Искра Ангелова за работата като любов и любовта като смисъл
Разговорът с Искра се усеща като да си включен непосредствено към електроцентрала, зарежда с религия и заразява с възторг. Винаги приказва еднообразно шеметно и с искра в очите, без значение дали разисква следващ план или споделя за своя обичан. Задължително прави повече от две неща, откогато се помни – приключва българска лингвистика в СУ и актьорство в НАТФИЗ, а малко по-късно и телевизионна публицистика в Бостън, до момента в който играе на бостънска сцена Нина Заречная в „ Чайка ”. Не се раздвоява, нито се разконцентрира – твърди, че по този начин си почива. Работи на най-малко 4 места – написа публикации (например за последното танго на Марлон Брандо в новия брой на L’Europeo), взима изявленията, провежда, измисля и води предаването си „ Нощни птици ” по Българска национална телевизия, играе в театъра (преведената от нея американска пиеса „ Красиви тела ” играят с приятелки към този момент осми сезон на сцената на Младежки театър), работи и за една млада и амбициозна рекламна организация, превежда книги за две издателства, провежда ПР акции и други забавни прояви.
По нейна покана в България пристигна основателят на Уикипедия Джими Уейлс, тя снима документалните филми за мексиканската майка на магическия натурализъм Лаура Ескивел и за огромната турска интелектуалка Елиф Шафак, съосновател е на Обществото на Айн Ранд у нас и разпространява интензивно концепциите й, както постъпва и с концепциите на „ монаха-милионер ” Геше Майкъл Роуч. В свободното си от думи време се любува на фамилния живот, готви с все по-голяма пристрастеност, обича да гостува и да кани другари, да чете, да слуша джаз, да играе канаста и всевъзможни игри, да танцува, да плува, да гледа хубаво кино, а най-вече – да пътешества.
Коя ти е обичаната специалност – актриса, публицист, публицист … и по какъв начин я избра?
Обичам да се сюрпризирам, да намирам нови учредения за заниманието си с една или друга специалност, да се въодушевявам и да имам „ дуенде ”, когато се понечвам да пиша или да играя... В разнообразни моменти от деня или живота си нуждая се от всички тях. Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекомерно доста старания и по този начин се продънвам. Предпочитам да имам постоянно избор и независимост – многото занимания с разнообразни материи ми дават това чувство. И въпреки всичко най-щастлива се усещам, играейки.
Какво още искаш да постигнеш професионално?
Искам да играя в още представления, да имам още и все хубави функции, да работя с още огромни режисьори, желая да изиграя роля в прекрасен огромен европейски филм, че за какво не – и в холивудски. Любопитно ми е! На терена на малкия екран ми следва публично да стана най-накрая продуцент, какъвто съм дефакто от дълго време.
Любимата ти роля в живота?
Беше. На малко момиченце.
Кое те въодушевява?
Любовта. Филми като „ Великата хубост ” в последно време, „ Догвил ” и „ Дихание ” преди няколко години, „ Шепот и зов ” и „ Жертвоприношение ” преди време... Българското кино в последно време – филмите „ Дзифт ”, „ Цветът на хамелеона ”, „ Стъпки в пясъка ”, „ Кецове ”, „ Отчуждение ” и „ Аве ”, Книги като „ Изворът ” и „ Атлас изправи плещи ” на Айн Ранд. Автори като Харуки Мураками, Милорад Павич, Джон Ъпдайк, Мишел Уелбек, Хулио Кортасар, Георги Господинов. Представления като „ Животът е прелестен ” и „ Заешка дупка ” в София, „ Калигула ” и „ Вуйчо Ваньо ” във Варна. Кийт Джарет и Чът Бейкър. Места като Тунис, Бали и Египет. Градове като Ню Йорк, Истанбул, Париж, Прага и Рим. Села като Гела, Варвара, Лещен и Косово. Цъфналите дървета, морето, децата. Вдъхновява ме геният, мозъкът, творчеството и нестандартността у другите – по тази причина ми доставя наслаждение да бъда тяхно огледало в предаването, което повеждам. Да им оказа помощ да се почувстват свободни там, на тази територия.Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекомерно доста старания и по този начин се продънвам. Като беше дребна, доста искаше да…
Да обикалям света с кемпер, да се занимавам с изкуство и да назовавам „ дом ” всеки град. Мисля, че още го желая! Да срещна любовта, сродната си душа – някой, който усеща и схваща света по подобен метод – оптимист, мечтател, бодър и ярък, нравствен и мощен, почтен, самоуверен и почтен... и да има вяра в чудесата! Случи се.
Кой те откри за света?
Бончо Урумов на първо време в театралната си студия, след това – Димитрина Гюрова и Пламен Марков – за театъра. Класната ми в 22-ра гимназия Албена Руневска – за литературата. Американската фондация „ Фулбрайт ”, която ме изпрати в Съединени американски щати – за публицистиката. Шефът на новините на CBS в Ню Йорк – за малкия екран там. Петя Тетевенска (още като дете се явих на конкурс в БНТ), Олга Лозанова (Нова ТВ) и Севда Шишманова (БНТ) – за малкия екран в България.
Ако не беше такава, каквато си, в този момент щеше да си…
Математик. Спокойно можеше да стане и по този начин.
Най-голямото ти достижение е…
Че съумях да запазя вярата си в любовта, когато всички ми споделяха, че може би е време да помисля трезво. Че съумях да опазя оптимизма си. Че съумях да оцелея и да съумея в джунглата Ню Йорк. Че не се продадох и не направих компромис с усета и убежденията си толкоз години в България и си заплащам за това, като работя 5 пъти повече на няколко места. Че изстрелвам с пушка ужасно тъкмо.
Но ти остава още да…
Искам да бъда по-настойчива, по-твърда и по-пробивна. По-смела, от време на време. Имам доста хрумвания за малкия екран, за театъра, а постоянно ги вардя за себе си. Искам да намеря сили и деятелен дух, с цел да ги осъществявам. Да развия по-силен бизнес усет и да се науча да продавам себе си, уменията и концепциите си по-добре. Да стартира да се грижа за себе си.
Радваш се, че не си…
Кариеристка. Клюкарка. Простачка. Невъзпитана. Мързелива. Посредствена. Скучна. Кучка. Готова на всичко.
Би желала да можеш да…
Тичам по-бързо; да не се опасявам от подводни животни, до момента в който плувам; да не работя толкоз много; да не ми пука и да не се контузвам толкоз. Да бъда по-често и по-пълноценно с моето семейство.
По какъв план работиш сега?
Искам да оказа помощ слагането на българска сцена на три прелестни англоезични пиеси, които към този момент съм превела. Преди няколко години американското посолство ме изпрати да групирам хрумвания, пиеси и контакти в Ню Йорк. Направих го, само че до през днешния ден стоят в чекмежето. Искам да доведа тук водещи сега американски продуценти, драматурзи, режисьори и сценографи, които да работят с български артисти, за което сега диря финансова поддръжка. Постепенно тази самодейност има опция да се трансформира в интернационален сценичен фестивал в София. Измислям два нови телевизионни формата, а неотдавна писах и абстрактен проект за основаването на нов културен ефирен канал – част от фамилията на Българска национална телевизия.
Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
В момента живеем чартърен на високо – от прозореца се вижда цяла София и залеза. Намирам го очарователно. Живея чартърен още от 1997 година, когато отпътувах за Съединени американски щати – привикнах с тази независимост и не ми се разделя с нея. Наричам „ у дома ” всичките си квартири. Харесва ми да знам, че още на следващия ден мога да си взема багажа и да потегля нанякъде, че не трябва да се преценявам, нито да влагам всичките си средства в поправки и мебели...
Без какво не можеш?
Без него. Без пътешествия. Без кафе. Без фамилията и приятелите ми. Без един месец на морето, на дивите плажове на юг. Без телефон. Без книги и кино. Без обич.Не се продадох и не направих компромис с усета и убежденията си толкоз години в България и си заплащам за това... А с какво можеш и без?
Мога и без нерви, кахъри и яд. Мога и без гледане на телевизия. Мога и без сълзи от беззащитност. Мога и без самун. Мога и без моловете. Мога и без мръсотията по улиците и мрачните погледи. Мога и без диети. Мога и без толкоз обувки и рокли, сигурно!
Разкажи ни обичаното си предаване.
В него има интелигентен и приказлив събеседник, който си е избрал хубава музика, нашите чудесни музиканти я свирят... Няма механически неуредици, всичко върви леко и доброволно, а изненадите са доста. (Радвам се, че всички сътрудници от всички малките екрани към този момент употребяват този „ способ ”, който ние измислихме с мой другар в един ресторант през 2005 година Първото ни предаване с жива изненада беше с посетител Милен Цветков. Чувала съм, че и Катя Генова е правила изненади на гостите си в „ Ах, тези муцуни ”. Днес всички ги вършат – гордея се, че нещо мое е станало към този момент предписание и изискване за сполучливо интервю). В това, мечтано от мен, предаване се случва по този начин, че гостът се разкрива, демонстрира тези скрити места у себе си, които го разказват като персона, като човек. Всички слушаме в унес. Говори се на забавни тематики, леко е и е любопитно. Научавам нещо ново. Изпитвам същинска детска наслада, че съм направила този човек за мъничко малко по-щастлив. Зрителите също го усещат и се усещат вдъновени, одухотворени, обогатени, спокойни и усмихнати... Имаме пъклен висок рейтинг, което потвърждава, че качествените натрупвания водят до количествени промени, а не противоположното.:-)
Всъщност това не е мираж! Та таман това предаване ми се случва толкоз постоянно! Аз се пробвам да го върша такова и постоянно то се получава. Което значи, че съм един благополучен човек!:-)
Ако можеше да режисираш живота в България…
Бих желала да върна времето обратно и да стане тъй че – метафорично казано – Бай Ганьо да не убие своя татко Алеко... В тази връзка:
- Задължителен тест за просветеност и обща просвета – за всички управителни постове в страната.
- Специален логопед, който да преподава литературен български език и правоговор, назначен към Народното събрание и Кабинета, както и към всички представителни институции в страната.
- Учител по жанр, етикет и облекло, учители по езици – за всеки обществен представител – Министерство на правосъдието, депутат, министър, кмет и така нататък
- Нов бюджет, в който перото за обучение и просвета не е дроб, а цяло число – както това се случва на всички места в Европа, даже в Македония.
- Забрана на чалгата във всичките й проявления (включително като философия на живеене) и на вулгарните, долнопробни кавги и персони по медиите.
- Сериозни наказания за скалъпващите нелепите неистини по жълтите медии.
- Освобождаване на 70% от държавните чиновници – приказвам генерално, във всички ведомства, които датират от времето на режима и не помръдват – никой там не желае да се развива, да се образова, да напредва и да се труди, заради наследените от предишното рефлекси и ниското възнаграждение. Изключенията единствено удостоверяват правилото. На мястото на държавните – основаване на частни сдружения и компании, които да стимулират чиновниците си да прогресират, да се развиват и да напредват. Масовото безхаберие и непросветеност, съчетани с надменност и мързел, пречат на кадърните хора да осъществят концепциите и капацитета си.- Развиване на същински капитализъм, където можещите и знаещите съумяват, а не ги дърпа непрекъснато надолу организиралата се незначителност, която се усеща застрашена от млади, образовани и съобразителни хора с хрумвания.
- Веднъж вечно – оценка на репресиите на режима, смирение за предишното и зверствата по време на соца, отваряне на досиетата.
- Сериозни наказания за всеки, който псува, блъска се, демонстрира междинен пръст или крещи на обществено място.
По нейна покана в България пристигна основателят на Уикипедия Джими Уейлс, тя снима документалните филми за мексиканската майка на магическия натурализъм Лаура Ескивел и за огромната турска интелектуалка Елиф Шафак, съосновател е на Обществото на Айн Ранд у нас и разпространява интензивно концепциите й, както постъпва и с концепциите на „ монаха-милионер ” Геше Майкъл Роуч. В свободното си от думи време се любува на фамилния живот, готви с все по-голяма пристрастеност, обича да гостува и да кани другари, да чете, да слуша джаз, да играе канаста и всевъзможни игри, да танцува, да плува, да гледа хубаво кино, а най-вече – да пътешества.
Коя ти е обичаната специалност – актриса, публицист, публицист … и по какъв начин я избра?
Обичам да се сюрпризирам, да намирам нови учредения за заниманието си с една или друга специалност, да се въодушевявам и да имам „ дуенде ”, когато се понечвам да пиша или да играя... В разнообразни моменти от деня или живота си нуждая се от всички тях. Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекомерно доста старания и по този начин се продънвам. Предпочитам да имам постоянно избор и независимост – многото занимания с разнообразни материи ми дават това чувство. И въпреки всичко най-щастлива се усещам, играейки.
Какво още искаш да постигнеш професионално?
Искам да играя в още представления, да имам още и все хубави функции, да работя с още огромни режисьори, желая да изиграя роля в прекрасен огромен европейски филм, че за какво не – и в холивудски. Любопитно ми е! На терена на малкия екран ми следва публично да стана най-накрая продуцент, какъвто съм дефакто от дълго време.
Любимата ти роля в живота?
Беше. На малко момиченце.
Кое те въодушевява?
Любовта. Филми като „ Великата хубост ” в последно време, „ Догвил ” и „ Дихание ” преди няколко години, „ Шепот и зов ” и „ Жертвоприношение ” преди време... Българското кино в последно време – филмите „ Дзифт ”, „ Цветът на хамелеона ”, „ Стъпки в пясъка ”, „ Кецове ”, „ Отчуждение ” и „ Аве ”, Книги като „ Изворът ” и „ Атлас изправи плещи ” на Айн Ранд. Автори като Харуки Мураками, Милорад Павич, Джон Ъпдайк, Мишел Уелбек, Хулио Кортасар, Георги Господинов. Представления като „ Животът е прелестен ” и „ Заешка дупка ” в София, „ Калигула ” и „ Вуйчо Ваньо ” във Варна. Кийт Джарет и Чът Бейкър. Места като Тунис, Бали и Египет. Градове като Ню Йорк, Истанбул, Париж, Прага и Рим. Села като Гела, Варвара, Лещен и Косово. Цъфналите дървета, морето, децата. Вдъхновява ме геният, мозъкът, творчеството и нестандартността у другите – по тази причина ми доставя наслаждение да бъда тяхно огледало в предаването, което повеждам. Да им оказа помощ да се почувстват свободни там, на тази територия.Концентрирането върху едно нещо ме напряга и уморява, влагам прекомерно доста старания и по този начин се продънвам. Като беше дребна, доста искаше да…
Да обикалям света с кемпер, да се занимавам с изкуство и да назовавам „ дом ” всеки град. Мисля, че още го желая! Да срещна любовта, сродната си душа – някой, който усеща и схваща света по подобен метод – оптимист, мечтател, бодър и ярък, нравствен и мощен, почтен, самоуверен и почтен... и да има вяра в чудесата! Случи се.
Кой те откри за света?
Бончо Урумов на първо време в театралната си студия, след това – Димитрина Гюрова и Пламен Марков – за театъра. Класната ми в 22-ра гимназия Албена Руневска – за литературата. Американската фондация „ Фулбрайт ”, която ме изпрати в Съединени американски щати – за публицистиката. Шефът на новините на CBS в Ню Йорк – за малкия екран там. Петя Тетевенска (още като дете се явих на конкурс в БНТ), Олга Лозанова (Нова ТВ) и Севда Шишманова (БНТ) – за малкия екран в България.
Ако не беше такава, каквато си, в този момент щеше да си…
Математик. Спокойно можеше да стане и по този начин.
Най-голямото ти достижение е…
Че съумях да запазя вярата си в любовта, когато всички ми споделяха, че може би е време да помисля трезво. Че съумях да опазя оптимизма си. Че съумях да оцелея и да съумея в джунглата Ню Йорк. Че не се продадох и не направих компромис с усета и убежденията си толкоз години в България и си заплащам за това, като работя 5 пъти повече на няколко места. Че изстрелвам с пушка ужасно тъкмо.
Но ти остава още да…
Искам да бъда по-настойчива, по-твърда и по-пробивна. По-смела, от време на време. Имам доста хрумвания за малкия екран, за театъра, а постоянно ги вардя за себе си. Искам да намеря сили и деятелен дух, с цел да ги осъществявам. Да развия по-силен бизнес усет и да се науча да продавам себе си, уменията и концепциите си по-добре. Да стартира да се грижа за себе си.
Радваш се, че не си…
Кариеристка. Клюкарка. Простачка. Невъзпитана. Мързелива. Посредствена. Скучна. Кучка. Готова на всичко.
Би желала да можеш да…
Тичам по-бързо; да не се опасявам от подводни животни, до момента в който плувам; да не работя толкоз много; да не ми пука и да не се контузвам толкоз. Да бъда по-често и по-пълноценно с моето семейство.
По какъв план работиш сега?
Искам да оказа помощ слагането на българска сцена на три прелестни англоезични пиеси, които към този момент съм превела. Преди няколко години американското посолство ме изпрати да групирам хрумвания, пиеси и контакти в Ню Йорк. Направих го, само че до през днешния ден стоят в чекмежето. Искам да доведа тук водещи сега американски продуценти, драматурзи, режисьори и сценографи, които да работят с български артисти, за което сега диря финансова поддръжка. Постепенно тази самодейност има опция да се трансформира в интернационален сценичен фестивал в София. Измислям два нови телевизионни формата, а неотдавна писах и абстрактен проект за основаването на нов културен ефирен канал – част от фамилията на Българска национална телевизия.
Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
В момента живеем чартърен на високо – от прозореца се вижда цяла София и залеза. Намирам го очарователно. Живея чартърен още от 1997 година, когато отпътувах за Съединени американски щати – привикнах с тази независимост и не ми се разделя с нея. Наричам „ у дома ” всичките си квартири. Харесва ми да знам, че още на следващия ден мога да си взема багажа и да потегля нанякъде, че не трябва да се преценявам, нито да влагам всичките си средства в поправки и мебели...
Без какво не можеш?
Без него. Без пътешествия. Без кафе. Без фамилията и приятелите ми. Без един месец на морето, на дивите плажове на юг. Без телефон. Без книги и кино. Без обич.Не се продадох и не направих компромис с усета и убежденията си толкоз години в България и си заплащам за това... А с какво можеш и без?
Мога и без нерви, кахъри и яд. Мога и без гледане на телевизия. Мога и без сълзи от беззащитност. Мога и без самун. Мога и без моловете. Мога и без мръсотията по улиците и мрачните погледи. Мога и без диети. Мога и без толкоз обувки и рокли, сигурно!
Разкажи ни обичаното си предаване.
В него има интелигентен и приказлив събеседник, който си е избрал хубава музика, нашите чудесни музиканти я свирят... Няма механически неуредици, всичко върви леко и доброволно, а изненадите са доста. (Радвам се, че всички сътрудници от всички малките екрани към този момент употребяват този „ способ ”, който ние измислихме с мой другар в един ресторант през 2005 година Първото ни предаване с жива изненада беше с посетител Милен Цветков. Чувала съм, че и Катя Генова е правила изненади на гостите си в „ Ах, тези муцуни ”. Днес всички ги вършат – гордея се, че нещо мое е станало към този момент предписание и изискване за сполучливо интервю). В това, мечтано от мен, предаване се случва по този начин, че гостът се разкрива, демонстрира тези скрити места у себе си, които го разказват като персона, като човек. Всички слушаме в унес. Говори се на забавни тематики, леко е и е любопитно. Научавам нещо ново. Изпитвам същинска детска наслада, че съм направила този човек за мъничко малко по-щастлив. Зрителите също го усещат и се усещат вдъновени, одухотворени, обогатени, спокойни и усмихнати... Имаме пъклен висок рейтинг, което потвърждава, че качествените натрупвания водят до количествени промени, а не противоположното.:-)
Всъщност това не е мираж! Та таман това предаване ми се случва толкоз постоянно! Аз се пробвам да го върша такова и постоянно то се получава. Което значи, че съм един благополучен човек!:-)
Ако можеше да режисираш живота в България…
Бих желала да върна времето обратно и да стане тъй че – метафорично казано – Бай Ганьо да не убие своя татко Алеко... В тази връзка:
- Задължителен тест за просветеност и обща просвета – за всички управителни постове в страната.
- Специален логопед, който да преподава литературен български език и правоговор, назначен към Народното събрание и Кабинета, както и към всички представителни институции в страната.
- Учител по жанр, етикет и облекло, учители по езици – за всеки обществен представител – Министерство на правосъдието, депутат, министър, кмет и така нататък
- Нов бюджет, в който перото за обучение и просвета не е дроб, а цяло число – както това се случва на всички места в Европа, даже в Македония.
- Забрана на чалгата във всичките й проявления (включително като философия на живеене) и на вулгарните, долнопробни кавги и персони по медиите.
- Сериозни наказания за скалъпващите нелепите неистини по жълтите медии.
- Освобождаване на 70% от държавните чиновници – приказвам генерално, във всички ведомства, които датират от времето на режима и не помръдват – никой там не желае да се развива, да се образова, да напредва и да се труди, заради наследените от предишното рефлекси и ниското възнаграждение. Изключенията единствено удостоверяват правилото. На мястото на държавните – основаване на частни сдружения и компании, които да стимулират чиновниците си да прогресират, да се развиват и да напредват. Масовото безхаберие и непросветеност, съчетани с надменност и мързел, пречат на кадърните хора да осъществят концепциите и капацитета си.- Развиване на същински капитализъм, където можещите и знаещите съумяват, а не ги дърпа непрекъснато надолу организиралата се незначителност, която се усеща застрашена от млади, образовани и съобразителни хора с хрумвания.
- Веднъж вечно – оценка на репресиите на режима, смирение за предишното и зверствата по време на соца, отваряне на досиетата.
- Сериозни наказания за всеки, който псува, блъска се, демонстрира междинен пръст или крещи на обществено място.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ