Как са раждали майките през Средновековието
Раждането през Средновековието е публично изпитание. Членовете на фамилията, енорийските свещеници и локалните специалисти – всички оказват помощ. И когато акушерките идват, те постоянно работят в екипи. Една история от края на 12 век разказва наличието на 7 акушерки, по време на родилните страдания на Елиза от Мидълтън.
Тези дами в действителност са способени при редица условия. През 1259 година във френското село Сен Санс две локални акушерки участват, когато монахинята Никола Руан ражда в женския манастир. Детето на Никола е кръстено, евентуално от духовник в манастира, само че самите акушерки са упълномощени да правят кръщенета при положение, че душата на детето е в заплаха.
Що се отнася до раждането през Средновековието, няма по-добро място от вкъщи. Повечето дами раждат в домашна, немедицинска среда, а в случай че са от благороден генезис или изобщо от висшата класа, може да им бъде изградена специална родилна камера месеци преди заветния ден.
За разлика от през днешния ден, лечебните заведения са краен вид за родилките. Средновековните лечебни заведения са благотворителни институции за заболели небогати и само дамите, които в действителност нямат опция по една или друга причина да родят вкъщи си, се оказват в отделенията за раждане. Неомъжените майки се нуждаят изключително мощно от болнична помощ. Тяхното нестабилно обществено състояние значи, че бебетата им постоянно са изоставяни и би трябвало да бъдат хранени от медицинските сестри.
Официалните медицински препоръки не доближават, тъй че дамите постоянно се обръщат към магико-религиозни медикаменти.
Раждането в началото е Пепеляшката на средновековната медицина – въпреки да има публични насоки за дами, страдащи от гинекологични проблеми, или такива, които се нуждаят от помощ със зачеването, експертните препоръки за раждането са необичайност. През Средновековието раждането на бебе се преглежда по-скоро като натурален развой, в сравнение с като медицински и затова не изисква задълбочено използване на здравната доктрина. И защото лекарите нормално не натрупат на практика опит, защото не посещават раждания, им е мъчно да пишат за раждания.
Лесно е да си представим раждането като трудно прекарване за средновековната жена, с малко благоприятни условия за облекчение на болката или изобщо надзор върху това, което й се случва. Камерата за раждане обаче е добре оборудвана и акушерките имат опит да обезпечат безпроблемно раждане и да се намесят, когато зародят затруднения.
Разбира се, не всички бременности приключват щастливо: бързото раждане се смята за изключително значимо, когато се счита, че плодът е починал и съществуват доста медицински подходи при такава сложна обстановка. В англосаксонски текст се предписва билкова напитка, която включва блатната мента – растение, което се употребява в лекарства за аборт поради способността си да кара лигавицата на матката да се отделя.
Акушерките също би трябвало да бъдат готови да подхващат дейности, в случай че майката почине, само че бебето остане живо. В тези случаи може да се направи цезарово сечение или от акушерката, или от хирург. След раждането онлайн бебе, пъпната шнур се прерязва и завързана с мека вълнена нишка, а детето незабавно е повито. Тази процедура има за цел да поддържа топлата среда на утробата и да поддържа и пази гъвкавите крака на бебето. За бебето по-късно е обезпечено легло, вариращо от люлка до елементарна кошница.
Докато е мъчно да се получат публични медицински инструкции за бременността, божествената помощ (или поне надеждата за нея) сигурно не е. Нашите средновековни прародители имат вяра, че няколко светци помагат за безвредна бременност и раждане. Може би не е изненадващо, че по-голямата част от тези светци са дами, най-видните от които са Дева Мария и Света Маргарита. В късната средновековна Англия обаче по-малко известната светица Хулита също е необятно почитана, дружно със сина си Кирик.
Хулита и Кирик дружно са оповестени за мъченици и символизират святостта на връзката сред майка и дете. Тази двойка, дружно с Дева Мария и други свети фигури, са изобразени на така наречен рождени пояси – дълги свитъци от пергамент, които трябва да влизат в контакт с тялото на майката, без значение дали са увити към корема или просто ги носи в ръка.
Поясите са като реликви – концепцията им е, че тъй като са свързани със светец, са пропити с потребни сили и по този начин работят като вълшебен компрес. В навечерието на раждането на седмото или осмото си дете, Елизабет Йоркска, кралицата на крал Хенри VII, заплаща на духовник, с цел да й донесе пояс на Девата. Тя също посещава манастир в Хамптън Корт, без подозрение, с цел да получи спомагателна отбрана от боговете. За страдание тя почива след раждането през февруари 1503 година, както и нейната новородена щерка.
