Разбираемо е, че понякога децата направо танцуват по нервите на

...
Разбираемо е, че понякога децата направо танцуват по нервите на
Коментари Харесай

7 типа поведение при децата, които изискват повишено внимание от страна на родителите – част I

Разбираемо е, че от време на време децата напряко танцуват по нервите на родителите си. И това е обикновено. Тук обаче желаеме да обърнем внимание на нещо друго. Ако ви направи усещане, че избрани обстановки се повтарят още веднъж и още веднъж, добре е да ги следите с нараснало внимание, с цел да не провокират по-големи проблеми вбъдеще. Специалистите са единомислещи, че съществуват няколко признака, които изискват намесата на родител и вероятно – професионална консултация.

Кога би трябвало да се намеси родителят?

  • Когато държанието на детето ви смущава повече от месец.
  • Когато нямате надзор върху обстановката.
  • Когато хората към вас страдат от държанието на детето ви.
  • Когато настроението на детето ви се трансформира без никаква причина. Например в случай че забележите, че ненадейно стартира да се държи жестоко с приятелите си.
  • Когато детето ви ненадейно си намали триумфа в учебно заведение, стартира да се забърква в конфликтни обстановки или постоянно бяга от час.
  • Когато има проблем със съня, хигиената, храненето.

Сигнал за вероятен проблем могат да бъдат и следните:

1. Ако детето не умее да прости.

Децата са царе на умеенето да се забъркват в неприятности, само че също по този начин знаят и по какъв начин да излязат от тях. Обикновено родителите учат рожбите си да се пазят, да си отстояват ползите и прочие. В множеството случаи това е потребно, тъй като възпитава в увереност, храброст, също така освобождава негативната сила, само че в случай че детето търси постоянно и непременно възмездие и желае „ да си го върне ”, това към този момент е неприятен знак.

Какво да извършите?

Уверете се, че детето схваща смисъла на прошката. Бъдете му образец. Научете го да проучва възприятията си, с цел да може да ги проектира върху другите хора, да се слага на тяхно място и по този начин да развие чувство за съчувствие. Обяснете му по какъв начин да излезе от конфликтна обстановка без експанзия и без стаено предпочитание за възмездие.

2. Ако детето демонстрира безнаказаност.

Представете си следната обстановка – двама братя, по-големият от които непрекъснато трансферира виновността на по-малкия. Понеже е по-голям, може да заплашва по-малкия с физическа разпра или да си измисля всевъзможни страхотии, които биха го сполетели, в случай че каже истината. В този случай единият брат пораства с непрекъснато възприятие на боязън и виновност, а другият – с възприятие на безотговорност. Затова от родителите се чака да бъдат и психолози и никога да не позволяват сходна обстановка, в случай че имат две или повече деца.

А в този момент си представете по какъв начин биха се държали тези двама души в обществото като възрастни хора. По-малкият брат би бил нерешителен, свенлив, подтиснат възрастен, а по-големият – измамник, агресор и безконтролен човек. В никакъв случай не твърдим, че сходно държание у децата безусловно ще има този резултат, само че няма по какъв начин да не се отрази върху характера им и светогледа им отсега нататък, настояват откривателите.

Какво да създадем?

Научете детето си да поема отговорност. Най-голямото достижение на родителя е да накара децата да беседват намерено за проблемите си, по тази причина внимавайте с реакцията си.

3. Ако детето демонстрира извънреден дебелоглав.

Важно е човек както да отстоява позицията си, по този начин и да умее да отстъпва. Докато децата са дребни, родителите би трябвало да научат децата си на това умеене, тъй като е доста по-трудно да го развият като младежи.

Какво да създадем?

Важно е да разберете възприятията на децата си и какви са аргументите за тяхното държание. Учете ги да проучват както личните си претекстове за обещано деяние, по този начин е на другите – за какво някой плаче, за какво някой е печален, за какво не ни е разрешено да вършим всичко, което желаеме, и така нататък Откажете са от молбите, увещанията, викането. Опитайте се да бъдете спокойни и рационални. И два значими съвета – в случай че един път сте споделили „ не ”, не казвайте „ да ” единствено тъй като детето продължава да упорства и ви е пристигнало до гуша. И още – в случай че желае сладолед или шоколад, не казвайте: „ Ще си развалиш обяда! ”, а нещо по-скоро като: „ Ще си хапнеш малко, само че за десерт. Първо си изяж супата. ”.

Цветелина Велчева по материали от Brightside

Очаквайте продължението по-късно денем.

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР