МОН обсъжда проекта за Национална карта на висшето образование
Публикуваният за публично разискване план за Национална карта на висшето обучение ще се актуализира всяка година. Той ще отразява измененията в приема и реализацията на студентите. Това стана ясно през днешния ден от общественото разискване на плана, проведено от Министерството на образованието и науката.
В разискването участваха управлението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното съдружие на общините, Националното посланичество на студентските препоръки и други заинтригувани институции.
Числата в Картата са справедливи и са взети от съответните регистри и бази данни в страната. От данните се вижда, че макар изцяло свободния банкет до 2015 година висшите учебни заведения са ползвали свои вътрешни механизми за отсяване на положителните студенти. Средно над 40% от претендентите, одобрявани в бакалавърски специалности от 2012 година насам, не са съумели да стигнат до тапия.
В 22 професионални посоки през множеството от годините получилите бакалавърска степен са 50 или под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази наклонност е трайна през последните пет години. Това са „ Биотехнологии “, „ Филология “, „ Растениевъдство “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Машинно инженерство “, „ Спорт “, „ Животновъдство “ и „ Горско стопанство “.
Една от вероятните аргументи за отпадане на студенти е сложното следване . Друга е неналичието на задоволително добра вероятност за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27-29% от признатите в бакалавърски стратегии отпадат сред първи и четвърти курс , като към 19-20% отпадат сред първи и втори курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в границите на годината, или не се дипломират.
Отпадналите студенти са по-малко измежду признатите в магистърски стратегии след приблизително обучение като да вземем за пример в „ Медицина “ и „ Фармация “. Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след към този момент добито висше обучение – сред 74% и 78%.
Преди шест години за финален път кабинетът удовлетвори напълно поръчките на университетите. С смяна в Закона за висшето обучение от 2016 година страната стартира да контролира бройките за банкет съгласно потребностите на пазара на труда.
В рамките на полемиката министърът на образованието и науката проф. Николай Денков означи и други значими аспекти на Картата на висшето обучение.
" Има висши учебни заведения, чиято активност не може да бъде отразена напълно посредством числата в документа. Такова е Висшето военноморско учебно заведение във Варна. Поради спецификата на специалността на моряка доста от неговите ученици работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те вземат участие в икономическото развиване на страната, защото изпращат средства на своите фамилии в България. Този принос обаче сега не се регистрира по съответния метод в формалните регистри, които използваме за Картата “, сподели министърът на образованието проф. Николай Денков.
Според него такива специфични случаи би трябвало да бъдат категорично маркирани и обяснени в документа. Най-важното съгласно министъра е по какъв начин ще бъде употребена Картата на висшето обучение и по какъв начин ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.
„ Решенията ще бъдат политически, при което неизбежно ще се сблъскат две гледни точки “, счита министър Денков.
Едната е, че е задоволително да има 7-8 висши учебни заведения общо за цялата страна и че това ще обезпечи високо качество на висшето обучение. Другата позиция е, че висшите учебни заведения са мотори на икономическото развиване на районите и по тази причина във всеки по-голям район би трябвало да има мощно развито висше обучение.
„ Задача на идващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги приспособяват към изискванията в България, с цел да обезпечат еднакъв достъп до качествено висше обучение в цялата страна “, акцентира проф. Николай Денков.
Снимки: БГНЕС
В разискването участваха управлението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното съдружие на общините, Националното посланичество на студентските препоръки и други заинтригувани институции.
Числата в Картата са справедливи и са взети от съответните регистри и бази данни в страната. От данните се вижда, че макар изцяло свободния банкет до 2015 година висшите учебни заведения са ползвали свои вътрешни механизми за отсяване на положителните студенти. Средно над 40% от претендентите, одобрявани в бакалавърски специалности от 2012 година насам, не са съумели да стигнат до тапия.
В 22 професионални посоки през множеството от годините получилите бакалавърска степен са 50 или под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази наклонност е трайна през последните пет години. Това са „ Биотехнологии “, „ Филология “, „ Растениевъдство “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Машинно инженерство “, „ Спорт “, „ Животновъдство “ и „ Горско стопанство “.
Една от вероятните аргументи за отпадане на студенти е сложното следване . Друга е неналичието на задоволително добра вероятност за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27-29% от признатите в бакалавърски стратегии отпадат сред първи и четвърти курс , като към 19-20% отпадат сред първи и втори курс. Част от достигналите 4 курс или отпадат в границите на годината, или не се дипломират.
Отпадналите студенти са по-малко измежду признатите в магистърски стратегии след приблизително обучение като да вземем за пример в „ Медицина “ и „ Фармация “. Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след към този момент добито висше обучение – сред 74% и 78%.
Преди шест години за финален път кабинетът удовлетвори напълно поръчките на университетите. С смяна в Закона за висшето обучение от 2016 година страната стартира да контролира бройките за банкет съгласно потребностите на пазара на труда.
В рамките на полемиката министърът на образованието и науката проф. Николай Денков означи и други значими аспекти на Картата на висшето обучение.
" Има висши учебни заведения, чиято активност не може да бъде отразена напълно посредством числата в документа. Такова е Висшето военноморско учебно заведение във Варна. Поради спецификата на специалността на моряка доста от неговите ученици работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те вземат участие в икономическото развиване на страната, защото изпращат средства на своите фамилии в България. Този принос обаче сега не се регистрира по съответния метод в формалните регистри, които използваме за Картата “, сподели министърът на образованието проф. Николай Денков.
Според него такива специфични случаи би трябвало да бъдат категорично маркирани и обяснени в документа. Най-важното съгласно министъра е по какъв начин ще бъде употребена Картата на висшето обучение и по какъв начин ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.
„ Решенията ще бъдат политически, при което неизбежно ще се сблъскат две гледни точки “, счита министър Денков.
Едната е, че е задоволително да има 7-8 висши учебни заведения общо за цялата страна и че това ще обезпечи високо качество на висшето обучение. Другата позиция е, че висшите учебни заведения са мотори на икономическото развиване на районите и по тази причина във всеки по-голям район би трябвало да има мощно развито висше обучение.
„ Задача на идващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги приспособяват към изискванията в България, с цел да обезпечат еднакъв достъп до качествено висше обучение в цялата страна “, акцентира проф. Николай Денков.
Снимки: БГНЕС
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ