Държавата опроверга работодателите за болнични за празници, иска по-кратки болнични
Разпространеното разбиране, че болничните се употребяват като инструмент за обединение на празнични дни, не се удостоверява от статистиката. Това написа в разбора на общественото министерство, който към този момент е качен в електронната страница на Национален осигурителен институт.
Според написаното, най-вече болнични за общо заболяване се издават в интервалите октомври – ноември и януари – март, т.е. късна есен и зимните месеци. „ В месеците с максимален брой публични празници (април, май и септември) сезонните показатели на издадените болнични листове е доста по-нисък от междинното ниво “, написа буквално в отчета.
Иначе, болнични се издават основно от поликлиниките. И тъкмо от там идва нарастването на болничните за проучвания интервал - 1.01.2016 – 30.09.2019.
Най-често срещаните диагнози в болничните за общо заболяване (77% от всички болнични) са пет - „ Остър бронхит, неизяснен “, M51.1 „ Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел “, J06.9 “Остра зараза на горните дихателните пътища, неуточнена “, O20.0 „ Заплашващ аборт “ и В34.9 „ Вирусна зараза, неуточнена “.
От общественото министерство оферират РЗИ, Национален осигурителен институт и РЗОК да могат да вършат инспекции на случаен принцип (както и планови) за болнични листа и дали фактически се съблюдават предписанията в тях. Ако има нарушавания, да има повторна здравна експертиза. При установено нарушаване, да не се изплаща компенсацията за краткотрайна нетрудоспособност за целия интервал на болничния лист, както и да се глоби издалият го доктор. Предлага се и да се понижи продължителността на краткотрайната нетрудоспособност, определяна от ЛКК и от ЛКК по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без спиране. След приключване на 120 дни непрестанен отпуск или 240 дни с спиране в две предишни календарни години и в годината на боледуването, при нужда от продължение на краткотрайната нетрудоспособност -след решение на ТЕЛК. Да не се позволява използването на отпуск за краткотрайна нетрудоспособност непрестанно за повече от 360 дни. Съответно, персоналният доктор да не може да издава повече от 7 дни болничен непрестанно за едно или повече болести, само че за не повече от 20 дни с спиране в границите на една календарна година.
Предлага се и болничният лист да се подписва и от доктор, с който работодателятима подписан контракт. Допълнителен надзор може да се обезпечи и посредством регламентиране на опция за работодателя да подписа контракт с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите чиновници /с тяхно съгласие/, при подозрение че издадените им болнични листове не отразяват съответно здравословното им положение.
Според написаното, най-вече болнични за общо заболяване се издават в интервалите октомври – ноември и януари – март, т.е. късна есен и зимните месеци. „ В месеците с максимален брой публични празници (април, май и септември) сезонните показатели на издадените болнични листове е доста по-нисък от междинното ниво “, написа буквално в отчета.
Иначе, болнични се издават основно от поликлиниките. И тъкмо от там идва нарастването на болничните за проучвания интервал - 1.01.2016 – 30.09.2019.
Най-често срещаните диагнози в болничните за общо заболяване (77% от всички болнични) са пет - „ Остър бронхит, неизяснен “, M51.1 „ Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел “, J06.9 “Остра зараза на горните дихателните пътища, неуточнена “, O20.0 „ Заплашващ аборт “ и В34.9 „ Вирусна зараза, неуточнена “.
От общественото министерство оферират РЗИ, Национален осигурителен институт и РЗОК да могат да вършат инспекции на случаен принцип (както и планови) за болнични листа и дали фактически се съблюдават предписанията в тях. Ако има нарушавания, да има повторна здравна експертиза. При установено нарушаване, да не се изплаща компенсацията за краткотрайна нетрудоспособност за целия интервал на болничния лист, както и да се глоби издалият го доктор. Предлага се и да се понижи продължителността на краткотрайната нетрудоспособност, определяна от ЛКК и от ЛКК по решение на ТЕЛК от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без спиране. След приключване на 120 дни непрестанен отпуск или 240 дни с спиране в две предишни календарни години и в годината на боледуването, при нужда от продължение на краткотрайната нетрудоспособност -след решение на ТЕЛК. Да не се позволява използването на отпуск за краткотрайна нетрудоспособност непрестанно за повече от 360 дни. Съответно, персоналният доктор да не може да издава повече от 7 дни болничен непрестанно за едно или повече болести, само че за не повече от 20 дни с спиране в границите на една календарна година.
Предлага се и болничният лист да се подписва и от доктор, с който работодателятима подписан контракт. Допълнителен надзор може да се обезпечи и посредством регламентиране на опция за работодателя да подписа контракт с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите чиновници /с тяхно съгласие/, при подозрение че издадените им болнични листове не отразяват съответно здравословното им положение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ