Разказва, че за него затворът вече не е сграда, а

Разказва, че за него пандизът към този момент не е постройка, а чувство вътре в него: " Седя си у дома, не мога да изляза на открито. Съвестта, мъчно ми е. Постоянно мисля за тези хора. Те бяха другари, другари. Представям си какво е на околните им. На ранените, които са към момента несъмнено по лечебни заведения. Съжалявам за всичко, което се случи. Искам да изкажа съболезнования на околните на починалите. Те бяха близки другари от години. Също да изкажа на потърпевшите съжаления ".

Мъжът няма спомен от съдбовния миг. Задава си доста въпроси. И чака съзнанието да му подаде ръка: " Дали съм помагал, дали съм направил всичко, което е било по силите ми? Аз съм от живите, само че какво съм направил за останалите след нещастието? Каквото и да им кажа е малко. Нито може да се върне случилото се. Аз не мога да си простя, нека те могат да ми простят. На доста от тях имам телефоните, само че по какъв начин да звънна? Какво да им кажа...? ".

Обяснява неналичието на втори механически обзор с пропуск: " Ако съм отговорен и имам виновност, ще я понеса ".

Дни след нещастието, в поддръжка на Григоров се подписаха хиляди. Стотици излязоха на митинг с искане за цялостно следствие и правдивост. Признава, че е сюрпризиран от самодейността.

Григоров е в дома си, освободен под парична гаранция, в очакване на развой, който да извади нескрито аргументите за злополуката, лишила 17 живота.