Разговори за бъдещото управление, прекъсване на преговорите, ултиматуми, извънредни брифинги

Разговори за бъдещото ръководство, спиране на договарянията, ултиматуми, изключителни брифинги и в последна сметка все по-вероятен сюжет за следващите предварителни избори - по този начин в резюме може да се заключи протичащото се на политическата сцена в страната в последните няколко дни.

Запазването на непоклатимост наподобява все по-невъзможно, само че евентуални нови избори могат да объркат и икономическите процеси, пишат в своя седмичен разбор от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Той е оповестен на 22 март, преди да стане ясно, че Мария Габриел се отхвърля да е министър председател и първият мандат остава несбъднат, а вторият и третият евентуално също няма да имат триумф.

" На фона на забавящ се стопански напредък и действителна вероятност за еврозоната, провокациите пред икономическата политика в страната са големи, " написа създателят на разбора Петър Ганев.

Той показва и кои са главните провокации:
висящите смени на състава на регулаторите, които бяха един от главните противоречиви моменти в договарянията сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ;реформите в Плана за възобновяване и резистентност и към момента неполучената част от заплащанията по него;нуждата от структурни промени в разходната част и ориентиране на обществените заплащания и на ограничения в поддръжка на приходите;
Според Ганев хипотезата за сполучлива ротация е предполагала и предприемането на съответни дейности по тези въпроси.

" Въпросът е има ли явен път напред при длъжностен кабинет или всичко ще бъде " на пауза " до образуването на нова " сглобка "? " пита той.

Проблемът съгласно икономиста идва от това, че макар последните промени в Конституцията плануват, Народното събрание да работи и когато бъде назначен длъжностен кабинет, това може да се окаже нож с две остриета.

От една страна се отстранява риска два месеца страната да е без законодателен орган, като в това време президентът няма власт да назначи длъжностен кабинет по собствен избор.

" Промените в конституцията гласят, че президентът избира министър председател от авансово заложен лист – упованията са да бъде определен ръководителят на Народното събрание, а към този момент определеният министър председател предлага състав на кабинета. Тук е отворен въпросът доколко този състав ще е резултат от съвещания и дали ще е под някаква форма надпартиен, или ще е по-скоро производна на най-голямата групировка в Народното събрание, " се показва в разбора на ИПИ.

От друга страна по този начин назначеният длъжностен кабинет ще има за съществена задача да провежда изборите, до момента в който в това време има за решение други неотложни проблеми.

" Може ли до момента в който провежда изборите, да предложи смяна в политиката по отношение на индустриалните паркове? Или да промени коефициентите, по отношение на които се дефинират обсегът и размерът на обществените помощи? Целият кабинет ще виси в една несигурност от това кое може и кое отива прекомерно надалеч от главната му цел. И за похлупак Народното събрание може да одобри и специфичен закон за ограничение пълномощията на служебното държавно управление и към този момент напълно да влезем в нова догадка, " изяснява икономистът.

Освен несигурността към това по какъв начин би работил един подобен парламент, остава и неяснотата каквище се образуват в него, до момента в който се стигне до избора на постоянно държавно управление.

Така съществени проблеми като измененията в регулаторите, законови промени (включително възможен закон за ограничение на пълномощията на служебния кабинет) ще би трябвало да се гласоподават при неналичието на ясно болшинство.

От ИПИ виждат два вероятни сюжета в тази обстановка. Единият е всички тези тематики да останат блокирани и да влязат в дневния ред на идващия парламент. Другият е да се стигне до безпорядък, какъвто настъпи при гласуването на проектобюджета от последното служебно държавно управление.

През април предходната година служебният кабинет на Гълъб Донев внесе бюджет за същата година (неприет в точния момент точно поради неналичието на работещ парламент) с недостиг от 6,4%. Няколко месеца по-късно той беше признат от настоящето Народно заседание, като заложеният недостиг беше от 3%, т.е. по този начин, че да бъде изпълнен главен аршин за влизането в Еврозоната.

Политическата неустойчивост година по-късно може да докара до проблем, обвързван точно с приемането на еврото, отбелязва Ганев.

Въпреки упованията инфлацията да се свие под 3% в идващите месеци, това не значи, че ще осъществим инфлационния аршин за приемане на еврото до края на април, тъй че да получим зелена светлина за участие през май или юни, споделя той.

Според икономисти е допустимо страната да изиска ексклузивен отчет на Европейската централна банка, само че остава въпросът кое държавно управление и дали би поискало такова изключение.