"Работа с агенти на терен" - последният роман на Джон льо Каре
Работа с сътрудници на терен " - последният разказ на английския публицист Джон льо Каре, излиза на български с логото на " Колибри ". Преводът е дело на Венцислав Венков.
" Работа с сътрудници на терен " е оповестен на британски през октомври 2019 година, а Джон льо Каре умря през декември 2020 година
Главен воин в романа е Нат - деец от английското разузнаване, който се е прибрал в Лондон при брачната половинка си Пру след години работа в чужбина. Той живее с убеждението, че ще бъде отхвърлен и пратен на половин щат в някоя маловажна работа. Заради комплицираните връзки с Русия обаче е свикан да поеме " Приюта " - подчинена на лондонската дирекция подрезидентура. Това е място за преселени изменници с нулева стойност, измежду които се откроява само Флорънс, взела на прицел управлението на отдел " Русия " и украински олигарх с ползи в Русия.
Нат, който играе постоянно бадминтон, се среща на корта с Ед - чудак и безжалостен съперник на Брекзит и Тръмп. Именно той съумява да въвлече опитния шпионин, брачната половинка му и Флорънс в страховита история, наситена със злъчна подигравка.
" Работа с сътрудници на терен " е вцепеняващ портрет на нашето време, ту трогателен, ту тъмно комичен, разказан с непреклонно напрежение от най-великия хроникьор на нашата ера ", се споделя в анотацията на Penguin Random House.
Джон льо Каре (1931-2020) е литературният псевдоним на Дейвид Корнуел - едно от най-уважаваните имена в света на шпионския трилър. Полифонични романи като " Най-търсеният човек " и " Изменник по усета ни " се концентрират върху комплицираните междуличностни връзки на персонажите, въпросите на интернационалната сигурност, заплахата от тероризъм, религиозната непоносимост и неопатриотизма. " Екипът на Смайли " е триумфалният свършек на популярната трилогия Карла, която включва романите " Дама, поп, асо, разузнавач " и " Достопочтеният възпитаник ". В радиоинтервю от септември 2017 година Льо Каре изяснява, че една от аргументите да напише " Шпионско завещание " е желанието му " да се застъпи за Европа " в навечерието на референдума, приключил с така наречен Брекзит. Повечето творби на Джон льо Каре имат надарени кино акомодации.
Из " Работа с сътрудници на терен " от Джон льо Каре
Работа с сътрудници на теренС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Срещата ни никога не беше нагласена. Нито от моя страна, нито от страна на Ед, нито по волята на някоя от невидимите ръце, които може да са му дърпали конците. Пък и не бях съответна негова цел. Никой не беше насочил Ед към мен. Не бяха ни следили - нито скритом, нито отявлено. Той ми насочи спортсменско предизвикателство. Аз го одобрих. Играхме. Без договореност, интрига или скрит план.
В живота ми към момента има случаи - въпреки и все по-редки в последно време, - за които може да съществува единствено една-единствена версия. И нашата среща беше таман от тях. В описа ми за нея не настъпи и най-незначително съмнение, без значение от безбройните му насилствени повторения.
Събота вечер. Почивам си върху тапициран шезлонг до закрития басейн на състезателен клуб " Атлетикус " в Батърси, където се повеждам на много безсмислената служба почетен секретар. Общата клубна зала е с висок гредоред и наподобява на просторна пещера; преди време е била част от преустроена пивоварна, а в този момент предлага плувен басейн в единия край и бар в другия, както и свързващ ги кулоар, който води до мъжките и женските съблекални с душове.
Обърнат съм с лице към басейна, което ще рече, че съм седнал под ъгъл по отношение на бара. А оттатък бара е входът към клуба, фоайето и чак тогава входът откъм улицата. Тоест освен това състояние няма по какъв начин да виждам кой влиза в клуба или се е зачел в обявите във фоайето, резервира си час за кортовете или се записва за клубния шампионат " пирамида ". На бара кипи усилена активност. Девойчета и момци се плацикат в басейна и чуруликат.
Аз съм по екип за бадминтон: къси панталонки, тениска и новия ми чифт високи до над глезените кецове. Купих ги поради досадната болежка, която се появи в левия ми гален, до момента в който бродех преди месец из естонския лес. След няколкото навързани продължителни престоя зад граница най-сетне мога да се насладя на изцяло заслужения домакински отпуск. Не че над професионалната ми кариера не е щръкнал облак, само че съм се зарекъл да не му обръщам внимание. В понеделник ме чака редуциране. Щом се постанова, дублирам си понякога. Започвам четиресет и седмата си година. Дотук всичко вървеше добре, такава беше ангажимента ни през цялото време, нямам мотив да се окайвам.
Във връзка с това стартирам да приписвам все по-голямо значение на обстоятелството, че макар напредващата възраст и досадния ми гален към момента съм неоспорим клубен първенец: напълно неотдавна, предходната събота, завоювах самостоятелната купа след дуели с куп надарени млади противници. По принцип самостоятелното състезание се счита за непристъпна територия, заета от бързоноги двайсет и нещо годишни същества, само че аз към момента не им се давам.
Ето че даже и през днешния ден, спазвайки клубната традиция, в качествто ми на новокоронясания първенец надвих в другарски мач над първенеца на конкурентния ни клуб от оттатък реката, в Челси. И в този момент той - целеустременият млад спортсмен и юрист от индийски генезис - е седнал паралелно с мен и отмаря с чаша бира в ръка след преди малко отминалата борба. Доста ме поизпоти до последните няколко точки, които съумях да му взема с помощта на своя опит и мъничко шанс.
Надявам се тези няколко елементарни обстоятелството да оправдаят най-малко частично благоразположението ми в мига, в който Ед насочи своето предизвикателство, както и убеждението ми - пък било то и краткотрайно, - че животът продължава и след съкращението. Разговаряхме си най-дружелюбно с моя съкрушен съперник на тематика, която помня по този начин ясно, като че ли беше през вчерашния ден: за нашите татковци.
Оказа се, че и двамата са били запалени играчи на бадминтон. Неговият бил вицешампион в общоиндийското състезание. А моят в продължение на цялостен блажѐн сезон - английски армейски първенец на Сингапур. И по този начин, както си разменяме занимателни мемоари, внезапно съзнавам по какъв начин Алис - родената в Карибите наша рецепционистка и счетоводителка - напредва към мен, съпроводена от доста висок, въпреки и с нищо неосезаем човек. Алис е постоянно позадъхана шейсетгодишна своенравница с величествен тип. Двамата с нея сме измежду най-дълго членуващите в клуба - аз като състезател, а тя като основна негова опора. Където и по света да ме завареше Коледата, непроменяемо си разменяхме честитки - моите закачливи, а нейните набожни.
А като споделям " напредва към мен ", имам поради, че двамата с Алис отпред ме нападнаха тилно, което изискваше първо да ме подминат, а по-късно да създадат " кръгом ", с цел да се изправят с лице към мен - придвижване, което те извършиха в смешен унисон.
- Мистър Сър Нат, сър - афишира най-тържествено Алис. Поначало употребява по мой адрес обръщението " Лорд Нат ", само че довечера съм разжалван до елементарен рицар. - Този извънредно прекрасен и вежлив юноша желае да беседва с вас напълно уединено. Не желае обаче да наруши мига на вашата популярност. Името му е Ед. Ед, запознайте се с Нат.
В продължение на един залегнал в спомените ми като нескончаем миг Ед остава закован на дветри крачки зад тила ѝ - близо двуметров непохватен очилат млад мъж със смутена полуусмивка и създаващ чувство за самотност. И помня по какъв начин бе осветлен по едно и също време от два конкуриращи се източника на светлина: оранжевата диодна лента над бара, която му придаваше звездно зарево, и вградените в басейна зад тила му светлини, от които силуетът му изглеждаше голям.
Той пристъпва напред и става действителен. Две дълги непохватни крачки - ляв крайник, десен крайник, стоп. Алис се отдръпва делово. Чакам го да каже нещо. Лепвам на лицето си търпелива усмивка. Най-малко метър и деветдесет, подострен нос, черни рошави коси, надничащи с ефимерен тип иззад очилата огромни кафяви любознателни очи и бели спортни панталонки до над коляното, каквито носят най-много яхтсмените и синовете на бостънските богаташи. Видимо на двайсет и пет, само че при тези негови черти на безконечен студент е допустимо и да е много по-млад или по-стар.
- Сър? - упорства той най-накрая, въпреки и не с нужната доза почитание.
- Нат, в случай че не възразявате - коригирам го с следващата усмивка.
Той възприема чутото. Нат. Осмисля го. Сбръчква острия си нос.
- Добре, аз пък съм Ед! - прибавя информативно, повтаряйки за мое сведение казаното към този момент от Алис. В днешна Англия, където преди малко съм се завърнал, никой към този момент не е именуван на фамилно име.
- Ами, здравейте, Ед - откликвам приветливо. - С какво мога да съм ви потребен?
Нова пауза, през която обмисля думите ми. Последвана от скоропоговорката:
- Желая да играя против вас, нали разбирате? Вие сте първенецът. Проблемът е, че аз членувам в клуба напълно неотдавна. От предходната седмица, ъхъ. И съм се записал в " пирамидата ", както си му е редът, само че за нанагорнище в класацията ще ми трябват куп идиотски месеци - изхвърчат от плен думите му.
А той прави нова пауза, през която ни оглежда поред, първо моя жизнеспособен съперник, след това отново самия мен.
- Вижте в този момент - пробва се да ме опровергае, въпреки да не съм оспорил нищо от казаното дотук. - Признавам си, че не съм осведомен с правилника на клуба, нали разбирате? - надига възмутено звук. - Което въобще не е моя виновност. Но пък се допитах до Алис. А тя рече що самичък не го попиташ, няма да те ухапе, я. Та по тази причина пристигнах да ви попитам. - И за всеки случай, в случай че още не ми е станало ясно: - Но пък можах да ви виждам, до момента в който играете, нали разбирате? И към този момент бих двама-трима от тези, които и вие бихте. Плюс един-двама, от които сте падал. Уверен съм, че мога да ви се опъна. И то хубавичко, ъхъ. Яко ще ви се опъна, в случай че би трябвало да съм прецизен.
Какво да ви кажа за самия му глас, от който към този момент съм чул задоволително, с цел да си направя преценка? В извечната английска салонна игра да подреждаш сънародниците ни по публичната стълбица въз основа на дикцията им мен съвсем никакъв ме няма, защото съм прекарал прекомерно доста от живота си по непознати земи. Но съгласно слуховата преценка на щерка ми Стефани, върла боркиня за обществено тъждество, дикцията на Ед би могла да мине за съвсем от малко малко допустима, т.е. че не се долавят директни доказателства за приключено елитно частно обучение.
- Мога ли да знам къде поначало играете, Ед? - задавам му нормалния за нашите среди въпрос.
- Навсякъде. Където намеря заслужен съперник, ъхъ. - След което прибавя като че ли хрумналата му на мига мисъл: - По някое време дочух, че сте член в тукашния клуб. Има клубове, където можеш да си платиш и да играеш. Но не и този. Тука желаят първо да станеш член. Живо изнудване, мен в случай че ме питате. Та и това ми се наложи да направя. Куп шибани пари се изръсих, но карай да върви
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Работа с сътрудници на терен " е оповестен на британски през октомври 2019 година, а Джон льо Каре умря през декември 2020 година
Главен воин в романа е Нат - деец от английското разузнаване, който се е прибрал в Лондон при брачната половинка си Пру след години работа в чужбина. Той живее с убеждението, че ще бъде отхвърлен и пратен на половин щат в някоя маловажна работа. Заради комплицираните връзки с Русия обаче е свикан да поеме " Приюта " - подчинена на лондонската дирекция подрезидентура. Това е място за преселени изменници с нулева стойност, измежду които се откроява само Флорънс, взела на прицел управлението на отдел " Русия " и украински олигарх с ползи в Русия.
Нат, който играе постоянно бадминтон, се среща на корта с Ед - чудак и безжалостен съперник на Брекзит и Тръмп. Именно той съумява да въвлече опитния шпионин, брачната половинка му и Флорънс в страховита история, наситена със злъчна подигравка.
" Работа с сътрудници на терен " е вцепеняващ портрет на нашето време, ту трогателен, ту тъмно комичен, разказан с непреклонно напрежение от най-великия хроникьор на нашата ера ", се споделя в анотацията на Penguin Random House.
Джон льо Каре (1931-2020) е литературният псевдоним на Дейвид Корнуел - едно от най-уважаваните имена в света на шпионския трилър. Полифонични романи като " Най-търсеният човек " и " Изменник по усета ни " се концентрират върху комплицираните междуличностни връзки на персонажите, въпросите на интернационалната сигурност, заплахата от тероризъм, религиозната непоносимост и неопатриотизма. " Екипът на Смайли " е триумфалният свършек на популярната трилогия Карла, която включва романите " Дама, поп, асо, разузнавач " и " Достопочтеният възпитаник ". В радиоинтервю от септември 2017 година Льо Каре изяснява, че една от аргументите да напише " Шпионско завещание " е желанието му " да се застъпи за Европа " в навечерието на референдума, приключил с така наречен Брекзит. Повечето творби на Джон льо Каре имат надарени кино акомодации.
Из " Работа с сътрудници на терен " от Джон льо Каре
Срещата ни никога не беше нагласена. Нито от моя страна, нито от страна на Ед, нито по волята на някоя от невидимите ръце, които може да са му дърпали конците. Пък и не бях съответна негова цел. Никой не беше насочил Ед към мен. Не бяха ни следили - нито скритом, нито отявлено. Той ми насочи спортсменско предизвикателство. Аз го одобрих. Играхме. Без договореност, интрига или скрит план.
В живота ми към момента има случаи - въпреки и все по-редки в последно време, - за които може да съществува единствено една-единствена версия. И нашата среща беше таман от тях. В описа ми за нея не настъпи и най-незначително съмнение, без значение от безбройните му насилствени повторения.
Събота вечер. Почивам си върху тапициран шезлонг до закрития басейн на състезателен клуб " Атлетикус " в Батърси, където се повеждам на много безсмислената служба почетен секретар. Общата клубна зала е с висок гредоред и наподобява на просторна пещера; преди време е била част от преустроена пивоварна, а в този момент предлага плувен басейн в единия край и бар в другия, както и свързващ ги кулоар, който води до мъжките и женските съблекални с душове.
Обърнат съм с лице към басейна, което ще рече, че съм седнал под ъгъл по отношение на бара. А оттатък бара е входът към клуба, фоайето и чак тогава входът откъм улицата. Тоест освен това състояние няма по какъв начин да виждам кой влиза в клуба или се е зачел в обявите във фоайето, резервира си час за кортовете или се записва за клубния шампионат " пирамида ". На бара кипи усилена активност. Девойчета и момци се плацикат в басейна и чуруликат.
Аз съм по екип за бадминтон: къси панталонки, тениска и новия ми чифт високи до над глезените кецове. Купих ги поради досадната болежка, която се появи в левия ми гален, до момента в който бродех преди месец из естонския лес. След няколкото навързани продължителни престоя зад граница най-сетне мога да се насладя на изцяло заслужения домакински отпуск. Не че над професионалната ми кариера не е щръкнал облак, само че съм се зарекъл да не му обръщам внимание. В понеделник ме чака редуциране. Щом се постанова, дублирам си понякога. Започвам четиресет и седмата си година. Дотук всичко вървеше добре, такава беше ангажимента ни през цялото време, нямам мотив да се окайвам.
Във връзка с това стартирам да приписвам все по-голямо значение на обстоятелството, че макар напредващата възраст и досадния ми гален към момента съм неоспорим клубен първенец: напълно неотдавна, предходната събота, завоювах самостоятелната купа след дуели с куп надарени млади противници. По принцип самостоятелното състезание се счита за непристъпна територия, заета от бързоноги двайсет и нещо годишни същества, само че аз към момента не им се давам.
Ето че даже и през днешния ден, спазвайки клубната традиция, в качествто ми на новокоронясания първенец надвих в другарски мач над първенеца на конкурентния ни клуб от оттатък реката, в Челси. И в този момент той - целеустременият млад спортсмен и юрист от индийски генезис - е седнал паралелно с мен и отмаря с чаша бира в ръка след преди малко отминалата борба. Доста ме поизпоти до последните няколко точки, които съумях да му взема с помощта на своя опит и мъничко шанс.
Надявам се тези няколко елементарни обстоятелството да оправдаят най-малко частично благоразположението ми в мига, в който Ед насочи своето предизвикателство, както и убеждението ми - пък било то и краткотрайно, - че животът продължава и след съкращението. Разговаряхме си най-дружелюбно с моя съкрушен съперник на тематика, която помня по този начин ясно, като че ли беше през вчерашния ден: за нашите татковци.
Оказа се, че и двамата са били запалени играчи на бадминтон. Неговият бил вицешампион в общоиндийското състезание. А моят в продължение на цялостен блажѐн сезон - английски армейски първенец на Сингапур. И по този начин, както си разменяме занимателни мемоари, внезапно съзнавам по какъв начин Алис - родената в Карибите наша рецепционистка и счетоводителка - напредва към мен, съпроводена от доста висок, въпреки и с нищо неосезаем човек. Алис е постоянно позадъхана шейсетгодишна своенравница с величествен тип. Двамата с нея сме измежду най-дълго членуващите в клуба - аз като състезател, а тя като основна негова опора. Където и по света да ме завареше Коледата, непроменяемо си разменяхме честитки - моите закачливи, а нейните набожни.
А като споделям " напредва към мен ", имам поради, че двамата с Алис отпред ме нападнаха тилно, което изискваше първо да ме подминат, а по-късно да създадат " кръгом ", с цел да се изправят с лице към мен - придвижване, което те извършиха в смешен унисон.
- Мистър Сър Нат, сър - афишира най-тържествено Алис. Поначало употребява по мой адрес обръщението " Лорд Нат ", само че довечера съм разжалван до елементарен рицар. - Този извънредно прекрасен и вежлив юноша желае да беседва с вас напълно уединено. Не желае обаче да наруши мига на вашата популярност. Името му е Ед. Ед, запознайте се с Нат.
В продължение на един залегнал в спомените ми като нескончаем миг Ед остава закован на дветри крачки зад тила ѝ - близо двуметров непохватен очилат млад мъж със смутена полуусмивка и създаващ чувство за самотност. И помня по какъв начин бе осветлен по едно и също време от два конкуриращи се източника на светлина: оранжевата диодна лента над бара, която му придаваше звездно зарево, и вградените в басейна зад тила му светлини, от които силуетът му изглеждаше голям.
Той пристъпва напред и става действителен. Две дълги непохватни крачки - ляв крайник, десен крайник, стоп. Алис се отдръпва делово. Чакам го да каже нещо. Лепвам на лицето си търпелива усмивка. Най-малко метър и деветдесет, подострен нос, черни рошави коси, надничащи с ефимерен тип иззад очилата огромни кафяви любознателни очи и бели спортни панталонки до над коляното, каквито носят най-много яхтсмените и синовете на бостънските богаташи. Видимо на двайсет и пет, само че при тези негови черти на безконечен студент е допустимо и да е много по-млад или по-стар.
- Сър? - упорства той най-накрая, въпреки и не с нужната доза почитание.
- Нат, в случай че не възразявате - коригирам го с следващата усмивка.
Той възприема чутото. Нат. Осмисля го. Сбръчква острия си нос.
- Добре, аз пък съм Ед! - прибавя информативно, повтаряйки за мое сведение казаното към този момент от Алис. В днешна Англия, където преди малко съм се завърнал, никой към този момент не е именуван на фамилно име.
- Ами, здравейте, Ед - откликвам приветливо. - С какво мога да съм ви потребен?
Нова пауза, през която обмисля думите ми. Последвана от скоропоговорката:
- Желая да играя против вас, нали разбирате? Вие сте първенецът. Проблемът е, че аз членувам в клуба напълно неотдавна. От предходната седмица, ъхъ. И съм се записал в " пирамидата ", както си му е редът, само че за нанагорнище в класацията ще ми трябват куп идиотски месеци - изхвърчат от плен думите му.
А той прави нова пауза, през която ни оглежда поред, първо моя жизнеспособен съперник, след това отново самия мен.
- Вижте в този момент - пробва се да ме опровергае, въпреки да не съм оспорил нищо от казаното дотук. - Признавам си, че не съм осведомен с правилника на клуба, нали разбирате? - надига възмутено звук. - Което въобще не е моя виновност. Но пък се допитах до Алис. А тя рече що самичък не го попиташ, няма да те ухапе, я. Та по тази причина пристигнах да ви попитам. - И за всеки случай, в случай че още не ми е станало ясно: - Но пък можах да ви виждам, до момента в който играете, нали разбирате? И към този момент бих двама-трима от тези, които и вие бихте. Плюс един-двама, от които сте падал. Уверен съм, че мога да ви се опъна. И то хубавичко, ъхъ. Яко ще ви се опъна, в случай че би трябвало да съм прецизен.
Какво да ви кажа за самия му глас, от който към този момент съм чул задоволително, с цел да си направя преценка? В извечната английска салонна игра да подреждаш сънародниците ни по публичната стълбица въз основа на дикцията им мен съвсем никакъв ме няма, защото съм прекарал прекомерно доста от живота си по непознати земи. Но съгласно слуховата преценка на щерка ми Стефани, върла боркиня за обществено тъждество, дикцията на Ед би могла да мине за съвсем от малко малко допустима, т.е. че не се долавят директни доказателства за приключено елитно частно обучение.
- Мога ли да знам къде поначало играете, Ед? - задавам му нормалния за нашите среди въпрос.
- Навсякъде. Където намеря заслужен съперник, ъхъ. - След което прибавя като че ли хрумналата му на мига мисъл: - По някое време дочух, че сте член в тукашния клуб. Има клубове, където можеш да си платиш и да играеш. Но не и този. Тука желаят първо да станеш член. Живо изнудване, мен в случай че ме питате. Та и това ми се наложи да направя. Куп шибани пари се изръсих, но карай да върви
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ