Мъжете, на които десетки пострадали дължат живота си
Разруха, сринати здания, сринати ориси, потрес, обезсърчение.
Близо месец след трусовете, Турция и Сирия мъчно, само че въпреки всичко съумяват да се съвземат от първичния смут. След нощта на 6 февруари десетки хиляди изгубиха живота си под тонове бетон и желязо, а милиони останаха без дом.
Но вярата не беше затрупана.
Още в същия ден български екипи се провеждат едвам за няколко часа и отпътуват за южната ни съседка, с цел да търсят оживели. Пожарникари и доброволци от Планинска избавителна работа към Българския червен кръст се впускат в конкуренция с времето.
Гледките на всички места си наподобяват - разрушени здания, наричани до през вчерашния ден дом, а край тях - околните на затрупаните, които стоят с часове в очакване да прегърнат още веднъж обичаните си.
„ Всичко е толкоз комплицирано. Толкова доста хора викаха. Не можехме да създадем нищо. Просто побягнахме. И не спирахме да чуваме виковете “, спомня си Саид.
Тук български и турски спасители работят дружно, с цел да извадят хора, които може към момента да са живи. Опитват се да спасят даже спомените им - като това любовно писмо.
Повече от 70 български пожарникари от цяла България, пътуват с коли над 1800 км. След като схващат, че в Адана има задоволително екипи, не престават към Адъяман, само че в никакъв случай не стигат до града. На 50 км. от него попадат в обсада. Местни, в отчаянието си, стопират ескорт от 17 коли, с една единствена молба - да оказват помощ.
„ Около 40 часа до там, много тежко пътешестване “, споделя Калоян Дончев.
Българите остават в дребното градче Бесни. При минусови температури работят непрекъснато измежду съсипия, прахуляк и лед. Въпреки че първите 24 часа, които са най-критични за спасяването на оживели, от дълго време са отминали, не се отхвърлят.
Повече от 100 часа след труса, малко след среднощ получават сигнал за оживели откакто локални чули шумове. И конкуренцията с времето стартира, както и избавителната интервенция.
„ Посрещна ни една много прочувствена картина, в която имаше много опустошение и доста хора, които търсеха околните си “, продължава Дончев.
В началото спасители и оживели споделят посредством почуквания. Екипите засичат и сърдечен темп посредством профилирана техника. Прокопават няколко тунела. На помощ идват и полски екипи.
„ Общо бяха три тунелите. През първия тунел се видя, че няма по какъв начин да се стигне до нея, по тази причина бяха направени още два. Единият тунел вървеше в действителност под дамата. Идеята беше да се качи полският екип нагоре. Ние вървяхме малко над нея с концепцията да слезем надолу. Така в даден миг просто я открихме “, споделя той.
Доскоро спокойното градче е озвучено от шума на багери, коли за спешна помощ и молебствия.
„ Всъщност разрушенията не са най-страшното на такова място. Не са най-страшното и затрупаните хора. Най-страшното е като се обърнеш и погледнеш очакващите погледи на техните родственици “, не крие Дончев.
Настъпва тишина, когато се появява вярата, че оживял вика за помощ.
5 дни след земетресението, и след близо денонощие неуморна работа дамата е избавена. Единствено тя оцелява от цялото си семейство.
След като претърсват всички 16 здания в Адана, които са наранени от трусовете през първия ден, 12-те доброволци от Планинска избавителна работа се свързват с локалния турски щаб, с цел да схванат къде ще бъдат най-полезни.
Със своите 5 кучета се насочат към Хатай.
„ Апокалипсис. И то със страхотни мащаби. Аз персонално в моя живот не ми се е случвало даже да си показва, че може да има такова нещо. Говоря ви за 1-милионен град, съпоставен със земята. Буквално съпоставен със земята. Трупове на всички места “, прям е Марин Хитров.
Разговаряме с целия екип към този момент назад в Адана, където чакат да се качат на “Спартана ”, с цел да се върнат вкъщи.
Разказват за отчаянието на хората.
„ Започнаха да си мислят, че надали не мъртвите хора кучетата ще ги извадят живи “, споделя Минко Банчев.
След съвсем цяла седмица в Турция доброволците са избавили минимум 7 живота. А може би и доста повече, без да знаят, защото откакто някое от кучетата маркира място, на което има жив човек, екипът продължава напред, с цел да избави още хора.
Хера - съумява да избави цяло 5-членно семейство. А лидерът й Благой в началото даже не има вяра.
„ Наистина, както беше паднала плочата, имаше една стена. Те я бяха разрушили и вътре бяха хората…Хората бяха доста щастливи, поздравиха ни, прегръщаха ни. благодариха ни и по този начин свърши денят “, спомня си той. И продължава: „ После си дадохме равносметка, че в никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме за нищо, за каквото и да било и където и да сме. “
Разчитат на своите четириноги герои. Не се отхвърлят, даже когато всички останали споделят, че оживели няма. Така откриват жена, която към момента диша под руините, 84 часа след труса.
Атанас си спомня момента, в който е съобщил новината на десетките хора - синовете й, близки, служители на реда и военни, събрали се до постройката: „ Просто подвигнах ръцете с двата палеца и направих по този начин. Опитвам се да ви опиша страстите, които изпитах, само че може би не съумявам, тъй като това не става просто с думи - по какъв начин всичките тези хора се зарадваха, усмихнаха и изпълниха очите си, в това число и ние. Дори и ми е мъчно в този момент, когато приказвам това нещо, тъй като в действителност страстите са в таванските етажи. “
„ Затова сме доброволци, по тази причина сме всички тук, с цел да може да помогнем на тези хора, тъй като те имат потребност тъкмо от нас, от нашите кучета “, споделя Минко Банчев.
Екипът поема и опасности. Влизат в рискови здания. Казват, че тяхната специалност е предопределение, а героите не са те.
„ Герои са по-скоро кучетата и всички хора, които участваха в цялото това злополучие, тази злополука “, смята Любчо Джолев.
За спасителите кучетата са част от техните фамилии, а и постоянно прекарват повече време с тях, в сравнение с с околните си. „ Просто стават част от нас. Връзката с кучето е извънредно мощна заради това, че доста постоянно дружно влизаме в извънредно рискови обстановки и животът на единия зависи от живота на другия. Тук може би е мястото да благодарим на нашите фамилии, да благодарим на нашите съпруги…които ни поддържат постоянно. Толкова “, приключва Атанас.
Близо месец след трусовете, Турция и Сирия мъчно, само че въпреки всичко съумяват да се съвземат от първичния смут. След нощта на 6 февруари десетки хиляди изгубиха живота си под тонове бетон и желязо, а милиони останаха без дом.
Но вярата не беше затрупана.
Още в същия ден български екипи се провеждат едвам за няколко часа и отпътуват за южната ни съседка, с цел да търсят оживели. Пожарникари и доброволци от Планинска избавителна работа към Българския червен кръст се впускат в конкуренция с времето.
Гледките на всички места си наподобяват - разрушени здания, наричани до през вчерашния ден дом, а край тях - околните на затрупаните, които стоят с часове в очакване да прегърнат още веднъж обичаните си.
„ Всичко е толкоз комплицирано. Толкова доста хора викаха. Не можехме да създадем нищо. Просто побягнахме. И не спирахме да чуваме виковете “, спомня си Саид.
Тук български и турски спасители работят дружно, с цел да извадят хора, които може към момента да са живи. Опитват се да спасят даже спомените им - като това любовно писмо.
Повече от 70 български пожарникари от цяла България, пътуват с коли над 1800 км. След като схващат, че в Адана има задоволително екипи, не престават към Адъяман, само че в никакъв случай не стигат до града. На 50 км. от него попадат в обсада. Местни, в отчаянието си, стопират ескорт от 17 коли, с една единствена молба - да оказват помощ.
„ Около 40 часа до там, много тежко пътешестване “, споделя Калоян Дончев.
Българите остават в дребното градче Бесни. При минусови температури работят непрекъснато измежду съсипия, прахуляк и лед. Въпреки че първите 24 часа, които са най-критични за спасяването на оживели, от дълго време са отминали, не се отхвърлят.
Повече от 100 часа след труса, малко след среднощ получават сигнал за оживели откакто локални чули шумове. И конкуренцията с времето стартира, както и избавителната интервенция.
„ Посрещна ни една много прочувствена картина, в която имаше много опустошение и доста хора, които търсеха околните си “, продължава Дончев.
В началото спасители и оживели споделят посредством почуквания. Екипите засичат и сърдечен темп посредством профилирана техника. Прокопават няколко тунела. На помощ идват и полски екипи.
„ Общо бяха три тунелите. През първия тунел се видя, че няма по какъв начин да се стигне до нея, по тази причина бяха направени още два. Единият тунел вървеше в действителност под дамата. Идеята беше да се качи полският екип нагоре. Ние вървяхме малко над нея с концепцията да слезем надолу. Така в даден миг просто я открихме “, споделя той.
Доскоро спокойното градче е озвучено от шума на багери, коли за спешна помощ и молебствия.
„ Всъщност разрушенията не са най-страшното на такова място. Не са най-страшното и затрупаните хора. Най-страшното е като се обърнеш и погледнеш очакващите погледи на техните родственици “, не крие Дончев.
Настъпва тишина, когато се появява вярата, че оживял вика за помощ.
5 дни след земетресението, и след близо денонощие неуморна работа дамата е избавена. Единствено тя оцелява от цялото си семейство.
След като претърсват всички 16 здания в Адана, които са наранени от трусовете през първия ден, 12-те доброволци от Планинска избавителна работа се свързват с локалния турски щаб, с цел да схванат къде ще бъдат най-полезни.
Със своите 5 кучета се насочат към Хатай.
„ Апокалипсис. И то със страхотни мащаби. Аз персонално в моя живот не ми се е случвало даже да си показва, че може да има такова нещо. Говоря ви за 1-милионен град, съпоставен със земята. Буквално съпоставен със земята. Трупове на всички места “, прям е Марин Хитров.
Разговаряме с целия екип към този момент назад в Адана, където чакат да се качат на “Спартана ”, с цел да се върнат вкъщи.
Разказват за отчаянието на хората.
„ Започнаха да си мислят, че надали не мъртвите хора кучетата ще ги извадят живи “, споделя Минко Банчев.
След съвсем цяла седмица в Турция доброволците са избавили минимум 7 живота. А може би и доста повече, без да знаят, защото откакто някое от кучетата маркира място, на което има жив човек, екипът продължава напред, с цел да избави още хора.
Хера - съумява да избави цяло 5-членно семейство. А лидерът й Благой в началото даже не има вяра.
„ Наистина, както беше паднала плочата, имаше една стена. Те я бяха разрушили и вътре бяха хората…Хората бяха доста щастливи, поздравиха ни, прегръщаха ни. благодариха ни и по този начин свърши денят “, спомня си той. И продължава: „ После си дадохме равносметка, че в никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме за нищо, за каквото и да било и където и да сме. “
Разчитат на своите четириноги герои. Не се отхвърлят, даже когато всички останали споделят, че оживели няма. Така откриват жена, която към момента диша под руините, 84 часа след труса.
Атанас си спомня момента, в който е съобщил новината на десетките хора - синовете й, близки, служители на реда и военни, събрали се до постройката: „ Просто подвигнах ръцете с двата палеца и направих по този начин. Опитвам се да ви опиша страстите, които изпитах, само че може би не съумявам, тъй като това не става просто с думи - по какъв начин всичките тези хора се зарадваха, усмихнаха и изпълниха очите си, в това число и ние. Дори и ми е мъчно в този момент, когато приказвам това нещо, тъй като в действителност страстите са в таванските етажи. “
„ Затова сме доброволци, по тази причина сме всички тук, с цел да може да помогнем на тези хора, тъй като те имат потребност тъкмо от нас, от нашите кучета “, споделя Минко Банчев.
Екипът поема и опасности. Влизат в рискови здания. Казват, че тяхната специалност е предопределение, а героите не са те.
„ Герои са по-скоро кучетата и всички хора, които участваха в цялото това злополучие, тази злополука “, смята Любчо Джолев.
За спасителите кучетата са част от техните фамилии, а и постоянно прекарват повече време с тях, в сравнение с с околните си. „ Просто стават част от нас. Връзката с кучето е извънредно мощна заради това, че доста постоянно дружно влизаме в извънредно рискови обстановки и животът на единия зависи от живота на другия. Тук може би е мястото да благодарим на нашите фамилии, да благодарим на нашите съпруги…които ни поддържат постоянно. Толкова “, приключва Атанас.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ