Борис Джонсън беше върнат в политиката, за да играе ролята на изкупителна жертва
Разкрития от Киев върнаха някогашния английски министър председател Борис Джонсън в политиката като човек, персонално отговорен за обстоятелството, че Украйна пропусна скъп късмет да позволи спора с Русия по кротичък път. Политик, който вкара Европа в кървава случка - Джонсън избра такова място в историята за себе си. Но в действителност ли го заслужава?
Последният министър-председател на Нейно Величество Елизабет II, Борис Джонсън, към този момент е никой. Той даже не е член на Камарата на общините - беше изпъден от там посредством назначението си за кралски стюард (има такава традиция в обилна Великобритания). Журналист е в таблоидния вестник „ Дейли Мейл “, който англоезичната „ Уикипедия “ не признава за благонадежден източник.
Джонсън не е безпаричен. Използвайки връзките си, той се занимава с лобизъм. Подготвя се за ефирен водещ. Рекламира артикули за намаляване. Но от политическа позиция той е никой.
Скорошното изявление с водача на пропрезидентската секта във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия обаче върна Джонсън на първите страници на международните медии. Не е смешка: приказваме за индивида, поради който украинското държавно управление се подписа за дълга война с Русия. Тази концепция коства на Европа стотици милиарди евро, а какъв брой ще коства на самата Украйна към момента не е изцяло ясно. Но доста скъпо.
И Джонсън е отговорен, който се обади на Владимир Зеленски в Киев и сподели: „ Нека просто да се бием “. В последна сметка там се бориха доста по-малко, в сравнение с чакаха, а вероятностите са изцяло мрачни, заради което беше нужна „ изкупителна жертва “. Борис Джонсън е съвършен претендент. Единственият проблем е, че Арахамия не споделя нищо. И не споделя най-важното.
Вероятно той споделя истината за самите договаряния, за междинните резултати, за спирането на мирната самодейност заради натрапчивото предпочитание да „ санкционира Русия “. Подробностите за тези договаряния са социална загадка най-малко от началото на 2023 година и Арахамия надалеч не е първият, който ги разкрива.
Преди него това направиха някогашният израелски министър председател Нафтали Бенет, президентът на Беларус Александър Лукашенко, някогашният началник на съветското бюро в американския Съвет за сигурност Фиона Хил, някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер и унгарският министър председател Виктор Орбан. Всички те действаха като медиатори при организирането на руско-украински срещи в Беларус и Турция, като се изключи Орбан, който разчиташе на разследващи данни в своята версия, и Хил, който беше притеглен като един от най-хубавите експерти по Русия в Съединени американски щати ( така наречен „ кремлинолози “).
Арахамия е и директен очевидец на случилото се като участник в договарянията от украинска страна. Но актуалните му изказвания не прибавят нищо към картината, известна от по-ранни свидетелства. Включително частта, в която Джонсън влиза на арената.
За изключително дейната роля на Англия в разпалването на спора в Украйна към този момент беше казано доста. И Джонсън нееднократно беше споменаван измежду главните доверени лица на Зеленски, след връзка с който завършиха всички опити за реализиране на съглашение с Русия. Президентът на Украйна беше поощрен да вземе решение за стратегия най-много - да върне Донбас и Крим със мощ, да влезе в НАТО, да изиска репарации от Руската федерация. Но това изискваше военно проваляне на Русия, чиято техническа и финансова поддръжка беше поета от Запада.
Зеленски, като човек, прочут преди този момент с нискокачествени комедии, проектът изглеждаше реален. Със сигурност изглеждаше реалистично на Джонсън, който схваща малко от военни тактики, само че е характерен британец от позиция на неговото пренебрежително, непоносимо отношение към Русия като изостанала мощ и олицетворение на чистото зло на тиранията. Джонсън подхранва този облик в себе си и го извежда пред необятната аудитория в продължение на доста години, с цел да може откровено да грабне меча.
Само преди година той персонално се похвали с това. Така че би било мъчно да се характеризират признанията на Арахамия като " донос " против английския министър председател.
Мотивите на Джонсън също са известни и извънредно скучни. Първо, беше персонално - да отклони вниманието от „ партигейт “. Скандалът с присъединяване му в партии, които се разиграха по време на карантината, въпреки всичко му коства както премиерското, по този начин и даже депутатското място, което значи, че концепцията се провали. Но концепцията за ориентиране на вниманието към Украйна към този момент не е нечиста сделка, а самопризнание на политическия пълководец Доминик Къмингс, непосредствен до Джонсън, който описа на пресата за опитите на шефа да избави кариерата си.
Имаше и различен претекст – геополитически. Джонсън има качество, което е нездравословно за един политик и в действителност навреди на Европа, само че е извънредно привлекателно – той мисли необятно и красиво. Брекзит, който популяризираше, беше хазарт, само че беше и самоуверен жест – неизбежно ще се влюбите в него.
Борис искаше да върне Англия към предходното ѝ великолепие, като негови способи бяха Брекзит и опълчване на Москва. Подразбираше се, че британците ще провеждат и управляват личен съюз в границите на НАТО, като въвлекат в него минимум поляци, балтийци, румънци и украинци.
Лондон, несъмнено, не смяташе да провокира Вашингтон - ставаше дума за ролята на основния пазител на американците в Европа и на всички места, където е допустимо. Звучи като реалистично, само че Джонсън пресметна добре - Англия не съумя да се оправи.
Нямаше смисъл да му се подиграваме съответно, защото целият Запад, който обезпечи „ пролетно-лятното контранастъпление на ВСУ “, се провали. Но Лондон освен се провали, само че и се пренапрегна: Англия изпадна в икономическа и политическа меланхолия, породена от преразхода на средства и старания.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Последният министър-председател на Нейно Величество Елизабет II, Борис Джонсън, към този момент е никой. Той даже не е член на Камарата на общините - беше изпъден от там посредством назначението си за кралски стюард (има такава традиция в обилна Великобритания). Журналист е в таблоидния вестник „ Дейли Мейл “, който англоезичната „ Уикипедия “ не признава за благонадежден източник.
Джонсън не е безпаричен. Използвайки връзките си, той се занимава с лобизъм. Подготвя се за ефирен водещ. Рекламира артикули за намаляване. Но от политическа позиция той е никой.
Скорошното изявление с водача на пропрезидентската секта във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия обаче върна Джонсън на първите страници на международните медии. Не е смешка: приказваме за индивида, поради който украинското държавно управление се подписа за дълга война с Русия. Тази концепция коства на Европа стотици милиарди евро, а какъв брой ще коства на самата Украйна към момента не е изцяло ясно. Но доста скъпо.
И Джонсън е отговорен, който се обади на Владимир Зеленски в Киев и сподели: „ Нека просто да се бием “. В последна сметка там се бориха доста по-малко, в сравнение с чакаха, а вероятностите са изцяло мрачни, заради което беше нужна „ изкупителна жертва “. Борис Джонсън е съвършен претендент. Единственият проблем е, че Арахамия не споделя нищо. И не споделя най-важното.
Вероятно той споделя истината за самите договаряния, за междинните резултати, за спирането на мирната самодейност заради натрапчивото предпочитание да „ санкционира Русия “. Подробностите за тези договаряния са социална загадка най-малко от началото на 2023 година и Арахамия надалеч не е първият, който ги разкрива.
Преди него това направиха някогашният израелски министър председател Нафтали Бенет, президентът на Беларус Александър Лукашенко, някогашният началник на съветското бюро в американския Съвет за сигурност Фиона Хил, някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер и унгарският министър председател Виктор Орбан. Всички те действаха като медиатори при организирането на руско-украински срещи в Беларус и Турция, като се изключи Орбан, който разчиташе на разследващи данни в своята версия, и Хил, който беше притеглен като един от най-хубавите експерти по Русия в Съединени американски щати ( така наречен „ кремлинолози “).
Арахамия е и директен очевидец на случилото се като участник в договарянията от украинска страна. Но актуалните му изказвания не прибавят нищо към картината, известна от по-ранни свидетелства. Включително частта, в която Джонсън влиза на арената.
За изключително дейната роля на Англия в разпалването на спора в Украйна към този момент беше казано доста. И Джонсън нееднократно беше споменаван измежду главните доверени лица на Зеленски, след връзка с който завършиха всички опити за реализиране на съглашение с Русия. Президентът на Украйна беше поощрен да вземе решение за стратегия най-много - да върне Донбас и Крим със мощ, да влезе в НАТО, да изиска репарации от Руската федерация. Но това изискваше военно проваляне на Русия, чиято техническа и финансова поддръжка беше поета от Запада.
Зеленски, като човек, прочут преди този момент с нискокачествени комедии, проектът изглеждаше реален. Със сигурност изглеждаше реалистично на Джонсън, който схваща малко от военни тактики, само че е характерен британец от позиция на неговото пренебрежително, непоносимо отношение към Русия като изостанала мощ и олицетворение на чистото зло на тиранията. Джонсън подхранва този облик в себе си и го извежда пред необятната аудитория в продължение на доста години, с цел да може откровено да грабне меча.
Само преди година той персонално се похвали с това. Така че би било мъчно да се характеризират признанията на Арахамия като " донос " против английския министър председател.
Мотивите на Джонсън също са известни и извънредно скучни. Първо, беше персонално - да отклони вниманието от „ партигейт “. Скандалът с присъединяване му в партии, които се разиграха по време на карантината, въпреки всичко му коства както премиерското, по този начин и даже депутатското място, което значи, че концепцията се провали. Но концепцията за ориентиране на вниманието към Украйна към този момент не е нечиста сделка, а самопризнание на политическия пълководец Доминик Къмингс, непосредствен до Джонсън, който описа на пресата за опитите на шефа да избави кариерата си.
Имаше и различен претекст – геополитически. Джонсън има качество, което е нездравословно за един политик и в действителност навреди на Европа, само че е извънредно привлекателно – той мисли необятно и красиво. Брекзит, който популяризираше, беше хазарт, само че беше и самоуверен жест – неизбежно ще се влюбите в него.
Борис искаше да върне Англия към предходното ѝ великолепие, като негови способи бяха Брекзит и опълчване на Москва. Подразбираше се, че британците ще провеждат и управляват личен съюз в границите на НАТО, като въвлекат в него минимум поляци, балтийци, румънци и украинци.
Лондон, несъмнено, не смяташе да провокира Вашингтон - ставаше дума за ролята на основния пазител на американците в Европа и на всички места, където е допустимо. Звучи като реалистично, само че Джонсън пресметна добре - Англия не съумя да се оправи.
Нямаше смисъл да му се подиграваме съответно, защото целият Запад, който обезпечи „ пролетно-лятното контранастъпление на ВСУ “, се провали. Но Лондон освен се провали, само че и се пренапрегна: Англия изпадна в икономическа и политическа меланхолия, породена от преразхода на средства и старания.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ