Станислав Беловски, художник: Границата между добро и зло никога не ми е сива
" Путин и мъртвото му тяло " - по този начин е озаглавен един от най-известните улични стенсили (колажи в градска среда) на * от пролетта на 2022 г, обиколил незабавно и международните организации. На него е изобразен съветският президент, носещ личния си мъртвец. Последваха други колажи по улиците на София и в обществените мрежи, изобличаващи войната в Украйна и опитите да бъде оправдавана. Така Станислав Беловски затвърди позицията си на създател, който не може да стои в профил и да се занимава единствено с естетически въпроси, както написа и в представянето на новата му галерия.
Откриването й беше в навечерието на " Аз трябваше да направя нещо " е рефлексия по отношение на апелите за неутралитет и събира главно улично изкуство от 2022г., цифрови колажи и картини. Тя може да бъде забелязана в Музея за модерно изкуство " Софийски боеприпас " до 26 март. По този мотив " Дневник " беседва със Станислав Беловски за смисъла на изкуството, за обществените мрежи, за предишното и за какво то има потребност от преосмисляне.
Защо трябваше да извършите нещо?
- Във времена на рецесии моето персонално чувство е, че актьорът няма по какъв начин да стои настрана, втрещен в себе си и в чисто естетически въпроси. Във всеки случай, аз не мога. Когато Русия атакува Украйна на 24 февруари 2022, след първичния потрес, почувствах, че би трябвало да направя нещо оттатък чисто човешката помощ за бягащите от войната, да направя нещо точно като актьор. Та в случай че някой ще ме пита да вземем за пример за какво не съм ходил с оръжие да водя война в Украйна, да не се хаби.
" Аз трябваше да направя нещо " в действителност е името на вашата галерия в САМСИ. Какво направихте и какво не успяхте?
- Елате в галерията и вижте сами.
И тук ще отбележа, че изложбата, както и всичките улични интервенции, не са финансирани по никакви стратегии и фондове. Такова е визията ми за независимостта в изкуството. Междувременно приключих и един артистичен план, почнал още през 2020, Nostalgic Dystopia. Изложбата бе през есента на 2022г. И остава още доста за правене.
© САМСИ
LOOKS, Станислав Беловски
Защо решихте да излезете на улицата, с цел да рисувате?
- Още преди няколко години започнах да върша работи в градска среда и в обществените мрежи, с цел да стигна до хора, които не биха влезнали в изложба да гледат мое изкуство. Желанието ми е да ги предизвиквам да осмислят и аргументират своето мнение по значими обществени въпроси.
Какви резултати съгласно вас имат нещата, които създавате?
- Както с уличните интервенции и колажите за обществените мрежи, по този начин и с цялата ми работа, изпитвам задоволство, когато виждам, че това предизвика хората към диалози и мислене оттатък баналните битовизми.
Изобщо не ми е значимо да ме схващат мен и " какво е желал да каже създателят ", за мен забавното е, в случай че в резултат на моите работи, си задават въпроси за себе си и за обществото, в което живеем.
Вие сте доста деен в обществените мрежи? За какво ги употребявате?
- И като човек, и като актьор, имам нужда от другарство с разнообразни хора, освен от моя балон. Затова и профилите ми са отворени. Особено през месеците на пандемията те станаха главен канал за другарство.
Доста крив, както стана ясно. Много хора онлайн не са толкоз изперкало крайни, колкото ги виждам в обществените мрежи.
Миналото е обект на Вашата работа. Защо съгласно Вас то има потребност от преосмисляне?
- Миналото ни образува като индивиди и като общества. Ако нещо не е ок в света и с нас през днешния ден - а съгласно мен пъклен доста неща не са ок - значи е належащо да преразгледаме предишното. Тук можем да изпаднем в релативизма на другите гледни точки, на това коя идеология господства интерпретациите сега - макар че имам своята позиция и тя е видна в работите ми, като актьор се старая да оставя тези диалози отворени за гледащите.
Освен когато става дума за границата сред положително и зло - тя в никакъв случай не ми е сива.
© Надежда Чипева
Графит на Беловски - на улицата, може да бъде забелязан и в изложбата.
Какво от бъдещето ви интересува?
- Бъдещето на децата ме интересува.
Как виждате света след една година?
- Все по този начин комплициран, размирен, нерешителен. Светът няма повече да е умерено място, каквото и да става - не че в миналото е бил, само че в този момент е по-отчетливо ясно, че всеки проблем е световен.
И един съвсем факсимиле въпрос през последните дни: каква ще е ролята на изкуствения разсъдък върху изкуството?
Смятам, че ролята на изкуствения разсъдък върху изкуството е мощно надценена, само че се надявам да изличи нуждата живи хора да рисуват кичозни пейзажи и да се поставя толкоз доста силикон на всички места.
Изложбата " в Музея за модерно изкуство " Софийски боеприпас ".
Станислав Беловски изрисува стена на " Гьоте-институт " в респект на жертвите в Украйна
* Станислав Беловски е образен актьор, добре прочут със своите изложбени планове за социализма - " Correction of Socialism " / " Корекция на социализма " (2014), за пънка - " Make Art Not Friends " / " Прави изкуство, не другари " (2017), урбанистичния " Nostalgic Dystopia " (2022). Той е доста деен и в обществените мрежи, където със своите колажи съчетава световноизвестни облици с българската реалност.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Откриването й беше в навечерието на " Аз трябваше да направя нещо " е рефлексия по отношение на апелите за неутралитет и събира главно улично изкуство от 2022г., цифрови колажи и картини. Тя може да бъде забелязана в Музея за модерно изкуство " Софийски боеприпас " до 26 март. По този мотив " Дневник " беседва със Станислав Беловски за смисъла на изкуството, за обществените мрежи, за предишното и за какво то има потребност от преосмисляне.
Защо трябваше да извършите нещо?
- Във времена на рецесии моето персонално чувство е, че актьорът няма по какъв начин да стои настрана, втрещен в себе си и в чисто естетически въпроси. Във всеки случай, аз не мога. Когато Русия атакува Украйна на 24 февруари 2022, след първичния потрес, почувствах, че би трябвало да направя нещо оттатък чисто човешката помощ за бягащите от войната, да направя нещо точно като актьор. Та в случай че някой ще ме пита да вземем за пример за какво не съм ходил с оръжие да водя война в Украйна, да не се хаби.
" Аз трябваше да направя нещо " в действителност е името на вашата галерия в САМСИ. Какво направихте и какво не успяхте?
- Елате в галерията и вижте сами.
И тук ще отбележа, че изложбата, както и всичките улични интервенции, не са финансирани по никакви стратегии и фондове. Такова е визията ми за независимостта в изкуството. Междувременно приключих и един артистичен план, почнал още през 2020, Nostalgic Dystopia. Изложбата бе през есента на 2022г. И остава още доста за правене.
© САМСИ
LOOKS, Станислав Беловски
Защо решихте да излезете на улицата, с цел да рисувате?
- Още преди няколко години започнах да върша работи в градска среда и в обществените мрежи, с цел да стигна до хора, които не биха влезнали в изложба да гледат мое изкуство. Желанието ми е да ги предизвиквам да осмислят и аргументират своето мнение по значими обществени въпроси.
Какви резултати съгласно вас имат нещата, които създавате?
- Както с уличните интервенции и колажите за обществените мрежи, по този начин и с цялата ми работа, изпитвам задоволство, когато виждам, че това предизвика хората към диалози и мислене оттатък баналните битовизми.
Изобщо не ми е значимо да ме схващат мен и " какво е желал да каже създателят ", за мен забавното е, в случай че в резултат на моите работи, си задават въпроси за себе си и за обществото, в което живеем.
Вие сте доста деен в обществените мрежи? За какво ги употребявате?
- И като човек, и като актьор, имам нужда от другарство с разнообразни хора, освен от моя балон. Затова и профилите ми са отворени. Особено през месеците на пандемията те станаха главен канал за другарство.
Доста крив, както стана ясно. Много хора онлайн не са толкоз изперкало крайни, колкото ги виждам в обществените мрежи.
Миналото е обект на Вашата работа. Защо съгласно Вас то има потребност от преосмисляне?
- Миналото ни образува като индивиди и като общества. Ако нещо не е ок в света и с нас през днешния ден - а съгласно мен пъклен доста неща не са ок - значи е належащо да преразгледаме предишното. Тук можем да изпаднем в релативизма на другите гледни точки, на това коя идеология господства интерпретациите сега - макар че имам своята позиция и тя е видна в работите ми, като актьор се старая да оставя тези диалози отворени за гледащите.
Освен когато става дума за границата сред положително и зло - тя в никакъв случай не ми е сива.
© Надежда Чипева
Графит на Беловски - на улицата, може да бъде забелязан и в изложбата.
Какво от бъдещето ви интересува?
- Бъдещето на децата ме интересува.
Как виждате света след една година?
- Все по този начин комплициран, размирен, нерешителен. Светът няма повече да е умерено място, каквото и да става - не че в миналото е бил, само че в този момент е по-отчетливо ясно, че всеки проблем е световен.
И един съвсем факсимиле въпрос през последните дни: каква ще е ролята на изкуствения разсъдък върху изкуството?
Смятам, че ролята на изкуствения разсъдък върху изкуството е мощно надценена, само че се надявам да изличи нуждата живи хора да рисуват кичозни пейзажи и да се поставя толкоз доста силикон на всички места.
Изложбата " в Музея за модерно изкуство " Софийски боеприпас ".
Станислав Беловски изрисува стена на " Гьоте-институт " в респект на жертвите в Украйна * Станислав Беловски е образен актьор, добре прочут със своите изложбени планове за социализма - " Correction of Socialism " / " Корекция на социализма " (2014), за пънка - " Make Art Not Friends " / " Прави изкуство, не другари " (2017), урбанистичния " Nostalgic Dystopia " (2022). Той е доста деен и в обществените мрежи, където със своите колажи съчетава световноизвестни облици с българската реалност.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ