Да надуеш свирката. Как се защитават хората, които разкриват нередности
Работите в дадена компания и един ден научавате, че в нея има неправда. Ако съобщите за нея, най-вероятно ще ви уволнят. Но напълно скоро този вид реакция на шефовете ще би трябвало да се промени. Това ще стане, откакто България одобри наложителния за Европейски Съюз закон за отбрана на разобличителите.
На британски тези хора се назовават wistleblowers, което в дословен превод значи "хора, които надуват свирката ". Използва се за тези разобличители на нередности и закононарушения, които разкриват обществено някаква значима вътрешна информация.
Световни кавги като „ Уикилийкс “, „ Кеймбридж Аналитика “, „ Досиетата от Панама “, следенето на държанието на потребителите на „ Facebook “ нямаше да станат притежание на обществото без тези хора.
По тази причина Европейският съюз (ЕС) реши да задължи всички свои членове да одобряват законодателство за отбрана на такива лица. Срокът за това изтече в края на предходната седмица.
Само че до момента нито една от 27-те страни членкии на Европейски Съюз не е изпълнила това изискване. В 24 от тях процесът по създаване на такова законодателство въпреки всичко е в ход. Сред тях е и България.
За какво става въпрос
През 2018 година Европейската комисия (ЕК) предложи на Европейския парламент (ЕП) да одобри огромна инструкция за отбраната на хора, "надуващи свирката ".
през идната година – на 23 октомври 2019 година Тогава беше очакван и крайният период за преместването ѝ в националните законодателства – 17 декември 2021 година Само че това не е толкоз елементарно и не става механично.
планува не просто приемането на един закон, само че и подробни промени в извънредно доста браншове. Това явно забавя процеса по разработване на национални закони по тематиката в страните членки на Европейски Съюз.
Новите правила за отбрана на лица, които подават сигнали за нередности, ще се ползват освен във връзка с работещи в държавната администрация и общините, само че и към тези в частния бранш и неправителствените организации.
Предвижда се от ограниченията в тази инструкция да могат да се възползват необятен кръг хора – щатни чиновници, претенденти за работа, самонаети, съдружници, акционери, а и да вземем за пример чиновници на компания, които узнаят за неправда в друга компания, с която те работят.
„ Този вид законодателство се базира върху разбирането, че най-вече информация за нередности могат да имат така наречен разобличители или хора, които подават сигнали за нередности. Това са хора, които работят или имат допир до организации, където има такива евентуални нередности “, разяснява пред Свободна Европа Калин Славов , изпълнителен шеф на „ Прозрачност без граници “ в България.
Неговата организация е част от работната група в Министерството на правораздаването, образувана малко след приемането на Директива 2019/1937. Освен това „ Прозрачност без граници “ е сътрудник в онлайн платформата за наблюдаване на транспонирането ѝ –.
Каква е отбраната
По думите на Славов новото законодателство ще има два съществени аспекта – да отбрани разобличителите от ответна реакция на мястото, където работят, както и да стимулира хора на сходни позиции да разкриват нередности.
„ Тук се появява разлика в другите страни, в които към този момент има такава отбрана. Някои въобще не плануват компенсации за такива разобличители, когато те изгубят работата си. Ако работи в характерна сфера като финанси или банки, подобен човек повторно работа най-вероятно няма да може да си откри там. Има и системи, в които дори са планувани тласъци, в случай че има разкрити нарушавания, и те имат финансови измерения. “
От думите му излиза наяве, че създаването на тези законови текстове е съществено предизвикателство, защото те плануват „ синхорнизирани промени в сфери като административния развой, гражданския развой, може би в наказателното право, трудовото право “.
„ Няколко категории органи би трябвало да придобият детайли на нови функционалности и те също да бъдат синхронизирани. Това са органи, които да оказват правна, финансова и друга поддръжка, да обработват получените сигнали, да управляват спазването на тези правила, тъй че системата ще бъде много комплицирана и би трябвало да бъде добре премислена. “
Славов позволява, че въпреки забавянето за въвеждането ѝ към този момент да е реалност, това въпреки всичко може да се случи в идващите няколко месеца. Първо, тъй като това е посочено измежду „ незабавните “ цели в законодателната стратегия на новото съдружно ръководство. И второ, тъй като в последните седмици работната група работи интензивно по завършването на проектозакона за разлика от предходните към две години, когато по думите му не е имало „ задоволително политическа воля “.
На британски тези хора се назовават wistleblowers, което в дословен превод значи "хора, които надуват свирката ". Използва се за тези разобличители на нередности и закононарушения, които разкриват обществено някаква значима вътрешна информация.
Световни кавги като „ Уикилийкс “, „ Кеймбридж Аналитика “, „ Досиетата от Панама “, следенето на държанието на потребителите на „ Facebook “ нямаше да станат притежание на обществото без тези хора.
По тази причина Европейският съюз (ЕС) реши да задължи всички свои членове да одобряват законодателство за отбрана на такива лица. Срокът за това изтече в края на предходната седмица.
Само че до момента нито една от 27-те страни членкии на Европейски Съюз не е изпълнила това изискване. В 24 от тях процесът по създаване на такова законодателство въпреки всичко е в ход. Сред тях е и България.
За какво става въпрос
През 2018 година Европейската комисия (ЕК) предложи на Европейския парламент (ЕП) да одобри огромна инструкция за отбраната на хора, "надуващи свирката ".
през идната година – на 23 октомври 2019 година Тогава беше очакван и крайният период за преместването ѝ в националните законодателства – 17 декември 2021 година Само че това не е толкоз елементарно и не става механично.
планува не просто приемането на един закон, само че и подробни промени в извънредно доста браншове. Това явно забавя процеса по разработване на национални закони по тематиката в страните членки на Европейски Съюз.
Новите правила за отбрана на лица, които подават сигнали за нередности, ще се ползват освен във връзка с работещи в държавната администрация и общините, само че и към тези в частния бранш и неправителствените организации.
Предвижда се от ограниченията в тази инструкция да могат да се възползват необятен кръг хора – щатни чиновници, претенденти за работа, самонаети, съдружници, акционери, а и да вземем за пример чиновници на компания, които узнаят за неправда в друга компания, с която те работят.
„ Този вид законодателство се базира върху разбирането, че най-вече информация за нередности могат да имат така наречен разобличители или хора, които подават сигнали за нередности. Това са хора, които работят или имат допир до организации, където има такива евентуални нередности “, разяснява пред Свободна Европа Калин Славов , изпълнителен шеф на „ Прозрачност без граници “ в България.
Неговата организация е част от работната група в Министерството на правораздаването, образувана малко след приемането на Директива 2019/1937. Освен това „ Прозрачност без граници “ е сътрудник в онлайн платформата за наблюдаване на транспонирането ѝ –.
Каква е отбраната
По думите на Славов новото законодателство ще има два съществени аспекта – да отбрани разобличителите от ответна реакция на мястото, където работят, както и да стимулира хора на сходни позиции да разкриват нередности.
„ Тук се появява разлика в другите страни, в които към този момент има такава отбрана. Някои въобще не плануват компенсации за такива разобличители, когато те изгубят работата си. Ако работи в характерна сфера като финанси или банки, подобен човек повторно работа най-вероятно няма да може да си откри там. Има и системи, в които дори са планувани тласъци, в случай че има разкрити нарушавания, и те имат финансови измерения. “
От думите му излиза наяве, че създаването на тези законови текстове е съществено предизвикателство, защото те плануват „ синхорнизирани промени в сфери като административния развой, гражданския развой, може би в наказателното право, трудовото право “.
„ Няколко категории органи би трябвало да придобият детайли на нови функционалности и те също да бъдат синхронизирани. Това са органи, които да оказват правна, финансова и друга поддръжка, да обработват получените сигнали, да управляват спазването на тези правила, тъй че системата ще бъде много комплицирана и би трябвало да бъде добре премислена. “
Славов позволява, че въпреки забавянето за въвеждането ѝ към този момент да е реалност, това въпреки всичко може да се случи в идващите няколко месеца. Първо, тъй като това е посочено измежду „ незабавните “ цели в законодателната стратегия на новото съдружно ръководство. И второ, тъй като в последните седмици работната група работи интензивно по завършването на проектозакона за разлика от предходните към две години, когато по думите му не е имало „ задоволително политическа воля “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ