„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Рождеството е цивилизация
Разговори под елхатаКакво е Рождество Христово?
За всеки то е друго – за един е свещенодействие, за друг-надежда, за трети – тенджера с постни сарми на Бъдни вечер и тава с печена пуйка на обяд.
Късно разбрах какво е за мен Рождеството. От това потомство съм – поколението на чавдарчетата и пионерчетата, което не знаеше що е Коледа, а празнуваше единствено Нова година. За Новата година украсявахме елха, тогава получавахме дарове и ни ги носеше не различен, а Дядо Мраз.
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
За раждането на Божия наследник не се и загатваше, нали тогава религията бе „ опиат за народа ”.
Така беше, до момента в който през 1988 не отидох на другия завършек на света. Една непредвидена стършелова командировка ни изпрати двамата с Румен Белчев в Китай. Близо до южонокитайския град Гуанджоу преминахме границата и влязохме за една вечер в Макао – тогава португалска колония, а през днешния ден – част от Китай. Това бе градче-полуостров в делтата на Пърл ривър, което ми замязя на Созопол – огромно е единствено 30 квадратни километра.
Беше началото на декември, а там, на юг, бе трийсетина градуса – слънцето огряваше залива на Перлената река и морето блестеше като златно – по-късно разбрахме, че е от жълтата кал, която носи реката.
Не златното море, друго ме впечатли – коледната декорация. На няколко места в градчето бяха пресъздадени древен картини на Исусовото Рождество – яслите със плява, Божията майка с Младенеца, Бащата Йосиф, Тримата влъхви… Край тях – макети на домашните животни – овца, крава, осел, и те кротки очевидци на Чудото.
В Макао елхи липсваха, по тази причина палми бяха украсени като коледни дървета.
Чак тогава аз, младеж – рожба на социализма, си дадох сметка какво честваме ние, християните, в края на декември. Не просто идващата Нова година, а Раждането на Божия наследник.
Едно същинско Чудо, каквото си нямахме у нас.
Тук го честваха без сняг и елхови клончета, без шейни и елени, без врява по пързалките.
И все пак градчето изглеждаше по-празнично, хората – по-ведри, а децата – доста по-радостни.
Впечатлен от видяното, си изпратих – на самия себе си, открита коледна картичка от Макао. На нея написах „ Бай Михале, тук е доста хубаво, аз оставам – ти, както искаш! ”. Подпис: Бай Михал.
Картичката дойде на домашния ми адрес три месеца, откакто се бях върнал в София.
Явно другарите от Държавна сигурност дълго са проучвали кой е този бай Михал, който е останал в далечно Макао, и кой е оня, отново бай Михал, адресат на картичката. Има ли връзка сред двамата? Дали вражеското разузнаване не праща от чужбина скришен код и шпионска шифрограма? Тогава бяха времена на шпиономания, Авакум Захов и Емил Боев бяха освен литературни, а и настоящи герои от „ тихия фронт ”.
С сътрудника Белчев се върнахме вкъщи към средата на декември и заварихме в София празнично раздвижване – на бул. „ Стамболийски ”, тъкмо пред министерството на културата, имаше егреци, блееха овчи стада, върху асфалта бяха разпилели бали плява. Но за разлика от Макао, това не бяха овчиците-макети, а същински животинки… Яки касапи колеха пред очите на децата по някое шиле и го набучваха на чеверме. Вместо коледна декорация чевермета се въртяха на жарта, димяха скари. Софийският бул. миришеше на печени мръвки, от бъчви се лееше вино, а софиянци с червени носове подвигаха наздравици…
Какво честваха софиянци? Пишеше го на плакати: „ Десет години от Декемврийската стратегия на Българска комунистическа партия за повишение на виталното ниво на народа. ”
Печените мръвки и буретата вино бяха доказателството, че Партията-майка се грижи за нас, народа. Пък в Макао не пишеха благодарности към Партията, просто „ Merry Christmas “.
Пристигнал от един различен свят, гледах ужасяващ овцете пред Министерството на културата, блеещи в ръцете на касапите.
Тогава разбрах какво е Рождеството. Рождеството е цивилизация.
И не религията, а партийните доктрини са опиат за народа.
Припомням си това през днешния ден, когато виждам по какъв начин съветската, уж православна християнска вяра, е станала част от партийна теория и служи служби по черкви и храмове за победа на съветското оръжие.
Същото това оръжие не желае да замлъкне дори за няколко дни към Рождеството, а ще продължи да изстрелва своите смъртоносни ракети против мирни хора, лечебни заведения и електроцентрали.
Затова в „ тихата, свята нощ ”, когато ще чакаме да се роди Божият наследник, дано си помислим тъкмо за цивилизацията – не е ли тя в заплаха и от кое място иде заплахата?
Михаил Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!19ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
25.12.2022, 13:55
25.12.2022, 13:22
25.12.2022, 10:49
25.12.2022, 10:18
Последни публикации-25.12.2022, 14:40-25.12.2022, 13:55-25.12.2022, 13:22Партньори
За всеки то е друго – за един е свещенодействие, за друг-надежда, за трети – тенджера с постни сарми на Бъдни вечер и тава с печена пуйка на обяд.
Късно разбрах какво е за мен Рождеството. От това потомство съм – поколението на чавдарчетата и пионерчетата, което не знаеше що е Коледа, а празнуваше единствено Нова година. За Новата година украсявахме елха, тогава получавахме дарове и ни ги носеше не различен, а Дядо Мраз.
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
За раждането на Божия наследник не се и загатваше, нали тогава религията бе „ опиат за народа ”.
Така беше, до момента в който през 1988 не отидох на другия завършек на света. Една непредвидена стършелова командировка ни изпрати двамата с Румен Белчев в Китай. Близо до южонокитайския град Гуанджоу преминахме границата и влязохме за една вечер в Макао – тогава португалска колония, а през днешния ден – част от Китай. Това бе градче-полуостров в делтата на Пърл ривър, което ми замязя на Созопол – огромно е единствено 30 квадратни километра.
Беше началото на декември, а там, на юг, бе трийсетина градуса – слънцето огряваше залива на Перлената река и морето блестеше като златно – по-късно разбрахме, че е от жълтата кал, която носи реката.
Не златното море, друго ме впечатли – коледната декорация. На няколко места в градчето бяха пресъздадени древен картини на Исусовото Рождество – яслите със плява, Божията майка с Младенеца, Бащата Йосиф, Тримата влъхви… Край тях – макети на домашните животни – овца, крава, осел, и те кротки очевидци на Чудото.
В Макао елхи липсваха, по тази причина палми бяха украсени като коледни дървета.
Чак тогава аз, младеж – рожба на социализма, си дадох сметка какво честваме ние, християните, в края на декември. Не просто идващата Нова година, а Раждането на Божия наследник.
Едно същинско Чудо, каквото си нямахме у нас.
Тук го честваха без сняг и елхови клончета, без шейни и елени, без врява по пързалките.
И все пак градчето изглеждаше по-празнично, хората – по-ведри, а децата – доста по-радостни.
Впечатлен от видяното, си изпратих – на самия себе си, открита коледна картичка от Макао. На нея написах „ Бай Михале, тук е доста хубаво, аз оставам – ти, както искаш! ”. Подпис: Бай Михал.
Картичката дойде на домашния ми адрес три месеца, откакто се бях върнал в София.
Явно другарите от Държавна сигурност дълго са проучвали кой е този бай Михал, който е останал в далечно Макао, и кой е оня, отново бай Михал, адресат на картичката. Има ли връзка сред двамата? Дали вражеското разузнаване не праща от чужбина скришен код и шпионска шифрограма? Тогава бяха времена на шпиономания, Авакум Захов и Емил Боев бяха освен литературни, а и настоящи герои от „ тихия фронт ”.
С сътрудника Белчев се върнахме вкъщи към средата на декември и заварихме в София празнично раздвижване – на бул. „ Стамболийски ”, тъкмо пред министерството на културата, имаше егреци, блееха овчи стада, върху асфалта бяха разпилели бали плява. Но за разлика от Макао, това не бяха овчиците-макети, а същински животинки… Яки касапи колеха пред очите на децата по някое шиле и го набучваха на чеверме. Вместо коледна декорация чевермета се въртяха на жарта, димяха скари. Софийският бул. миришеше на печени мръвки, от бъчви се лееше вино, а софиянци с червени носове подвигаха наздравици…
Какво честваха софиянци? Пишеше го на плакати: „ Десет години от Декемврийската стратегия на Българска комунистическа партия за повишение на виталното ниво на народа. ”
Печените мръвки и буретата вино бяха доказателството, че Партията-майка се грижи за нас, народа. Пък в Макао не пишеха благодарности към Партията, просто „ Merry Christmas “.
Пристигнал от един различен свят, гледах ужасяващ овцете пред Министерството на културата, блеещи в ръцете на касапите.
Тогава разбрах какво е Рождеството. Рождеството е цивилизация.
И не религията, а партийните доктрини са опиат за народа.
Припомням си това през днешния ден, когато виждам по какъв начин съветската, уж православна християнска вяра, е станала част от партийна теория и служи служби по черкви и храмове за победа на съветското оръжие.
Същото това оръжие не желае да замлъкне дори за няколко дни към Рождеството, а ще продължи да изстрелва своите смъртоносни ракети против мирни хора, лечебни заведения и електроцентрали.
Затова в „ тихата, свята нощ ”, когато ще чакаме да се роди Божият наследник, дано си помислим тъкмо за цивилизацията – не е ли тя в заплаха и от кое място иде заплахата?
Михаил Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!19ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
25.12.2022, 13:55
25.12.2022, 13:22
25.12.2022, 10:49
25.12.2022, 10:18
Последни публикации-25.12.2022, 14:40-25.12.2022, 13:55-25.12.2022, 13:22Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ