, че поддръжниците на пълноправното участие на страната в Европейски Съюз и НАТО съставляват 57 % от гласоподавателите. Но седмица преди вота президентът Георге Иванов се разгласи срещу референдума, а политици от опозиционните партии също приканиха за протест. По данни на западни дипломати, всеки ден във Facebook излизат до 40 страници с апели към македонските жители да не вземат участие в референдума. Тази информация беше оповестена от Ню Йорк Таймс. Дипломати подозират Кремъл, че финансира тази акция, написа изданието.
Експертът от берлинската фондация " Наука и политика " Душан Релич е угрижен на първо място за изборната интензивност по време на референдума. " В референдума би трябвало да вземат участие 50 % от имащите право на глас. А това са 900 000 души. Населението на Македония е два милиона, част от които живеят в чужбина. Най-голямото затруднение пред Заев е да събере нужния брой гласове в референдума ", споделя той.
Какъв е казусът на Москва?
Душан Релич напомня, че Европейски Съюз - и преди всичко Германия - има 80-процентен дял в македонската външна търговия. Германски компании са вложили обилни суми най-вече във компании снабдители за автомобилната промишленост. Повечето петролни рафинерии и стоманодобивни фабрики в Македония са благосъстоятелност на гръцки и английски компании. " Регионът е тясно обвързван стопански и политически с Европейски Съюз и няма съвсем нищо общо с Русия в икономическо отношение ", споделя специалистът. Същинският проблем за Москва е възможното участие на Македония в НАТО: в случай че Македония бъде призната в пакта, Русия ще бъде изтласкана политически от района.
Директорът на Руския институт за районни проблеми Дмитрий Журавльов също счита, че възможното участие на Македония съставлява сериозен проблем за Русия, тъй като " Москва няма да има личен алианс ": " Разширяването на НАТО и с Македония ще бъде сметнато от Москва като опит за нарушение на равновесието ", споделя той.
Душан Релич обаче счита, че участието в НАТО и вероятността за пълноправно участие в Европейски Съюз са от значително значение за Запада. " Македония е етнически разграничена на огромно албанско малцинство и славянско-македонско болшинство ". Албанското малцинство живее по границата с Косово и Албания - две страни, където също живеят албанци. " Създаването на една огромна албанска страна ще докара до дестабилизирането освен на Македония, само че и на целия район. И Западът се надява, че участието на Македония в НАТО дефинитивно ще стабилизира тази част на Европа ", добавя Релич.
Дойче веле
Никога преди толкоз доста видни западни политици не са посещавали Скопие както този септември. Всички те идваха, с цел да поддържат държавното управление преди референдума тази неделя. Македонските жители гласоподават за възможното участие на страната в Европейски Съюз и НАТО, както и за преименуването на страната.
През юли тази година гръцкият министър председател Алексис Ципрас и македонският му сътрудник Зоран Заев оповестиха, че са се договорили за новото име на страната - Северна Македония. Спорът за името на страната датира още от 1991 година. След отделянето си от Югославия някогашната югорепублика одобри името Македония. Гърция се притесняваше от териториални искания на младата страна върху античното културно завещание в историческия район Македония и в сегашната гръцка провинция със същото име. Оттогава насам Атина блокира всички желания на Македония за участие в Европейски Съюз и НАТО. Ако македонските жители одобрят новото име Северна Македония, пътят ѝ към Европейски Съюз и НАТО ще бъде открит.
Обвинения против Москва
Американският министър на защитата Джеймс Матис, който също посети Скопие този месец, упреква Москва, че се пробва да повлияе на изхода от референдума. Той приказва даже за " необятна акция за оказване на въздействие " върху македонските жители. Москва, която няма никакъв интерес от доближаването на балканската страна с Европейски Съюз и НАТО, отхвърля тези обвинявания. Външният министър Сергей Лавров съобщи от своя страна, че представители на западните страни се месят във вътрешните работи на Македония, застъпвайки се за съглашението от Преспанското езеро.
През лятото Гърция и Македония също насочиха обвинявания против Москва. Премиерът Зоран Заев упрекна гръцко-руския предприемач Иван Савидис, че финансира политически придвижвания в Македония, които би трябвало да подклаждат напрежение и неодобрение в страната преди референдума и по този начин да повлияят на резултата от гласуването. По същия мотив Гърция отзова двама съветски дипломати през юли 2018 година.
Факторът изборна интензивност
Последните социологически допитвания сочат, че поддръжниците на пълноправното участие на страната в Европейски Съюз и НАТО съставляват 57 % от гласоподавателите. Но седмица преди вота президентът Георге Иванов се разгласи срещу референдума, а политици от опозиционните партии също приканиха за протест. По данни на западни дипломати, всеки ден във Facebook излизат до 40 страници с апели към македонските жители да не вземат участие в референдума. Тази информация беше оповестена от Ню Йорк Таймс. Дипломати подозират Кремъл, че финансира тази акция, написа изданието.
Експертът от берлинската фондация " Наука и политика " Душан Релич е угрижен на първо място за изборната интензивност по време на референдума. " В референдума би трябвало да вземат участие 50 % от имащите право на глас. А това са 900 000 души. Населението на Македония е два милиона, част от които живеят в чужбина. Най-голямото затруднение пред Заев е да събере нужния брой гласове в референдума ", споделя той.
Какъв е казусът на Москва?
Душан Релич напомня, че Европейски Съюз - и преди всичко Германия - има 80-процентен дял в македонската външна търговия. Германски компании са вложили обилни суми най-вече във компании снабдители за автомобилната промишленост. Повечето петролни рафинерии и стоманодобивни фабрики в Македония са благосъстоятелност на гръцки и английски компании. " Регионът е тясно обвързван стопански и политически с Европейски Съюз и няма съвсем нищо общо с Русия в икономическо отношение ", споделя специалистът. Същинският проблем за Москва е възможното участие на Македония в НАТО: в случай че Македония бъде призната в пакта, Русия ще бъде изтласкана политически от района.
Директорът на Руския институт за районни проблеми Дмитрий Журавльов също счита, че възможното участие на Македония съставлява сериозен проблем за Русия, тъй като " Москва няма да има личен алианс ": " Разширяването на НАТО и с Македония ще бъде сметнато от Москва като опит за нарушение на равновесието ", споделя той.
Душан Релич обаче счита, че участието в НАТО и вероятността за пълноправно участие в Европейски Съюз са от значително значение за Запада. " Македония е етнически разграничена на огромно албанско малцинство и славянско-македонско болшинство ". Албанското малцинство живее по границата с Косово и Албания - две страни, където също живеят албанци. " Създаването на една огромна албанска страна ще докара до дестабилизирането освен на Македония, само че и на целия район. И Западът се надява, че участието на Македония в НАТО дефинитивно ще стабилизира тази част на Европа ", добавя Релич.
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ