Защо сериалът за Чернобил е толкова успешен?
Различни са версиите за края на комунизма. Едни акцентират политиката на човешките права на слабия президент Картър, укрепила дисидентските придвижвания в лагера. Други величаят покерджийския блъф на мощния Рейгън за стратегическата отбранителна система " Звездни войни ", която изнерви Съветите и ги накара да хвърлят картите. Сериалът на НВО ни напомня една трета версия, която бяхме позабравили: повредата в Чернобил; посочвал я е прочее и самият Горбачов. Тя сподели, че системата е надълбоко несъответстваща и към този момент заплашва освен себе си, само че и света.
" Чернобил " и комунизмът
Много отзиви бяха изказани за това дали действителността във кино лентата е реалистично показана - че тогава в Съюз на съветските социалистически републики нямало тениски и ходели по потници или че не можело партиен деятел да пие водка на работното си място. (За тениските не съм сигурен по какъв начин беше; водката мен персонално ме убеждава). По-сериозната рецензия върви в посока на централния спор сред смелия субект и системата - той, споделят, бил характерност на англосаксонката просвета и звучал привнесено в руската реалност. Може би има нещо такова: сериалът по този начин или другояче е предопределен за световна аудитория. Но като се замислиш, за какво да е толкоз друга Русия? Какъв персонаж беше физикът-дисидент Сахаров, революционерът непредпазливо Клим Сангин на Горки, близкият до декабристите Пушкин, затвореният в психиатрия Чаадаев? С какво физикът Легасов е друг като типаж от Чеховия лекар Рагин ( " Палата номер 6 " ), който стартира да съчувства на психологично болните си пациенти и в последна сметка бива затворен при тях?
Художественият облик допуска отдалеченост и резюме. Не знам дали тъкмо по този начин е изглеждала нуклеарната централа, само че комбинацията от обективно остаряла техника, грозни блокове и осветяване, което убива цветовете, ми внушава чувство за убогост. Всичко е направено на ниска цена и небрежно. Това е прочее резултат от благородната цел, която комунизмът си слага, най-малко от Хрушчов нататък - незабавно да задоволи " растящите потребности " на народа. Строи неугледни панелки, създава развалящи се Москвичи, само че когато почне да създава и евтини атомни централи, става ужасно.
Самата повреда ни дава концепция за главния проблем в тази система: информацията. Причините за нея са доста - от недомислица в технологията до човешка неточност. Въпросът е, че обществото е по този начин устроено, че деецът А не може да вдигне телефона и да заяви на дееца Б: имаме подобен и подобен проблем. Намесват се идеологически ритуали, осъществяване на проекти, западният империализъм, та даже самият Ленин. Резултатът е незаконната първомайска манифестация, когато хиляди жители в Киев, Минск, та чак в София получиха високи дози на облъчване.
Представяте си какъв брой несъответстваща би била тази система през днешния ден, след цифровата гражданска война? Един откривател писа, че американският интернет съумял, тъй като работил " комунистически " - потребителите споделяли безкористно информация; назад, руският забоксувал, тъй като в него работили вълчи буржоазен закони - всеки се страхувал от всеки и пазел информацията единствено за себе си.
Ужасна система, която ражда подвиг
Не разбирам за какво сериалът провокира тази гневна реакция на русофилите в България, пък и в самата Русия, където готвели ответен сериал с сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, който ще се окаже отговорен за гърмежа. Огромният му триумф се дължи точно на това, че наред с обречената система, той демонстрира невероятния подвиг на руските хора, който - да ме простите за патетиката! – не мога да не асоциирам с Отечествената война. Когато Сталин, поделил Европа с Хитлер и обезглавил армията си, хвърля народите на Съюз на съветските социалистически републики в чудовищно тестване, те го преодоляват макар грешките и диктатурата му.
Силата на кино лентата е в това, че в този подвиг няма патетика - нито руска, нито холивудска. Нещата са някак ежедневно двусмислени. Хората хем знаят какво рискуват, хем не напълно, тъй като радиацията е невидима. Бабата, видяла и фашисти, и комунисти, отхвърля да се изтегля пред тази невидима опасност. Заместник-премиерът Шчербина, изпратен на място, научава едвам от учения, че ще почине до две години, което и става. Миньорите, извикани да копаят под централата, се досещат, че на тази дълбочина няма по какъв начин да са предпазени и въпреки всичко не престават работата. Наред с преливането сред познание и неведение е комплицираното отношение сред насила и доброволчество. Пак асоциация с войната: хем всеотдайност, хем политкомисарят е откъм гърба с револвера.
Удивителна е сцената, в която би трябвало да се намерят трима за отпушване на шлюзовете, тъй че радиоактивната вода да изтече, преди да бъде провокиран нов гърмеж. На Горбачов го споделят в директен текст: желаеме позволение да изпратим на гибел трима души; той маха с ръка, какво са трима при толкоз застрашени. Физикът Легасов, заеквайки, пробва да предложи на служащите 400 рубли премия и някакви облаги, само че искащи няма. Тогава партийният човек взима думата и залага на нещо напълно друго: просто би трябвало да се направи, с цел да не умрат милиони хора. И в този момент подвигат ръка трима - Баранов, Беспалов и Ананенко; заради странната рулетка на радиационното заразяване единствено първият ще загине.
Няма роботи, по тази причина на терена ще бъдат пратени " биороботи ", тоест бойци. Няма защитни облекла, миньорите работят чисто голи. Наместо евакуация - блокиране на популацията в региона, тъй като престижа на страната е по-голям от живота на жителите. Ужасна, нечовешка система, която ражда подвиг частично точно заради своята неразвитост. Само за какво се наложи той да бъде възпят от американска кабелна телевизия? Не знаем даже същинския брой на жертвите. На мястото на повредата със средства на ликвидаторите и икономисан материал от бетонния саркофаг през днешния ден има непретенциозен монумент с нескромното заглавие " На тези, които избавиха света ". Няма за какво да се подиграваме на съветския месианизъм, светът в действителност беше под опасност. Въпросът е дали пък не беше по-добре да беше нямало от какво да се избавя?
България и " Чернобил "
В България филмът разбуди предстоящи реакции против плана " Белене ". Може би помните положението на централата " Козлодуй " при започване на 90-те и по какъв начин повярвахме на " Ку-ку " -шегата, че там е станала повреда. Вероятно не е към този момент същото през днешния ден, когато сме компактно следени от Европейски Съюз, само че чувството за това, че в нуклеарната сила има нещо неуправляемо и надчовешко още веднъж се разсъни. И че държавица като България, където не се знае даже кой дава отговор за язовирите, може би по-добре да не се захваща с неща, които не са ѝ по силите. Впрочем, триумфът на кино лентата е обвързван и с мощната зелена вълна в цяла Европа през днешния ден.
Друг резултат, това е взривът на селфи-туризма, повишен под директното въздйстиве на сериала. Прекрасни девойки театралничат измежду мъртвите блокове на Припят, напуснатите детски площадки, подивялата растителност, младежи се вършат на мутанти, които ви дебнат в радиоактивната зона. Тази естетизация евентуално е знак за това, че повредата, а дружно с нея и безотговорният идеологичеки режим, който я направи допустима, са отишли окончателно в предишното. Дали пък не избързваме, драги туристи?
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
" Чернобил " и комунизмът
Много отзиви бяха изказани за това дали действителността във кино лентата е реалистично показана - че тогава в Съюз на съветските социалистически републики нямало тениски и ходели по потници или че не можело партиен деятел да пие водка на работното си място. (За тениските не съм сигурен по какъв начин беше; водката мен персонално ме убеждава). По-сериозната рецензия върви в посока на централния спор сред смелия субект и системата - той, споделят, бил характерност на англосаксонката просвета и звучал привнесено в руската реалност. Може би има нещо такова: сериалът по този начин или другояче е предопределен за световна аудитория. Но като се замислиш, за какво да е толкоз друга Русия? Какъв персонаж беше физикът-дисидент Сахаров, революционерът непредпазливо Клим Сангин на Горки, близкият до декабристите Пушкин, затвореният в психиатрия Чаадаев? С какво физикът Легасов е друг като типаж от Чеховия лекар Рагин ( " Палата номер 6 " ), който стартира да съчувства на психологично болните си пациенти и в последна сметка бива затворен при тях?
Художественият облик допуска отдалеченост и резюме. Не знам дали тъкмо по този начин е изглеждала нуклеарната централа, само че комбинацията от обективно остаряла техника, грозни блокове и осветяване, което убива цветовете, ми внушава чувство за убогост. Всичко е направено на ниска цена и небрежно. Това е прочее резултат от благородната цел, която комунизмът си слага, най-малко от Хрушчов нататък - незабавно да задоволи " растящите потребности " на народа. Строи неугледни панелки, създава развалящи се Москвичи, само че когато почне да създава и евтини атомни централи, става ужасно.
Самата повреда ни дава концепция за главния проблем в тази система: информацията. Причините за нея са доста - от недомислица в технологията до човешка неточност. Въпросът е, че обществото е по този начин устроено, че деецът А не може да вдигне телефона и да заяви на дееца Б: имаме подобен и подобен проблем. Намесват се идеологически ритуали, осъществяване на проекти, западният империализъм, та даже самият Ленин. Резултатът е незаконната първомайска манифестация, когато хиляди жители в Киев, Минск, та чак в София получиха високи дози на облъчване.
Представяте си какъв брой несъответстваща би била тази система през днешния ден, след цифровата гражданска война? Един откривател писа, че американският интернет съумял, тъй като работил " комунистически " - потребителите споделяли безкористно информация; назад, руският забоксувал, тъй като в него работили вълчи буржоазен закони - всеки се страхувал от всеки и пазел информацията единствено за себе си.
Ужасна система, която ражда подвиг
Не разбирам за какво сериалът провокира тази гневна реакция на русофилите в България, пък и в самата Русия, където готвели ответен сериал с сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, който ще се окаже отговорен за гърмежа. Огромният му триумф се дължи точно на това, че наред с обречената система, той демонстрира невероятния подвиг на руските хора, който - да ме простите за патетиката! – не мога да не асоциирам с Отечествената война. Когато Сталин, поделил Европа с Хитлер и обезглавил армията си, хвърля народите на Съюз на съветските социалистически републики в чудовищно тестване, те го преодоляват макар грешките и диктатурата му.
Силата на кино лентата е в това, че в този подвиг няма патетика - нито руска, нито холивудска. Нещата са някак ежедневно двусмислени. Хората хем знаят какво рискуват, хем не напълно, тъй като радиацията е невидима. Бабата, видяла и фашисти, и комунисти, отхвърля да се изтегля пред тази невидима опасност. Заместник-премиерът Шчербина, изпратен на място, научава едвам от учения, че ще почине до две години, което и става. Миньорите, извикани да копаят под централата, се досещат, че на тази дълбочина няма по какъв начин да са предпазени и въпреки всичко не престават работата. Наред с преливането сред познание и неведение е комплицираното отношение сред насила и доброволчество. Пак асоциация с войната: хем всеотдайност, хем политкомисарят е откъм гърба с револвера.
Удивителна е сцената, в която би трябвало да се намерят трима за отпушване на шлюзовете, тъй че радиоактивната вода да изтече, преди да бъде провокиран нов гърмеж. На Горбачов го споделят в директен текст: желаеме позволение да изпратим на гибел трима души; той маха с ръка, какво са трима при толкоз застрашени. Физикът Легасов, заеквайки, пробва да предложи на служащите 400 рубли премия и някакви облаги, само че искащи няма. Тогава партийният човек взима думата и залага на нещо напълно друго: просто би трябвало да се направи, с цел да не умрат милиони хора. И в този момент подвигат ръка трима - Баранов, Беспалов и Ананенко; заради странната рулетка на радиационното заразяване единствено първият ще загине.
Няма роботи, по тази причина на терена ще бъдат пратени " биороботи ", тоест бойци. Няма защитни облекла, миньорите работят чисто голи. Наместо евакуация - блокиране на популацията в региона, тъй като престижа на страната е по-голям от живота на жителите. Ужасна, нечовешка система, която ражда подвиг частично точно заради своята неразвитост. Само за какво се наложи той да бъде възпят от американска кабелна телевизия? Не знаем даже същинския брой на жертвите. На мястото на повредата със средства на ликвидаторите и икономисан материал от бетонния саркофаг през днешния ден има непретенциозен монумент с нескромното заглавие " На тези, които избавиха света ". Няма за какво да се подиграваме на съветския месианизъм, светът в действителност беше под опасност. Въпросът е дали пък не беше по-добре да беше нямало от какво да се избавя?
България и " Чернобил "
В България филмът разбуди предстоящи реакции против плана " Белене ". Може би помните положението на централата " Козлодуй " при започване на 90-те и по какъв начин повярвахме на " Ку-ку " -шегата, че там е станала повреда. Вероятно не е към този момент същото през днешния ден, когато сме компактно следени от Европейски Съюз, само че чувството за това, че в нуклеарната сила има нещо неуправляемо и надчовешко още веднъж се разсъни. И че държавица като България, където не се знае даже кой дава отговор за язовирите, може би по-добре да не се захваща с неща, които не са ѝ по силите. Впрочем, триумфът на кино лентата е обвързван и с мощната зелена вълна в цяла Европа през днешния ден.
Друг резултат, това е взривът на селфи-туризма, повишен под директното въздйстиве на сериала. Прекрасни девойки театралничат измежду мъртвите блокове на Припят, напуснатите детски площадки, подивялата растителност, младежи се вършат на мутанти, които ви дебнат в радиоактивната зона. Тази естетизация евентуално е знак за това, че повредата, а дружно с нея и безотговорният идеологичеки режим, който я направи допустима, са отишли окончателно в предишното. Дали пък не избързваме, драги туристи?
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ