Как изглежда повърхността на Луната и как изглежда тази на Марс?
Разглеждайки фотоси от повърхността на Луната и Марс, няма по какъв начин да не видим някои основни особености и разлики. Почвата, скалите, небето на Земята, Луната и Марс се разграничават толкоз мощно, че тренираното око няма по какъв начин да не обърне внимание, че освен това фактически са фотоси от непозната повърхнина – само че че и даже обособените повърхности се разграничават.
На Земята почвата е комплицирана субстанция, построена освен от остатъци на почвообразуващата канара, само че също по този начин и от огранична материя (хумус). Във образуването на почвата вземат участие вятъра, влагата, съществуването на О2 в атмосферата. При Луната, обаче, почвата се образува по друг метод. Там няма органична материя, а скалите (базалти и анортозити) претърпяват механично накъсване от продължаващото милиарди години метеоритно бомбардиране, както и бомбардиране от междузвездни заредени субмолекулни частички. Лунната почва е суха, в нея няма глини. Едва през последните години беше доказано, че има нищожно количество водни молекули.
Оранжевите фотоси, изпратени от “Чанг’e 3 ” след вчерашното кацане, може да наподобяват по този начин заради неправилна цветова калибрация. Но оранжевата почва не е нещо извънредно за Луната. Астронавтът Харисън Шмит от “Аполо 17 ” е следил такава, откакто стъпи на Луната през 1972 година. Детайлен разбор демонстрира, че по време на избухливи вулканични изригвания (които са се случили преди милиарди години), могат да се образуват дребни капчици от разтопена магма, които като се охладят бързо, се трансформират в сферични цветни зърна (справка – уеб страницата на НАСА).
Снимка от повърхността на Луната, направена на 14 декември 2013 година от китайската спускаема роботизирана станция “Чанг’e 3 ”. Photo credit: CNSA/Xinhua
Лунното небе е черно, даже и денем. Това се дължи на обстоятелството, че на Луната атмосферата е доста тънка, съвсем близка до вакуум. Звезди могат да се следят денем, само че би трябвало да се упоменат някои особености. Както забелязвате, на фотоси, направени от Луната от астронавтите на “Аполо ”, от руските луноходи, както и от кацналата през вчерашния ден автоматизирана лунна станция на Китай “Чанг’e 3 ”, звезди не се виждат. През годините някои хора допуснаха, че в действителност лунните кацания на “Аполо ” не са истина, а са фалшифицирани във кино студио – и точно една от аргументите за това е, че на фотосите не се виждат звезди. Всъщност, обяснението е надалеч по-прозаично. Звездите са бледи обекти. Камерите, ситуирани на повърхността на Луната, са с такава експозиция, че разрешават да се видят единствено ярките обекти. Но бледите (като звездите) не се виждат.
Но даже и астронавт, който се разхожда на повърхността на Луната, мъчно ще види звезди. За да може да ги види, той първо ще би трябвало да вдигне взор нагоре и в продължение на няколко минути да гледа единствено в тази посока, без очите да са ориентирани към ярката лунна повърхнина. След като очите се приспособяват, той ще може да види звездите.
Обстановката на Марс е малко по-различна.
Тази фотография е направена от марсохода “Кюриосити ” през февруари 2013 година Photo credit: NASA/JPL-Caltech
На Марс има атмосфера – тънка, само че забележителна. През деня небето е светлооранжево. При залез то придобива розов цвят, като в региона на залязващото Слънце е синкаво. През нощта небето става черно.
Но това, че на Марс има атмосфера, значи, че има и климат. Съответно при образуването на марсианската почва вземат участие повече процеси – включително и вятър (какъвто на Луната няма). На Марс има освен вулканични скали, само че и седименти (справка – тук). Днес се знае сигурно, че в далечното минало на Червената планета е имало вода и тя е формирала до огромна част настоящия образ на планетата. Все още не е открито сигурно дали в почвата на Марс има органични субстанции – такива са следени от марсохода “Кюриосити ”, само че съществува вид да са примеси, донесени от Земята дружно с марсохода.
Понякога в небето на Марс се следят облаци. Има и превалявания – през 2008 година спускаемият уред “Феник ” откри снеговалеж.
Разликите, както виждате, са основни. Освен това изискванията на Марс са много по-меки от лунните – на Марс имаме 24 часово денонощие, без обилни температурни разлики сред деня и нощта. На Луната една нощ продължава 14 земни дни. В този ред на мисли не чакаме луноходът “Нефритен заек ” да работи дълги години – най-малко не толкоз дълго, колкото марсоходът “Опортюнити ”. В един миг по-суровите лунни условия ще повредят механизма му.
