Д-р Таня Андреева: При ученик с COVID-19 класът да се изолира, но да ходи на училище, ако е възможно |
Работят ли ограниченията за ограничение на коронавирусната зараза в учебните заведения? Какво се случва, когато сложим под домашна карантина дете, чиито родители не престават да вървят на работа и да са контактни? Може ли да спрем предаването на COVID-19 в фамилията и каква е обстановката пред кабинетите на личните лекари при започване на образователната година – отговори на педиатъра доктор Таня Андреева.
Д-р Андреева, има разногласия за резултата от карантинирането на учениците. Нужно ли е да се изолира цялостен клас, когато има едно дете с позитивна проба?
Много е мъчно да се отговори още на този въпрос, тъй като на процедура не знаем какъв % от учениците, които са контактували със инфектираното дете, биха дали позитивни положителни проби и биха имали някакви признаци. Според мен би трябвало да се откри компромисен вид, тъй като в случай че се карантинира всеки клас и остават децата у дома, в един миг би трябвало да затворим всички учебни заведения. Може би би трябвало да се търси решение в посока на това да се изолира класът, само че учениците да продължат да вървят присъствено, тъй като на процедура това са здрави деца. Няма смисъл да стоят по домовете си. Ако се изолира класът, тъй че да няма контакт с останалите възпитаници и да продължи присъственото образование, би било добър вид, съгласно опциите на учебното заведение, несъмнено. Може да се мисли в посока на това да се разминават часовете сред обособените паралелки, да не засичат по коридорите, тоалетните, общите пространства.
Нещо сходно сподели и, с който разговаряхме. Според него графикът на часовете е по-голям от това дали децата ще вървят с маски в учебно заведение или не.
Въпросът е да не се засичат контактни заразоносители със здрави, това е най-хубавата мярка. Важно е и да се прави постоянна стерилизация на общите пространства и проветряване на класните стаи.
Казахте, че би трябвало да се взема решение самостоятелно, съгласно съответното образователно заведение. Това е предвидено в ограниченията, които одобри работната група от МОН и Министерство на здравеопазването – учебните заведения имат известна самостоятелност при вземането на решения. Това ли е методът?
С толкоз огромна независимост, която се дава на шефовете, рискуваме да има незадоволително премислени решения. Има учебни заведения, в които не разрешават на децата да излизат от класните стаи. Това е извънредно нездравословно. Не е добре дребни деца да стоят по през целия ден в стаите, те би трябвало да прекарват оптимално време навън, стига времето да го разрешава. Има образователни часове, които могат да се организират на открито.
В много софийски училища паралелките в начален курс са претъпкани. Там е мъчно да се сътвори ефикасен график на часовете, тъй че да не се засичат доста деца в общите пространства. Това тормози родителите.
Нормално е да се опасяват, тъй като са наясно, че няма задоволително пространство за децата в учебните заведения. Паралелките са по 25-30 деца, което на процедура в действителност затруднява извънредно доста учениците, учителите, организирането на графика в претъпканите учебни заведения. Така децата са ситуирани в дребни пространства и рискуваме да ги заразим с всички вероятни вируси, освен с COVID-19. Да не приказваме, че се лимитира опцията за придвижване в междучасията при липса на задоволително пространство.
Кои са най-опасните места в едно затворено помещение, които биха могли да предадат болестта?
Важно е да приказваме с децата, че би трябвало да си мият постоянно ръцете. Да не допират предмети, до които са се допирали всички. Такива рискови повърхности са бравите, ключовете на лампите . Боравенето с пари – монети или банкноти също не е целесъобразно. Дори и Световната здравна организация поучава хората да заобикалят разплащанията с кеш. Вече съществуват новаторски способи, с които да се вършат покупки, даже и за по-малки суми – карти и аксесоари за безконтактно заплащане, които са лесни и комфортни. Така се понижава и рискът от пипане и допиране на монети и банкноти, които по този начин или другояче не могат да се дезинфекцират.
Един съответен случай ще Ви помоля да разясняваме, който допускам не е изключение. Родител изяснява, че детето му е карантинирано, тъй като има положителен за коронавирус съученик. Сестра му върви на учебно заведение, родителите също вървят на работа. Това редно ли е съгласно Вас?
Според мен би трябвало да се действа както при всяко едно инфекциозно заболяване – в случай че в детската градина има група с варицела, тя се изолира и другите деца не вършат контакт, до момента в който не премине интервалът. Родителите знаят, че в случай че не са боледували, могат да заразят всички останали и те не позволяват контакт с други хора. Мерките би трябвало да бъдат в тази посока, а не да са едно безпределно затваряне на децата по домовете. В случая не приказваме даже и за знанията, които децата ще пропуснат. Важно е общуването, което губят с връстниците си. Материалът все някак ще наваксат, само че няма по какъв начин това да стане със средата в учебно заведение, страстите, които претърпяват и връзката, която имат с връстниците си. Знаем, че едно дете се образува 15- 18 година, до момента в който стане прочувствено зрял човек. Ако от тях вземем една година – интервалът е голям. Да не приказваме за по-малките, в началния курс, при които една година е 1/7 – 1/8 от техния доскорошен живот. Не бива да им отнемем това време на другарство и на прочувствено и обществено израстване.
Трябва ли да има друг метод съгласно просветителната степен. Има ли значение, като имаме поради и равнището на физическо развиване?
Според мен, в случай че ще се постанова карантина на цялостен клас, дано това да е възможно за по-горните класове. Учениците след 12-годишна възраст могат да останат сами у дома, да учат онлайн и да се оправят, до момента в който за едно 7-8-годишно дете това на процедура е невероятно и единият от родителите би трябвало да спре да върви на работа. Подобни обстановки провокират ужасно доста обществено напрежение, компликации в работата и вероятно понижаване на приходите. Или даже до евентуална рецесия в фамилията.
Всъщност към този момент започнаха излизат слабите места нескрито. Има неизясненост на кои родители да се издава болничен и на кои не…
Когато детето е малко и бъде спряно от учебно заведение, а фамилията не разполага с баби и дядовци, които да се включат, казусът е сериозен. Освен това на от ден на ден хора не им останаха нито отпуски, нито болнични за прилагане. Много фамилии са на лимита на силите си и финансово, и времево.
А влизаме в сезон, който по принцип е сериозен поради грипните вируси. Може ли въобще да се ограничи предаването на инфекцията в едно семейство, в случай че детето е карантинирано?
Абсолютно невероятно е. Тези инфекции се предават по респираторен и контактно-битов път. В близкото другарство в фамилията няма по какъв начин обособените членове да се предпазят, каквото и да вършим. Това важи даже и за най-елементарната хрема. Става въпрос за въздушно-капкови инфекции, които не е допустимо да бъде спрени при близко другарство в фамилията.
Искате да кажете, че насоките да се съблюдава отдалеченост сред членовете в фамилията, уединяване в обособена стая, самостоятелно хранене и обособени принадлежности, за които чуваме, не правят никаква работа?
Не мисля, че това е допустимо. Но хигиеничните ограничения би трябвало да се съблюдават по принцип – да се храним с самостоятелни принадлежности, са използваме лична посуда, да си мием ръцете.
И Вие сте родител. В период на епидемия кое е потребното държание, когато изпращаме детето на учебно заведение? Можем ли да подпомогнем с нещо предпазването му? Обикновено лекарите поучават да има пълноценно, уравновесено хранене, повече време на открито…
Това важи за всяка респираторна зараза - положителната храна, физическата интензивност, положителната персонална хигиена, дистанцията, персоналното пространство са доста значими. Трябва да се научим да оставяме персонално пространство на хората към себе си. А не да вземем за пример, когато сме на опашката в магазина или на ескалатора в метрото, да се бутаме един в различен. Това са обикновени човешки правила на държание и другарство, без значение дали има ковид или няма.
Ние си приказваме, че са обикновени, само че доста хора с изненада откриха, през последните месеци, че би трябвало да си мият ръцете преди и след ястие камо ли да носят маски.
Цялото това отвращение около носенето на маските е прекомерно. Аз от години, в есенно-зимния сезон, когато има респираторни инфекции, проверявам децата с маска. До предходната година никой не знаеше за ковид, само че това не значи, че не съм работила с маска в сезона на респираторните инфекции и това е естествена мярка за нас, лекарите. Ние сме привикнали след всеки пациент да си мием ръцете, да употребяваме дезинфектанти, да носим защитни средства, когато има риск. Не одобрявам ограниченията, които се постановат като нещо ново, извънредно и кой знае какъв брой изменящо моето персонално всекидневие.
Както разбирам, Вие сте последовател на носенето на маски от децата, когато са в общите пространства?
Когато не може да се обезпечи отдалеченост сред обособените класове или се постанова разбъркване на възпитаници, които не са общували преди този момент в класа си, е редно да се носи маска. Но в случай че междучасията са по този начин проведени, че единствено един клас може да излезе и да има разстояние – не виждам причина да се поставят маски. Що се отнася до магазините, градския превоз, другите закрити публични места - там децата над 5-годишна възраст би трябвало да поставят маски.
Следват ли родителите одобрените стъпки при признаци на ковид при децата? Ефективен ли е механизмът, който беше създаден още при започване на пандемията?
Не мога да отговоря за всички лекари. В нашата процедура имаме непосредствен контакт с пациентите. Те ни търсят при всяко свое терзание. Така сме ги научили. Аз съм спокойна, че ще ме осведомят при най-малкия признак за каквато и да било зараза. Според мен е добре да пациентите да имат доверие на своите персонални лекари по принцип, даже да контактуват с тях по телефона, с цел да вземат най-правилното решение.
Подкрепяте ли концепцията на Ваши сътрудници за мобилни пунктове за взимане на проби, за опция персоналните лекари да издават посоки за тестване?
Личните лекари нямат механизъм по който да издадат направление за тестване гратис. На процедура всеки, който има потребност от тест, и той не е заплатен от РЗИ, си го заплаща самичък. Здравната система абдикира от огромен брой пациенти. Конкретен образец – в случай че едно дете се болести и е позитивно, за сметка на РЗИ ще се тества целият клас или учебното заведение, основан е механизъм за съответната група от деца. А кой ще тества родителите, контактните на родителите? Те би трябвало ли за лична сметка да си създадат проби?!
Тепърва ще излизат сходни проблеми. Редно е НЗОК да поеме по някакъв метод тестванията за ковид - с мобилни пунктове, с посоки от персоналните лекари. Крайно време е към този момент да се основат електронните предписания и посоки, тъй че в действителност да се избегне ненужният контакт, който непрестанно се реализира в поликлиниките. Заради контактните бележки, които желаят от детските градини да вземем за пример, пред кабинетите на персоналните лекари има по 20-30 чакащи. Родителят води здравото си дете, с цел да му издадат записка, че няма контакт със заразно болен. Но това дете, в същия миг, в който му се издава записка, е в контакт с други 20 индивида в поликлиниката, на които никой не знае здравния статус. На процедура, ние като лекари, издаваме една записка, която не се знае до каква степен е вярна.
Д-р Таня Андреева е експерт педиатър и детски ревматолог в София с над 10 години опит, ползи в региона на болесттите на съединителната тъкан и опорно-двигателния уред, профилактичната и обществена педиатрия. Към момента е част от екипа експерти на МЦ Диабет. Създател на платформата HealthyКid Sofia и е притежател на премията „ Златна ябълка “ за принос към благосъстоянието на децата.
Д-р Андреева, има разногласия за резултата от карантинирането на учениците. Нужно ли е да се изолира цялостен клас, когато има едно дете с позитивна проба?
Много е мъчно да се отговори още на този въпрос, тъй като на процедура не знаем какъв % от учениците, които са контактували със инфектираното дете, биха дали позитивни положителни проби и биха имали някакви признаци. Според мен би трябвало да се откри компромисен вид, тъй като в случай че се карантинира всеки клас и остават децата у дома, в един миг би трябвало да затворим всички учебни заведения. Може би би трябвало да се търси решение в посока на това да се изолира класът, само че учениците да продължат да вървят присъствено, тъй като на процедура това са здрави деца. Няма смисъл да стоят по домовете си. Ако се изолира класът, тъй че да няма контакт с останалите възпитаници и да продължи присъственото образование, би било добър вид, съгласно опциите на учебното заведение, несъмнено. Може да се мисли в посока на това да се разминават часовете сред обособените паралелки, да не засичат по коридорите, тоалетните, общите пространства.
Нещо сходно сподели и, с който разговаряхме. Според него графикът на часовете е по-голям от това дали децата ще вървят с маски в учебно заведение или не.
Въпросът е да не се засичат контактни заразоносители със здрави, това е най-хубавата мярка. Важно е и да се прави постоянна стерилизация на общите пространства и проветряване на класните стаи.
Казахте, че би трябвало да се взема решение самостоятелно, съгласно съответното образователно заведение. Това е предвидено в ограниченията, които одобри работната група от МОН и Министерство на здравеопазването – учебните заведения имат известна самостоятелност при вземането на решения. Това ли е методът?
С толкоз огромна независимост, която се дава на шефовете, рискуваме да има незадоволително премислени решения. Има учебни заведения, в които не разрешават на децата да излизат от класните стаи. Това е извънредно нездравословно. Не е добре дребни деца да стоят по през целия ден в стаите, те би трябвало да прекарват оптимално време навън, стига времето да го разрешава. Има образователни часове, които могат да се организират на открито.
В много софийски училища паралелките в начален курс са претъпкани. Там е мъчно да се сътвори ефикасен график на часовете, тъй че да не се засичат доста деца в общите пространства. Това тормози родителите.
Нормално е да се опасяват, тъй като са наясно, че няма задоволително пространство за децата в учебните заведения. Паралелките са по 25-30 деца, което на процедура в действителност затруднява извънредно доста учениците, учителите, организирането на графика в претъпканите учебни заведения. Така децата са ситуирани в дребни пространства и рискуваме да ги заразим с всички вероятни вируси, освен с COVID-19. Да не приказваме, че се лимитира опцията за придвижване в междучасията при липса на задоволително пространство.
Кои са най-опасните места в едно затворено помещение, които биха могли да предадат болестта?
Важно е да приказваме с децата, че би трябвало да си мият постоянно ръцете. Да не допират предмети, до които са се допирали всички. Такива рискови повърхности са бравите, ключовете на лампите . Боравенето с пари – монети или банкноти също не е целесъобразно. Дори и Световната здравна организация поучава хората да заобикалят разплащанията с кеш. Вече съществуват новаторски способи, с които да се вършат покупки, даже и за по-малки суми – карти и аксесоари за безконтактно заплащане, които са лесни и комфортни. Така се понижава и рискът от пипане и допиране на монети и банкноти, които по този начин или другояче не могат да се дезинфекцират.
Един съответен случай ще Ви помоля да разясняваме, който допускам не е изключение. Родител изяснява, че детето му е карантинирано, тъй като има положителен за коронавирус съученик. Сестра му върви на учебно заведение, родителите също вървят на работа. Това редно ли е съгласно Вас?
Според мен би трябвало да се действа както при всяко едно инфекциозно заболяване – в случай че в детската градина има група с варицела, тя се изолира и другите деца не вършат контакт, до момента в който не премине интервалът. Родителите знаят, че в случай че не са боледували, могат да заразят всички останали и те не позволяват контакт с други хора. Мерките би трябвало да бъдат в тази посока, а не да са едно безпределно затваряне на децата по домовете. В случая не приказваме даже и за знанията, които децата ще пропуснат. Важно е общуването, което губят с връстниците си. Материалът все някак ще наваксат, само че няма по какъв начин това да стане със средата в учебно заведение, страстите, които претърпяват и връзката, която имат с връстниците си. Знаем, че едно дете се образува 15- 18 година, до момента в който стане прочувствено зрял човек. Ако от тях вземем една година – интервалът е голям. Да не приказваме за по-малките, в началния курс, при които една година е 1/7 – 1/8 от техния доскорошен живот. Не бива да им отнемем това време на другарство и на прочувствено и обществено израстване.
Трябва ли да има друг метод съгласно просветителната степен. Има ли значение, като имаме поради и равнището на физическо развиване?
Според мен, в случай че ще се постанова карантина на цялостен клас, дано това да е възможно за по-горните класове. Учениците след 12-годишна възраст могат да останат сами у дома, да учат онлайн и да се оправят, до момента в който за едно 7-8-годишно дете това на процедура е невероятно и единият от родителите би трябвало да спре да върви на работа. Подобни обстановки провокират ужасно доста обществено напрежение, компликации в работата и вероятно понижаване на приходите. Или даже до евентуална рецесия в фамилията.
Всъщност към този момент започнаха излизат слабите места нескрито. Има неизясненост на кои родители да се издава болничен и на кои не…
Когато детето е малко и бъде спряно от учебно заведение, а фамилията не разполага с баби и дядовци, които да се включат, казусът е сериозен. Освен това на от ден на ден хора не им останаха нито отпуски, нито болнични за прилагане. Много фамилии са на лимита на силите си и финансово, и времево.
А влизаме в сезон, който по принцип е сериозен поради грипните вируси. Може ли въобще да се ограничи предаването на инфекцията в едно семейство, в случай че детето е карантинирано?
Абсолютно невероятно е. Тези инфекции се предават по респираторен и контактно-битов път. В близкото другарство в фамилията няма по какъв начин обособените членове да се предпазят, каквото и да вършим. Това важи даже и за най-елементарната хрема. Става въпрос за въздушно-капкови инфекции, които не е допустимо да бъде спрени при близко другарство в фамилията.
Искате да кажете, че насоките да се съблюдава отдалеченост сред членовете в фамилията, уединяване в обособена стая, самостоятелно хранене и обособени принадлежности, за които чуваме, не правят никаква работа?
Не мисля, че това е допустимо. Но хигиеничните ограничения би трябвало да се съблюдават по принцип – да се храним с самостоятелни принадлежности, са използваме лична посуда, да си мием ръцете.
И Вие сте родител. В период на епидемия кое е потребното държание, когато изпращаме детето на учебно заведение? Можем ли да подпомогнем с нещо предпазването му? Обикновено лекарите поучават да има пълноценно, уравновесено хранене, повече време на открито…
Това важи за всяка респираторна зараза - положителната храна, физическата интензивност, положителната персонална хигиена, дистанцията, персоналното пространство са доста значими. Трябва да се научим да оставяме персонално пространство на хората към себе си. А не да вземем за пример, когато сме на опашката в магазина или на ескалатора в метрото, да се бутаме един в различен. Това са обикновени човешки правила на държание и другарство, без значение дали има ковид или няма.
Ние си приказваме, че са обикновени, само че доста хора с изненада откриха, през последните месеци, че би трябвало да си мият ръцете преди и след ястие камо ли да носят маски.
Цялото това отвращение около носенето на маските е прекомерно. Аз от години, в есенно-зимния сезон, когато има респираторни инфекции, проверявам децата с маска. До предходната година никой не знаеше за ковид, само че това не значи, че не съм работила с маска в сезона на респираторните инфекции и това е естествена мярка за нас, лекарите. Ние сме привикнали след всеки пациент да си мием ръцете, да употребяваме дезинфектанти, да носим защитни средства, когато има риск. Не одобрявам ограниченията, които се постановат като нещо ново, извънредно и кой знае какъв брой изменящо моето персонално всекидневие.
Както разбирам, Вие сте последовател на носенето на маски от децата, когато са в общите пространства?
Когато не може да се обезпечи отдалеченост сред обособените класове или се постанова разбъркване на възпитаници, които не са общували преди този момент в класа си, е редно да се носи маска. Но в случай че междучасията са по този начин проведени, че единствено един клас може да излезе и да има разстояние – не виждам причина да се поставят маски. Що се отнася до магазините, градския превоз, другите закрити публични места - там децата над 5-годишна възраст би трябвало да поставят маски.
Следват ли родителите одобрените стъпки при признаци на ковид при децата? Ефективен ли е механизмът, който беше създаден още при започване на пандемията?
Не мога да отговоря за всички лекари. В нашата процедура имаме непосредствен контакт с пациентите. Те ни търсят при всяко свое терзание. Така сме ги научили. Аз съм спокойна, че ще ме осведомят при най-малкия признак за каквато и да било зараза. Според мен е добре да пациентите да имат доверие на своите персонални лекари по принцип, даже да контактуват с тях по телефона, с цел да вземат най-правилното решение.
Подкрепяте ли концепцията на Ваши сътрудници за мобилни пунктове за взимане на проби, за опция персоналните лекари да издават посоки за тестване?
Личните лекари нямат механизъм по който да издадат направление за тестване гратис. На процедура всеки, който има потребност от тест, и той не е заплатен от РЗИ, си го заплаща самичък. Здравната система абдикира от огромен брой пациенти. Конкретен образец – в случай че едно дете се болести и е позитивно, за сметка на РЗИ ще се тества целият клас или учебното заведение, основан е механизъм за съответната група от деца. А кой ще тества родителите, контактните на родителите? Те би трябвало ли за лична сметка да си създадат проби?!
Тепърва ще излизат сходни проблеми. Редно е НЗОК да поеме по някакъв метод тестванията за ковид - с мобилни пунктове, с посоки от персоналните лекари. Крайно време е към този момент да се основат електронните предписания и посоки, тъй че в действителност да се избегне ненужният контакт, който непрестанно се реализира в поликлиниките. Заради контактните бележки, които желаят от детските градини да вземем за пример, пред кабинетите на персоналните лекари има по 20-30 чакащи. Родителят води здравото си дете, с цел да му издадат записка, че няма контакт със заразно болен. Но това дете, в същия миг, в който му се издава записка, е в контакт с други 20 индивида в поликлиниката, на които никой не знае здравния статус. На процедура, ние като лекари, издаваме една записка, която не се знае до каква степен е вярна.
Д-р Таня Андреева е експерт педиатър и детски ревматолог в София с над 10 години опит, ползи в региона на болесттите на съединителната тъкан и опорно-двигателния уред, профилактичната и обществена педиатрия. Към момента е част от екипа експерти на МЦ Диабет. Създател на платформата HealthyКid Sofia и е притежател на премията „ Златна ябълка “ за принос към благосъстоянието на децата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ