МОН обсъжда проекта за Национална карта на висшето образование
Публикуваният за публично разискване план за Национална карта на висшето обучение в Република България ще се актуализира всяка година, с цел да отразява измененията в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за асортимент на знаците в документа, с цел да регистрира още по-добре спецификите на висшето обучение по райони и висши учебни заведения.
Това беше очебийно на общественото разискване на плана за Карта на висшето обучение, проведено от Министерството на образованието и науката през днешния ден. В него участваха управлението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното съдружие на общините, Националното посланичество на студентските препоръки и други заинтригувани институции.
Числата в Картата са справедливи и са взети от съответните регистри и бази данни в страната. Те ясно демонстрират къде има централизация на предлагано висше обучение, както е в Югозападния регион за обмисляне, и къде има дефицит, какъвто е образецът със Северозападния регион.
От данните се вижда също, че макар изцяло свободния банкет до 2015 година висшите учебни заведения са ползвали свои вътрешни механизми за отсяване на положителните студенти. Средно над 40% от претендентите, одобрявани в бакалавърски специалности от 2012 година насам, не са съумели да стигнат до тапия. В 22 професионални посоки през множеството от годините получилите бакалавърска степен са 50 и даже под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази наклонност е трайна през последните пет години. Това са „ Биотехнологии ", „ Филология ", „ Растениевъдство ", „ Електротехника, електроника и автоматика ", „ Машинно инженерство ", „ Спорт ", „ Животновъдство " и „ Горско стопанство ".
Една от вероятните аргументи за отпадане на студенти е сложното следване, друга е неналичието на задоволително добра вероятност за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27-29% от признатите в бакалавърски стратегии отпадат сред първи и четвърти курс, като към 19-20% отпадат сред първи и втори курс, 7-8% - сред втори и трети курс, 1-2% - сред трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в границите на годината, или не се дипломират.
Отпадналите студенти са по-малко измежду признатите в магистърски стратегии след приблизително обучение като да вземем за пример в „ Медицина " и „ Фармация ". Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след към този момент добито висше обучение - сред 74% и 78%.
Преди шест години за финален път кабинетът удовлетвори напълно поръчките на университетите. С смяна в Закона за висшето обучение от 2016 година страната стартира да контролира бройките за банкет съгласно потребностите на пазара на труда. Очаква се последователното стесняване на местата за кандидат-студенти от 2016 година насам да докара до разбърквания в Картата на висшето обучение през идващите няколко години.
От 2016 до 2020 година общият банкет беше сгънат с 26%. Някои непропорционално раздути професионални посоки бяха понижени с до три пъти. Такива са „ Икономика ", „ Администрация и ръководство ", „ Туризъм ". В същото време други като „ Математика " и „ Информатика и компютърни науки " бяха увеличени с 5-8%.
В рамките на полемиката министърът на образованието и науката проф. Николай Денков означи и други значими аспекти на Картата на висшето обучение. „ Има висши учебни заведения, чиято активност не може да бъде отразена напълно посредством числата в документа. Такова е Висшето военноморско учебно заведение във Варна. Поради спецификата на специалността на моряка доста от неговите ученици работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те вземат участие в икономическото развиване на страната, защото изпращат средства на своите фамилии в България. Този принос обаче сега не се регистрира по съответния метод в формалните регистри, които използваме за Картата ", сподели проф. Денков. Според него такива специфични случаи би трябвало да бъдат категорично маркирани и обяснени в документа.
Най-важното съгласно министъра е по какъв начин ще бъде употребена Картата на висшето обучение и по какъв начин ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. „ Решенията ще бъдат политически, при което неизбежно ще се сблъскат две гледни точки ", счита министър Денков. Едната е, че е задоволително да има седем-осем висши учебни заведения общо за цялата страна и че това ще обезпечи високо качество на висшето обучение. Другата позиция е, че висшите учебни заведения са мотори на икономическото развиване на районите и по тази причина във всеки по-голям район би трябвало да има мощно развито висше обучение. В този случай не броят и размера, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. „ Задача на идващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги приспособяват към изискванията в България, с цел да обезпечат еднакъв достъп до качествено висше обучение в цялата страна ", акцентира проф. Николай Денков.
Според него в това време би трябвало да се усъвършенства доста качеството във всички висши учебни заведения посредством усилване на научната и научно-приложната активност на преподавателите и студентите, включването им в интернационалните академични и научни мрежи и осъвременяването на образователното наличие и формите на преподаване.
Това беше очебийно на общественото разискване на плана за Карта на висшето обучение, проведено от Министерството на образованието и науката през днешния ден. В него участваха управлението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното съдружие на общините, Националното посланичество на студентските препоръки и други заинтригувани институции.
Числата в Картата са справедливи и са взети от съответните регистри и бази данни в страната. Те ясно демонстрират къде има централизация на предлагано висше обучение, както е в Югозападния регион за обмисляне, и къде има дефицит, какъвто е образецът със Северозападния регион.
От данните се вижда също, че макар изцяло свободния банкет до 2015 година висшите учебни заведения са ползвали свои вътрешни механизми за отсяване на положителните студенти. Средно над 40% от претендентите, одобрявани в бакалавърски специалности от 2012 година насам, не са съумели да стигнат до тапия. В 22 професионални посоки през множеството от годините получилите бакалавърска степен са 50 и даже под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази наклонност е трайна през последните пет години. Това са „ Биотехнологии ", „ Филология ", „ Растениевъдство ", „ Електротехника, електроника и автоматика ", „ Машинно инженерство ", „ Спорт ", „ Животновъдство " и „ Горско стопанство ".
Една от вероятните аргументи за отпадане на студенти е сложното следване, друга е неналичието на задоволително добра вероятност за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27-29% от признатите в бакалавърски стратегии отпадат сред първи и четвърти курс, като към 19-20% отпадат сред първи и втори курс, 7-8% - сред втори и трети курс, 1-2% - сред трети и четвърти курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в границите на годината, или не се дипломират.
Отпадналите студенти са по-малко измежду признатите в магистърски стратегии след приблизително обучение като да вземем за пример в „ Медицина " и „ Фармация ". Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след към този момент добито висше обучение - сред 74% и 78%.
Преди шест години за финален път кабинетът удовлетвори напълно поръчките на университетите. С смяна в Закона за висшето обучение от 2016 година страната стартира да контролира бройките за банкет съгласно потребностите на пазара на труда. Очаква се последователното стесняване на местата за кандидат-студенти от 2016 година насам да докара до разбърквания в Картата на висшето обучение през идващите няколко години.
От 2016 до 2020 година общият банкет беше сгънат с 26%. Някои непропорционално раздути професионални посоки бяха понижени с до три пъти. Такива са „ Икономика ", „ Администрация и ръководство ", „ Туризъм ". В същото време други като „ Математика " и „ Информатика и компютърни науки " бяха увеличени с 5-8%.
В рамките на полемиката министърът на образованието и науката проф. Николай Денков означи и други значими аспекти на Картата на висшето обучение. „ Има висши учебни заведения, чиято активност не може да бъде отразена напълно посредством числата в документа. Такова е Висшето военноморско учебно заведение във Варна. Поради спецификата на специалността на моряка доста от неговите ученици работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те вземат участие в икономическото развиване на страната, защото изпращат средства на своите фамилии в България. Този принос обаче сега не се регистрира по съответния метод в формалните регистри, които използваме за Картата ", сподели проф. Денков. Според него такива специфични случаи би трябвало да бъдат категорично маркирани и обяснени в документа.
Най-важното съгласно министъра е по какъв начин ще бъде употребена Картата на висшето обучение и по какъв начин ще се преодолеят проблемите, откроени в нея. „ Решенията ще бъдат политически, при което неизбежно ще се сблъскат две гледни точки ", счита министър Денков. Едната е, че е задоволително да има седем-осем висши учебни заведения общо за цялата страна и че това ще обезпечи високо качество на висшето обучение. Другата позиция е, че висшите учебни заведения са мотори на икономическото развиване на районите и по тази причина във всеки по-голям район би трябвало да има мощно развито висше обучение. В този случай не броят и размера, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. „ Задача на идващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги приспособяват към изискванията в България, с цел да обезпечат еднакъв достъп до качествено висше обучение в цялата страна ", акцентира проф. Николай Денков.
Според него в това време би трябвало да се усъвършенства доста качеството във всички висши учебни заведения посредством усилване на научната и научно-приложната активност на преподавателите и студентите, включването им в интернационалните академични и научни мрежи и осъвременяването на образователното наличие и формите на преподаване.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ