5 страшни неща вижда детето
Различни страхове връхлитат дребното дете и то постоянно не може да се оправи единствено с тях. То мъчно разграничава действително от нереално. За него всичко е реалност. А, с цел да преодолее страха си, разчита само на вас.
В ранна възраст то се плаши най-често от непознатото – обстановки, места, хора, животни, от сънищата, от разлъка и от гибелта.
2-годишното може да писне при типа на чужд човек, който се явява на вратата на стаята. То ще се сгуши в мама, когато отидат на посетители и 2 часа може да не мръдне от скута й, до момента в който другите деца към него си играят.
От каквото и да е роден страхът, в прегръдката на родителите той се стопява като мартенски сняг, настояват психолози. Съветът им е: не отхвърляйте на детето да постои само че ръце или гушнато, до момента в който се успокои.
Животните
Много животни плашат децата най-много, тъй като те са чували разказите на родителите си, били са плашени, попаднали са в обстановка, която им е изкарала акъла, или пък са били ухапани...
Щом майката пищи при типа на паяк, няма по какъв начин синът ѝ да е смелчага.
Ако при всяка мълния тя се гуши в обятията на таткото, е доста евентуално и детето да се плаши от бурята. Ако тя държи крепко детето за ръка и го дърпа към себе си при всяко разминаване с куче, детето няма по какъв начин да не „ попие “ този боязън.
Или, в случай че родителите описват и разискват злокобни истории за ухапани или нападнати от кучета, детето живее с убеждението, че те са рискови. И постоянно страхът му се придвижва върху всички четирикраки, които им наподобяват.
Сънищата
5 часа откакто се роди, бебето към този момент сънува. И в ранна възраст възприема съня като реалност. Трудно е да разберем от какво се плаши, изключително във възрастта, когато не може да опише съня си, нито да го нарисува.
3-5-годишните постоянно приказват или плачат на сън. Може да се случи да седне в леглото и да плаче, а на сутринта да не помни нищо.
„ Насадените “ страхове
Често, когато не могат да се оправят с дадена обстановка, родителите употребяват закани: „ Ще те дам на баба меца “, „ Ако не си пиеш лекарството, ще идеш в болница “, „ Ей в този момент ще пристигна Торбалан “. Детето приема съществено вашите думи. Така, без да съзнавате, му насаждате още страхове.
Заплахата от занемаряване
Това е най-мощният боязън на детето и в никакъв случай не го заплашвайте, че ще го изоставите, поучават психолози. Защото неговият свят е дребен и единствената сигурна отбрана за него сте вие и фамилията. То възприема опасността като истина, а фантазията му може да я трансформира в същински смут.
И във възрастта от 1,5 до 2,5 година, когато то мъчно приема всяко обособяване от майка си от родителите, в случай че се наложи да остане в болница или да иде за цялото лято при баба си да вземем за пример, ще си създадете действителен проблем.
Въпросите за гибелта
Подсъзнателно детето приема гибелта като злополучие, зло, за което възрастните приказват, а неговото въображение го дописва. За да не задълбочавате страховете му във възрастта до 5-6 години, който то постоянно се вълнува от гибелта, му отговорете спестовно на въпросите. Може да му кажете, че и вие се страхувате, само че че няма да ви се случи скоро, да го успокоите и да отклоните диалога в друга посока.
Решението
Като всяко друго възприятие и страхът може да се преодолее, за което вие би трябвало да помогнете на детето. Първо, като не „ насаждате “ непотребни страхове, а по-късно с умно отношение. Без да се подигравате или да го обиждате.
Не „ по мъжки “, като бащата упорства детето да погали лаещото куче на съседа, нито като бута малчугана във водата, „ с цел да се пречупи “ и да преодолее страха му от морето.
Може да помогнем на детето да „ заобиколи “ своя боязън мъдро и търпеливо. Дори, когато не откриваме действителната причина за този боязън и го намираме за неправилен и недействителен.
Източник: noviteroditeli.bg
В ранна възраст то се плаши най-често от непознатото – обстановки, места, хора, животни, от сънищата, от разлъка и от гибелта.
2-годишното може да писне при типа на чужд човек, който се явява на вратата на стаята. То ще се сгуши в мама, когато отидат на посетители и 2 часа може да не мръдне от скута й, до момента в който другите деца към него си играят.
От каквото и да е роден страхът, в прегръдката на родителите той се стопява като мартенски сняг, настояват психолози. Съветът им е: не отхвърляйте на детето да постои само че ръце или гушнато, до момента в който се успокои.
Животните
Много животни плашат децата най-много, тъй като те са чували разказите на родителите си, били са плашени, попаднали са в обстановка, която им е изкарала акъла, или пък са били ухапани...
Щом майката пищи при типа на паяк, няма по какъв начин синът ѝ да е смелчага.
Ако при всяка мълния тя се гуши в обятията на таткото, е доста евентуално и детето да се плаши от бурята. Ако тя държи крепко детето за ръка и го дърпа към себе си при всяко разминаване с куче, детето няма по какъв начин да не „ попие “ този боязън.
Или, в случай че родителите описват и разискват злокобни истории за ухапани или нападнати от кучета, детето живее с убеждението, че те са рискови. И постоянно страхът му се придвижва върху всички четирикраки, които им наподобяват.
Сънищата
5 часа откакто се роди, бебето към този момент сънува. И в ранна възраст възприема съня като реалност. Трудно е да разберем от какво се плаши, изключително във възрастта, когато не може да опише съня си, нито да го нарисува.
3-5-годишните постоянно приказват или плачат на сън. Може да се случи да седне в леглото и да плаче, а на сутринта да не помни нищо.
„ Насадените “ страхове
Често, когато не могат да се оправят с дадена обстановка, родителите употребяват закани: „ Ще те дам на баба меца “, „ Ако не си пиеш лекарството, ще идеш в болница “, „ Ей в този момент ще пристигна Торбалан “. Детето приема съществено вашите думи. Така, без да съзнавате, му насаждате още страхове.
Заплахата от занемаряване
Това е най-мощният боязън на детето и в никакъв случай не го заплашвайте, че ще го изоставите, поучават психолози. Защото неговият свят е дребен и единствената сигурна отбрана за него сте вие и фамилията. То възприема опасността като истина, а фантазията му може да я трансформира в същински смут.
И във възрастта от 1,5 до 2,5 година, когато то мъчно приема всяко обособяване от майка си от родителите, в случай че се наложи да остане в болница или да иде за цялото лято при баба си да вземем за пример, ще си създадете действителен проблем.
Въпросите за гибелта
Подсъзнателно детето приема гибелта като злополучие, зло, за което възрастните приказват, а неговото въображение го дописва. За да не задълбочавате страховете му във възрастта до 5-6 години, който то постоянно се вълнува от гибелта, му отговорете спестовно на въпросите. Може да му кажете, че и вие се страхувате, само че че няма да ви се случи скоро, да го успокоите и да отклоните диалога в друга посока.
Решението
Като всяко друго възприятие и страхът може да се преодолее, за което вие би трябвало да помогнете на детето. Първо, като не „ насаждате “ непотребни страхове, а по-късно с умно отношение. Без да се подигравате или да го обиждате.
Не „ по мъжки “, като бащата упорства детето да погали лаещото куче на съседа, нито като бута малчугана във водата, „ с цел да се пречупи “ и да преодолее страха му от морето.
Може да помогнем на детето да „ заобиколи “ своя боязън мъдро и търпеливо. Дори, когато не откриваме действителната причина за този боязън и го намираме за неправилен и недействителен.
Източник: noviteroditeli.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ