Радан Кънев: Политическите сили са неспособни да дефинират национални проблеми отвъд партизанския интерес
Радан Кънев
Вече цялостни две години (от началото на всеобщите митинги през лятото на 2020г.), България е в дълбока политическа рецесия и съвсем непрекъсната парализа на институциите.
Отрицателните последствия и рисковете от това положение са неизброими. Като се стартира от систематичния неуспех с предварителната защита на Ковид-19 и десетките хиляди предотвратими жертви на пандемията и се стигне до надалеч най-важното през днешния ден - систематичният риск за националната сигурност, обвързван с продължаващата пълномащабна война до границите ни. И се премине през инфлацията и рисковете за енергийната сигурност, съответното задълбочаване на публичните неравенства, фрапантно закъснение в акомодацията към европейските климатични и енергийни политики (и фактическата липса на присъединяване в изработването им на държавно ниво), закъснение на Националния проект за възобновяване и Териториалните проекти за обективен преход и изключително на вътрешните промени, свързани с тях, продължаващата (и ускоряваща се) деградация на основни дялове от правосъдната ни система и основни регулатори, закъснение на безпределно закъснялата рационализация на армията...
Повечето от тези опасности и проблеми не могат да бъдат пресрещнати без мощно държавно управление и деен, работещ парламент. И това беше ясно от есента на 2020г. Но от този момент се сблъскахме с овчето твърдоглавие на Борисов да приключи безнадеждния мандат на 44 Народно събрание, парализа и некадърност на 45 и 46 Народно събрание въобще да образуват кабинет.
Победата на новосформираната Политическа партия и съставянето на кабинета Petkov в 47 Народно събрание бяха глътка въздух, само че тя беше (съвсем очаквано) къса и незадоволителна. А поради ролята на Българска социалистическа партия като основен съдружен сътрудник, линията на Президента във външната политика и ролята на Има Такъв Народ като де факто представител на предходното ръководство в кабинета - и много непълноценна.
Днес - в последните дни или часове на последния мандат за сформиране на кабинет в 47 Народно събрание - всички си задаваме елементарния въпрос:
" Кое е по-добро - нов кабинет в 47 Народно събрание или избори за 48 Народно събрание през есента? "
(Аргументи - стотици. Не е загадка, че аз споделям, напълно разумно, тези на политическата мощ, която съставлявам - Демократична България.)
Но по-важното е, че въпросът е неверен. Верният въпрос, от две години насам, е какво ни докара до това положение на рецесия и какъв е изходът от нея, а не коя от двете неприятни други възможности, които НЕ СА излаз от рецесията, да изберем.
Лесният отговор е, че до рецесията ни докара ръководството на ГЕРБ и Движение за права и свободи и е задоволително те да останат отвън властта. Този отговор е правилен, само че към този момент настойчиво потвърдено - доста, доста повърхностен. ГЕРБ и Движение за права и свободи са отвън властта година и половина и нямат болшинство в нито един от три следващи Народното събрание. Те би трябвало и да останат отвън властта здравословен интервал от време.
Трудният отговор е, че политическите сили в България наподобяват неспособни на общо изпитание да дефинират национални проблеми оттатък партизанския интерес и взаимната злост и да формулират минимална обща визия за бъдещето - и непосредствена, и стратегическа. И надлежно - нужното равнище на единодушие сред власт и съпротива, което да даде подтик на развиването.
И това е проблем, който е годен и през септември 2020, април и юли 2021, юли 2022 и октомври 2022г. Но в този момент - поради войната и икономическите последствия от нея - е многократно по-валиден, в сравнение с преди две години. Способността на една управническа система - в нашия случай парламентарната ни народна власт - да обезпечи непоклатимост по време на война и рискови опасности е критерият за нейната жизненост. И надлежно - за съществуването на общ инстинкт за самозапазване на обществото и политическата нация. В момента, съществуването на такава жизненост и подобен инстинкт " висят " съществено недоказани.
Преди или след нови избори, би трябвало да бъде открит метод за решаването на този проблем - другояче спираловидната политическа рецесия ще компрометира както епизодичните триумфи като постигането на рационално съглашение за договарянията на Европейски Съюз със Северна Македония, по този начин и постигнатото от кабинета " Петков " (а то не е малко).
Но най-много - рискува да провали главната ни опора и преимущество - мощният тренд в българската стопанска система и изключително в индустрията, който е заслуга доста повече на българското общество, в сравнение с ръководствата.
Вече цялостни две години (от началото на всеобщите митинги през лятото на 2020г.), България е в дълбока политическа рецесия и съвсем непрекъсната парализа на институциите.
Отрицателните последствия и рисковете от това положение са неизброими. Като се стартира от систематичния неуспех с предварителната защита на Ковид-19 и десетките хиляди предотвратими жертви на пандемията и се стигне до надалеч най-важното през днешния ден - систематичният риск за националната сигурност, обвързван с продължаващата пълномащабна война до границите ни. И се премине през инфлацията и рисковете за енергийната сигурност, съответното задълбочаване на публичните неравенства, фрапантно закъснение в акомодацията към европейските климатични и енергийни политики (и фактическата липса на присъединяване в изработването им на държавно ниво), закъснение на Националния проект за възобновяване и Териториалните проекти за обективен преход и изключително на вътрешните промени, свързани с тях, продължаващата (и ускоряваща се) деградация на основни дялове от правосъдната ни система и основни регулатори, закъснение на безпределно закъснялата рационализация на армията...
Повечето от тези опасности и проблеми не могат да бъдат пресрещнати без мощно държавно управление и деен, работещ парламент. И това беше ясно от есента на 2020г. Но от този момент се сблъскахме с овчето твърдоглавие на Борисов да приключи безнадеждния мандат на 44 Народно събрание, парализа и некадърност на 45 и 46 Народно събрание въобще да образуват кабинет.
Победата на новосформираната Политическа партия и съставянето на кабинета Petkov в 47 Народно събрание бяха глътка въздух, само че тя беше (съвсем очаквано) къса и незадоволителна. А поради ролята на Българска социалистическа партия като основен съдружен сътрудник, линията на Президента във външната политика и ролята на Има Такъв Народ като де факто представител на предходното ръководство в кабинета - и много непълноценна.
Днес - в последните дни или часове на последния мандат за сформиране на кабинет в 47 Народно събрание - всички си задаваме елементарния въпрос:
" Кое е по-добро - нов кабинет в 47 Народно събрание или избори за 48 Народно събрание през есента? "
(Аргументи - стотици. Не е загадка, че аз споделям, напълно разумно, тези на политическата мощ, която съставлявам - Демократична България.)
Но по-важното е, че въпросът е неверен. Верният въпрос, от две години насам, е какво ни докара до това положение на рецесия и какъв е изходът от нея, а не коя от двете неприятни други възможности, които НЕ СА излаз от рецесията, да изберем.
Лесният отговор е, че до рецесията ни докара ръководството на ГЕРБ и Движение за права и свободи и е задоволително те да останат отвън властта. Този отговор е правилен, само че към този момент настойчиво потвърдено - доста, доста повърхностен. ГЕРБ и Движение за права и свободи са отвън властта година и половина и нямат болшинство в нито един от три следващи Народното събрание. Те би трябвало и да останат отвън властта здравословен интервал от време.
Трудният отговор е, че политическите сили в България наподобяват неспособни на общо изпитание да дефинират национални проблеми оттатък партизанския интерес и взаимната злост и да формулират минимална обща визия за бъдещето - и непосредствена, и стратегическа. И надлежно - нужното равнище на единодушие сред власт и съпротива, което да даде подтик на развиването.
И това е проблем, който е годен и през септември 2020, април и юли 2021, юли 2022 и октомври 2022г. Но в този момент - поради войната и икономическите последствия от нея - е многократно по-валиден, в сравнение с преди две години. Способността на една управническа система - в нашия случай парламентарната ни народна власт - да обезпечи непоклатимост по време на война и рискови опасности е критерият за нейната жизненост. И надлежно - за съществуването на общ инстинкт за самозапазване на обществото и политическата нация. В момента, съществуването на такава жизненост и подобен инстинкт " висят " съществено недоказани.
Преди или след нови избори, би трябвало да бъде открит метод за решаването на този проблем - другояче спираловидната политическа рецесия ще компрометира както епизодичните триумфи като постигането на рационално съглашение за договарянията на Европейски Съюз със Северна Македония, по този начин и постигнатото от кабинета " Петков " (а то не е малко).
Но най-много - рискува да провали главната ни опора и преимущество - мощният тренд в българската стопанска система и изключително в индустрията, който е заслуга доста повече на българското общество, в сравнение с ръководствата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ