Нужно е много малко, за да не допускаме служебният кабинет да компрометира външнополитическия курс
Радан Кънев
И по този начин, към този момент публично отиваме на избори. Рисковете и вредите са неизброими, само че очевидно в #47НС нямаше задоволително водачи и държавници. Вече не си коства да гледаме обратно, още по-малко - да се упрекваме взаимно. Вината е в тези, които смъкнаха кабинета " Петков " без да имат различно предложение, с изключение на длъжностен кабинет, сериозни месеци без парламент, непредвидими избори, фактическо еднолично ръководство без забележим край.
Сега има една свръхзадача - да не допуснем служебният кабинет да компрометира външнополитическия ни курс и дружно с него - постигнатото от досегашното ръководство и най-много - икономическия тренд, обезпечен главно от бизнеса. На пръв взор, тази задача е неизпълнима - целият властови запас е в едни ръце за неустановен интервал от време. В реалност, съществува метод, одобрен в зрелите демокрации, точно интервалът на изборната акция да бъде употребен за образуване на устойчиви публични консенсуси.
Нужно е доста малко:
1) На първо място, Демократична България и Продължаваме Промяната да формулират доста ясно и детайлно единодушията си във външната и отбранителна политика, които наподобяват премного. Така, без значение дали сред двете обединения се реализира предизборна коалиция (по доста аргументи разумно), в идващия парламент ще има незаобиколим проевропейски блок. Ако се наложи още веднъж коалиция с Българска социалистическа партия (крайно нежелателно), тя ще бъде принудена изначално да се съобрази с към този момент одобрения консенсус сред надалеч по-силни сътрудници.
2) На второ място, още в акцията да се направи опит за формулиране на външнополитически консенсус с ГЕРБ и Движение за права и свободи, макар очертаващата се алена линия за коалиране и полярните възгледи по въпросите за корупцията и правораздаването.
Тук доста ясно би трябвало да се види дали по тематиката за едностранния диктат на Газпром позициите на ГЕРБ и Движение за права и свободи фактически съответстват с тези на Костадинов и Митрофанова (т.е европейските им полезности са Пунта Мара, да цитираме класиците), или това е некадърен избирателен популизъм.
3) Така постигнатите единодушия във външната и отбранителна политика да бъдат общо, изрично и даже ултимативно сложени пред служебния кабинет. Така ще бъде ясно, че в случай че се отклони от досегашната линия на демократично определения кабинет “Петков”, служебното държавно управление излиза надалеч от конституционния си мандат и се трансформира в опасност за парламентарната народна власт.
И по този начин, към този момент публично отиваме на избори. Рисковете и вредите са неизброими, само че очевидно в #47НС нямаше задоволително водачи и държавници. Вече не си коства да гледаме обратно, още по-малко - да се упрекваме взаимно. Вината е в тези, които смъкнаха кабинета " Петков " без да имат различно предложение, с изключение на длъжностен кабинет, сериозни месеци без парламент, непредвидими избори, фактическо еднолично ръководство без забележим край.
Сега има една свръхзадача - да не допуснем служебният кабинет да компрометира външнополитическия ни курс и дружно с него - постигнатото от досегашното ръководство и най-много - икономическия тренд, обезпечен главно от бизнеса. На пръв взор, тази задача е неизпълнима - целият властови запас е в едни ръце за неустановен интервал от време. В реалност, съществува метод, одобрен в зрелите демокрации, точно интервалът на изборната акция да бъде употребен за образуване на устойчиви публични консенсуси.
Нужно е доста малко:
1) На първо място, Демократична България и Продължаваме Промяната да формулират доста ясно и детайлно единодушията си във външната и отбранителна политика, които наподобяват премного. Така, без значение дали сред двете обединения се реализира предизборна коалиция (по доста аргументи разумно), в идващия парламент ще има незаобиколим проевропейски блок. Ако се наложи още веднъж коалиция с Българска социалистическа партия (крайно нежелателно), тя ще бъде принудена изначално да се съобрази с към този момент одобрения консенсус сред надалеч по-силни сътрудници.
2) На второ място, още в акцията да се направи опит за формулиране на външнополитически консенсус с ГЕРБ и Движение за права и свободи, макар очертаващата се алена линия за коалиране и полярните възгледи по въпросите за корупцията и правораздаването.
Тук доста ясно би трябвало да се види дали по тематиката за едностранния диктат на Газпром позициите на ГЕРБ и Движение за права и свободи фактически съответстват с тези на Костадинов и Митрофанова (т.е европейските им полезности са Пунта Мара, да цитираме класиците), или това е некадърен избирателен популизъм.
3) Така постигнатите единодушия във външната и отбранителна политика да бъдат общо, изрично и даже ултимативно сложени пред служебния кабинет. Така ще бъде ясно, че в случай че се отклони от досегашната линия на демократично определения кабинет “Петков”, служебното държавно управление излиза надалеч от конституционния си мандат и се трансформира в опасност за парламентарната народна власт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ