Румен Аврамов пред Дарик: Новите поколения имат нужда от това да изучават сложността на обществото
Разговорът стартира с тематиката за фантазията за просвета, напредък и просвещение. На въпросадали сме спрели да мечтаем след десетилетието на фантазиите от 90-те години, гостът Румен Аврамов отговори, че „ неизбежно остава привкусът на насъбраните събития, обстоятелства и действителност и няма по какъв начин чувството оттогава да бъде върнато “.
Той добави, че „ това е естествен житейски цикъл и няма по какъв начин да бъде още един оня подтик на фантазии, без да се съобразим с насъбраната история в последвалитедесетилетия “.
За основа на диалога бе употребена книгата на френския академик Надеж Рагару, която изследва митологизацията на спасяването на българските евреи през Втората международна война и метода, по който политическият хайлайф използва този акт, с цел да заличи от историческата паметучастието на България на страната на нацистка Германия.
Според Румен Аврамов изтъкването на позитивния разказкомпенсира комплексите на обществото. Така се подхранва претенцията за уникалност. Той означи, че „ героизираме сходни събития, само че ловко пропущаме обстоятелствата към „ Възродителния развой “ и други неуместни исторически обстоятелства за груповата ни историческа памет. “
По негови думи с истината не би трябвало да се прави компромис.
На въпроса дали новото потомство ще има нужда да разбере това, което е написано в книгата, гостът отвърна, че новите генерации имат потребност от това да учат сложността на обществото, без да се изпада в мистификация. В допълнение разшири заключението си над цялото общество, а освен върху младите, защото всички имат потребност да четат историята посредством нейните обстоятелства, а не посредством легенди.
В разговорабе упомената фразата „ Политиките на паметта “. Аврамов изясни, че това е доста обширна област в хуманитаристиката. Тя включва целенасочени политики, дейности и послания на държавната власт. „ За България тя е ясна, образува се ядрото на един роман, то се трансформира, само че остава крайната цел на този роман. Тези политики се пречупват през променените политически тълкования. Променя се в самата общественост, която създава знанието. Книгата се концентрира върху характера на общността и каксе сблъскват другите вероятности и стартират да трансформират версиите за историите. Съществуват версии, които са “канонизирани ” и това прави извънредно мъчно в последствиеисторията да бъде погледната през призмата на чистите обстоятелства. “
Може ли да търсим в държавните политики на паметта добре виреещите теории за конспирациите, бе различен въпрос, който Константин Вълков зададе.
Гостът отговори, че „ доколкото всички теории на конспирациите почиват на деформиране на обстоятелства, то тайното мислене има почва за развиване в публичната среда “, само че отхвърли това да има връзка със спасяването на българските евреи.
Към Аврамов бе насочен въпрос доколко едностранчивите разкази за спасяването на българските евреи удовлетворява едно несигурно в себе си общество, каквото евентуално е нашето?
Гостът отвърна, че значително го удовлетворяват. „ Защитниците на този метод имат държавната машина на своя страна. Не са доста мотивите в Българската история, за които да се хванем,и с толкоз удобно за личната ни самокритика да приказваме и да използваме. Разбира се, че спасяването е реалност, само че се пропущат и голям брой други обстоятелства към депортирането на евреи в окупираните територии на Югославия и днешна Северна Македония. “
Той добави, че „ това е естествен житейски цикъл и няма по какъв начин да бъде още един оня подтик на фантазии, без да се съобразим с насъбраната история в последвалитедесетилетия “.
За основа на диалога бе употребена книгата на френския академик Надеж Рагару, която изследва митологизацията на спасяването на българските евреи през Втората международна война и метода, по който политическият хайлайф използва този акт, с цел да заличи от историческата паметучастието на България на страната на нацистка Германия.
Според Румен Аврамов изтъкването на позитивния разказкомпенсира комплексите на обществото. Така се подхранва претенцията за уникалност. Той означи, че „ героизираме сходни събития, само че ловко пропущаме обстоятелствата към „ Възродителния развой “ и други неуместни исторически обстоятелства за груповата ни историческа памет. “
По негови думи с истината не би трябвало да се прави компромис.
На въпроса дали новото потомство ще има нужда да разбере това, което е написано в книгата, гостът отвърна, че новите генерации имат потребност от това да учат сложността на обществото, без да се изпада в мистификация. В допълнение разшири заключението си над цялото общество, а освен върху младите, защото всички имат потребност да четат историята посредством нейните обстоятелства, а не посредством легенди.
В разговорабе упомената фразата „ Политиките на паметта “. Аврамов изясни, че това е доста обширна област в хуманитаристиката. Тя включва целенасочени политики, дейности и послания на държавната власт. „ За България тя е ясна, образува се ядрото на един роман, то се трансформира, само че остава крайната цел на този роман. Тези политики се пречупват през променените политически тълкования. Променя се в самата общественост, която създава знанието. Книгата се концентрира върху характера на общността и каксе сблъскват другите вероятности и стартират да трансформират версиите за историите. Съществуват версии, които са “канонизирани ” и това прави извънредно мъчно в последствиеисторията да бъде погледната през призмата на чистите обстоятелства. “
Може ли да търсим в държавните политики на паметта добре виреещите теории за конспирациите, бе различен въпрос, който Константин Вълков зададе.
Гостът отговори, че „ доколкото всички теории на конспирациите почиват на деформиране на обстоятелства, то тайното мислене има почва за развиване в публичната среда “, само че отхвърли това да има връзка със спасяването на българските евреи.
Към Аврамов бе насочен въпрос доколко едностранчивите разкази за спасяването на българските евреи удовлетворява едно несигурно в себе си общество, каквото евентуално е нашето?
Гостът отвърна, че значително го удовлетворяват. „ Защитниците на този метод имат държавната машина на своя страна. Не са доста мотивите в Българската история, за които да се хванем,и с толкоз удобно за личната ни самокритика да приказваме и да използваме. Разбира се, че спасяването е реалност, само че се пропущат и голям брой други обстоятелства към депортирането на евреи в окупираните територии на Югославия и днешна Северна Македония. “
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ