Халоeфектът: Какво е и как да го превъзмогнем
Реално русокоските по-глупави ли са от брюнетките? Не, несъмнено, че не – пигментацията на косата не влия на интелигентността. Но като цяло хората считат, че са… Защо?
Заради халоeфектът, именуван още „ резултат на ореола “.
„ С две думи, това е концепцията, че цялостната оценка за даден човек (например, че е симпатичен) се придвижват и за неговите характерни черти (например, че е интелигентен) “, написа Джереми Дийн, психолог и създател на уеб страницата PsyBlog. „ Понякога това се назовава правилото „ красивото е положително “ или „ стандартът за физическата прелест “, изяснява още той.
Ефектът на ореола, по принцип, е повода, заради която сте уверени, че обичаната ви звезда би трябвало да е и готин човек, с който да излизате. По същата причина учителите ви споделят да пишете прилежно на изпитите, а дизайнерските дънки костват доста повече от елементарните. Това е даже повода да ни е необичайно, че Адолф Хитлер е обичал кучета и деца.
За класическия образец е най-лесно да се върнем към публикацията, която за първи път вкарва „ резултата на ореола “ преди повече от 100 години. Разглеждайки анкети, извършени тук-там като армията или разнообразни заводи, в които хората са били помолени да оценят своите сътрудници по качества като умения, просветеност, надеждност и даже физиката и държанието им, психологът Едуард Торндайк вижда нещо съмнително в отговорите: те са били прекомерно хомогенни.
„ Оценките на еднакъв човек по редица разнообразни качества, като просветеност, деятелност, механически умения, надеждност и така нататък, и така нататък, бяха доста мощно корелирани и доста отмерено свързани “, оповестява Торндайк.
С други думи, в случай че служащите са считали, че техният сътрудник е добър човек, те са го оценявали по-високо, в сравнение с той обективно е заслужавал, съвсем за всичко. Ако по някаква причина не са го харесвали, е било тъкмо противоположното.
„ Убеден съм, че даже доста кадърен управител, шеф, преподавател или изобщо началник не е в положение да третира даден човек като цялост от обособени качества, самостоятелни от останалите “ – заключава Торндайк. „ Големината на резултата на ореола, както го нарекохме, наподобява изненадващо огромна “.
„ Разбира се, виждам по какъв начин някои хора могат да паднат жертва на този фатализъм – само че не и аз. Аз съм прекомерно интелигентен “, може би си мислите.
Със сигурност по този начин са си мислили и група студенти, когато са били наети за тестови обекти през 1977 година В станалия към този момент типичен опит обществените психолози Ричард Нисбет и Тимъти Уилсън споделят на доброволците, че изследват дали степента на другарство на студентите с даден учител ще повлияе какъв брой високо го правят оценка.
Всъщност обаче те са измервали нещо друго: дали чарът на лектора ще повлияе на мнението им за него. Учениците са разграничени на две групи – едната гледа видеоклип с преподавател, който дава отговор на въпроси по топъл, другарски и въодушевен начин; другата гледа видеоклип със същия преподавател, който дава отговор на същите въпроси, само че с доста по-лошо отношение.
„ В сходство с резултата на ореола, студентите, които виждат „ топлото “ олицетворение на лектора, го правят оценка като по-привлекателен, маниерите му като по-симпатични и даже акцентът му като по-приятен “, изяснява Дийн.
И даже откакто им беше изтъкнато (два пъти!), че преценките им може да са повлияни от неговата благост, те упорстват, че са оценили лектора обективно.
„ Студентите нямаха никаква визия за какво са дали по-високи оценки на единия преподавател “, написа Дийн. „ Те бяха уверени, че са създали преценката си за външния тип, маниерите и акцента на лектора, без да вземат поради какъв брой прелестен е. “
Колкото и мощни и умни да си мислим, че сме, мозъците ни обичат да избират лесното.
„ Ефектът на ореола… служи за увеличение на хомогенността на нашите оценки и за създаване на по-лесен светоглед “, изяснява Ева Кроков, откривател на вземането на решения в Университета в Лестър, в публикация за Psychology Today.
„ Хората са склонни да заобикалят положения на вътрешен спор “, написа още тя. „ По-лесно е да се построи умствен облик на даден човек, който е напълно позитивен, в сравнение с деликатно да се построи нюансирана картина, която включва както положителни, по този начин и неприятни аспекти на личността му. “
Това може да е проблем, защото тези наши мозъци също могат да бъдат пъклен повърхностни. Ефектът на ореола е най-силно изразен във връзка с външния тип, тъй че в случай че сте противен, пригответе се да ви заплащат по-малко и да ви считат за по-малко образован и кадърен от красивите ви сътрудници. Същото важи и при запознанствата: резултатът на ореола може да накара расистките смешки и собственическото държание на прелъстителен любовник да не наподобяват толкоз зле, колкото са.
И по този начин, по какъв начин да го преодолеем? Единственото, което можем да създадем, е да се опитаме умишлено да запазим обективност. „ Предразсъдъците са най-влиятелни, когато разрешаваме на автоматизираното, интуитивното и прочувственото мислене да въздейства на преценките ни “, написа Кроков. „ Следователно, с цел да понижим въздействието на когнитивните си предразсъдъци, би трябвало да забавим темпото и да се направляваме. “
И да се надяваме, че ще се оправим, почтено казано. В края на краищата, кой желае да загуби евентуална работа, другар или даже сътрудник единствено въз основа на неприятна прическа или нещо такова…
