Проф. Иво Христов: Разказът за българския преход трябва да бъде суров, честен, отговорен и компетентен
„ Разказът за българския преход би трябвало да бъде недопечен, почтен, виновен и способен ", сподели проф. Иво Христов на среща с пловдивски читатели в Културен център „ Тракарт ". Снощи той показа второто и допълнено издание на книгата си „ Пред пепелището на нестаналото българско общество ". След шест тиража и ново печатане с допълнена глава за правото на социализма, тя продължава да вълнува и провокира необятен читателски интерес. Книгата дава отговор на въпросите: по какъв начин се докарахме дотук, за какво се докарахме дотук, можеше ли да бъде по друг метод и какво ни чака? Пред аудиторията в Пловдив проф. Христов обобщи разумните и закономерни процеси, станали причина за актуалното положение на българското общество, сурово посочено с метафората в самото заглавие.
„ Нито един публичен преход не е артикул на вътрешни фактори. Ако през 1878 г не бяха съветският император, съветската войска, съветският народ и православието, нас ни чакаше ориста на арменците в Анадола ", разясни общественият академик в подтекста на третомартенските празнувания. Той добави, че събитията от 1944 г и 1989г. също са резултат от действието на външни сили.
„ Бидейки интегрирана част от Съветския блок и заради това, че обективните руски ползи тогава съответстват с обективните български ползи, България от примитивна земеделска страна се трансформира в съвременна индустриална страна. Българите бяха вкарани в изискванията на модерността, макар тяхната воля. Не бива обаче да се не помнят напъните и ентусиазма на огромни маси от хора, които бяха уверени, че животът е „ стълба нагоре ", сподели проф. Христов. Той назова 70-те години на предишния век „ златна ера и пик в публичното развиване ". Само за 25 години България от примитивна селска страна финишира с АЕЦ „ Козлодуй " като индустриална мощ, разви съвременна инфраструктура, напредна с високите технологии, тежкото машиностроене, земеделието и урбанистиката, създаде експерти, които изграждаха язовири, пътища и уреди в Иран, Ирак, Либия. „ България участваше в „ огромната игра ", акцентира проф. Христов. Той уточни, че процесите на гниене в„ късния социализъм " и „ перестройката " на Горбачов запокитиха страната ни в „ преизподнята на неразвитието ". „ По руски пример резултатите на социализма бяха приватизирани от номенклатурната върхушка под хрисимото наименование „ преход ", сподели проф. Христов и се спря на идващите стадии от ограбването на българите - инфлационните талази, проведената престъпност и злодейска приватизацията. По думите му резултатът е колосален, тъй като в 2015 година над 80% от зеленчуците, месото и млечните артикули в България се внасят от чужбина.
„ За Русия този развой бе доведен до цялостно геополитическо оскърбление, руският хайлайф бе измамен, а границата на войната бе преместена на 300 км от Санкт Петербург. Това беше до оня ден, когато Путин произнесе годишната си тирада пред Федералното заседание. 1 март 2018 е датата, на която отстъплението на Русия спря и стартира противоположния развой ", уточни проф. Христов. Според него светът се движи шеметно в напълно друга посока, само че българският политически „ истаблишмънт " е в положение на „ деен задгробен живот ".
Той бе безапелационен, че с етикетите „ ляво ", „ дясно " и с усърдната роля на медиите в публичния организъм се вкарват анестетици, с цел да не се зададе Вапцаровия въпрос „ Комай ни лъжат тези синковци? ". Политическото говорене не е нищо друго с изключение на въведена в норма неистина, счита анализаторът. Затова той не се изживява като политик, а вижда своето обвързване в това да споделя истината. На въпроса „ Какво да се прави? ", проф. Христов отговори по този начин: „ Първото изискване за избавление е сериозно и с геройство да се огледа на сегашното. Второто е да се стартира недопечен и песимистичен диалог дали то може да бъде променено и има ли индивид на обществена смяна? ". Откровеното мнение на проф. Христов е, че подобен индивид към този момент няма.
„ Нито един публичен преход не е артикул на вътрешни фактори. Ако през 1878 г не бяха съветският император, съветската войска, съветският народ и православието, нас ни чакаше ориста на арменците в Анадола ", разясни общественият академик в подтекста на третомартенските празнувания. Той добави, че събитията от 1944 г и 1989г. също са резултат от действието на външни сили.
„ Бидейки интегрирана част от Съветския блок и заради това, че обективните руски ползи тогава съответстват с обективните български ползи, България от примитивна земеделска страна се трансформира в съвременна индустриална страна. Българите бяха вкарани в изискванията на модерността, макар тяхната воля. Не бива обаче да се не помнят напъните и ентусиазма на огромни маси от хора, които бяха уверени, че животът е „ стълба нагоре ", сподели проф. Христов. Той назова 70-те години на предишния век „ златна ера и пик в публичното развиване ". Само за 25 години България от примитивна селска страна финишира с АЕЦ „ Козлодуй " като индустриална мощ, разви съвременна инфраструктура, напредна с високите технологии, тежкото машиностроене, земеделието и урбанистиката, създаде експерти, които изграждаха язовири, пътища и уреди в Иран, Ирак, Либия. „ България участваше в „ огромната игра ", акцентира проф. Христов. Той уточни, че процесите на гниене в„ късния социализъм " и „ перестройката " на Горбачов запокитиха страната ни в „ преизподнята на неразвитието ". „ По руски пример резултатите на социализма бяха приватизирани от номенклатурната върхушка под хрисимото наименование „ преход ", сподели проф. Христов и се спря на идващите стадии от ограбването на българите - инфлационните талази, проведената престъпност и злодейска приватизацията. По думите му резултатът е колосален, тъй като в 2015 година над 80% от зеленчуците, месото и млечните артикули в България се внасят от чужбина.
„ За Русия този развой бе доведен до цялостно геополитическо оскърбление, руският хайлайф бе измамен, а границата на войната бе преместена на 300 км от Санкт Петербург. Това беше до оня ден, когато Путин произнесе годишната си тирада пред Федералното заседание. 1 март 2018 е датата, на която отстъплението на Русия спря и стартира противоположния развой ", уточни проф. Христов. Според него светът се движи шеметно в напълно друга посока, само че българският политически „ истаблишмънт " е в положение на „ деен задгробен живот ".
Той бе безапелационен, че с етикетите „ ляво ", „ дясно " и с усърдната роля на медиите в публичния организъм се вкарват анестетици, с цел да не се зададе Вапцаровия въпрос „ Комай ни лъжат тези синковци? ". Политическото говорене не е нищо друго с изключение на въведена в норма неистина, счита анализаторът. Затова той не се изживява като политик, а вижда своето обвързване в това да споделя истината. На въпроса „ Какво да се прави? ", проф. Христов отговори по този начин: „ Първото изискване за избавление е сериозно и с геройство да се огледа на сегашното. Второто е да се стартира недопечен и песимистичен диалог дали то може да бъде променено и има ли индивид на обществена смяна? ". Откровеното мнение на проф. Христов е, че подобен индивид към този момент няма.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ