``Дадохме само 13 часа от живота си, за да видим как майка прегръща детето си`` |
Публикуваме описа на Симо Симеонов - доброволец в Центъра за помощ на украински бежанци във Варна, с незначителни съкращения.
Прибирам се от бежанския център и лягам да си почивам. Да, но не. Преди два дни закарах до Златните жена, пристигнала във България с едното си дете - другото останало в Украйна тъй като е било при дядо си на село.
Бойните дейности не разрешават да се съберат преди бягството. Плачешком ми изяснява, че синът й Антон, на 14 година, е оставен на украйнско-молдовската граница от транспортьор тъй като тъкмо същия ден е излязъл закон, че дете не може да напусне без родител Украйна. Нямах време за мислене. Обадих се на Веси и взехме решение да тръгнем към украинската граница. Няма късмет да си заставам у дома, а детето да бедства някъде в нищото. Вземам Веси и отиваме в Златни да вземем дамата.
Часа е 19:30 и би трябвало да изминем до Украйна 385 км. По пътя- нищо интерество до последния град в Румъния. Спира ни патрул за инспекция на документи: " Документите апелирам!!! Давам ги в очакване да ми ги върне и да продължим ".
Детето ни чака единствено в Украйна. Идва единият служител на реда и ни желае всички документи. След още малко идва и споделя със удовлетворение:
- Ще конфискуваме колата.
- Защо? - запитвам го стъписан.
- Защото колата е крадена.
След малко споделя, че не е крадена и пита за какво е заменен номерът. Обясняваме, че щом купим кола от Пловдив и живеем във Варна би трябвало да се смени номерът. Следващят въпрос, който тотално ни " умъртви " беше: " Вие тази кола платихте ли я? ".
Обясняваме, че имаме документи и платежни. Това не стига. Идва нова полицейска кола към нас. Излиза старшината и споделя: " Проверка за алкохол. Аз последно пих на 20 години... в този момент съм на 100... Отрицателен за алкохол ".
В това време още веднъж споделят " задържаме колата и на следващия ден в 9 ч. ще проверяваме ".
Влизат си в колата - умуват нещо. Вече си мислим, че желаят пари. Идват и споделят: " Последна инспекция и ви връщаме всичко и тръгвате. "
След малко двамата ни връщат всичко и потегляме отначало.
Пристигаме на границата Румъния-Молдова. Последва щателна инспекция, след което влизаме с персонални карти. Остават единствено 2 км и вземаме момчето.
На границата Молдова-Украйна стопираме и дамата би трябвало да измине последните 300 метра пешком, с цел да вземе детето си. Часът е 2 през нощта. Убедени сме, че по границите си мислят за нас, че вземаме доста пари, с цел да я доведен до тук. Ние вземаме 0 лв.. Идва дамата с детето си. Живо и крепко си е, срещаме се и тръгваме наопаки - 02.45 часа е. Остават 380 км единствено.
Във Варна сме си в 8:30 ч. Дадохме от нашия живот единствено 13 часа, само че видяхме по какъв начин майка прегръща детето си. И когато се оплакваме по какъв начин живеем в България, отидете до Молдова или Украйна. Тук ще ви се стори Малдивите!
Имаш ли предпочитание, намираш метод!
Нямаш ли предпочитание, намираш причина!
Прибирам се от бежанския център и лягам да си почивам. Да, но не. Преди два дни закарах до Златните жена, пристигнала във България с едното си дете - другото останало в Украйна тъй като е било при дядо си на село.
Бойните дейности не разрешават да се съберат преди бягството. Плачешком ми изяснява, че синът й Антон, на 14 година, е оставен на украйнско-молдовската граница от транспортьор тъй като тъкмо същия ден е излязъл закон, че дете не може да напусне без родител Украйна. Нямах време за мислене. Обадих се на Веси и взехме решение да тръгнем към украинската граница. Няма късмет да си заставам у дома, а детето да бедства някъде в нищото. Вземам Веси и отиваме в Златни да вземем дамата.
Часа е 19:30 и би трябвало да изминем до Украйна 385 км. По пътя- нищо интерество до последния град в Румъния. Спира ни патрул за инспекция на документи: " Документите апелирам!!! Давам ги в очакване да ми ги върне и да продължим ".
Детето ни чака единствено в Украйна. Идва единият служител на реда и ни желае всички документи. След още малко идва и споделя със удовлетворение:
- Ще конфискуваме колата.
- Защо? - запитвам го стъписан.
- Защото колата е крадена.
След малко споделя, че не е крадена и пита за какво е заменен номерът. Обясняваме, че щом купим кола от Пловдив и живеем във Варна би трябвало да се смени номерът. Следващят въпрос, който тотално ни " умъртви " беше: " Вие тази кола платихте ли я? ".
Обясняваме, че имаме документи и платежни. Това не стига. Идва нова полицейска кола към нас. Излиза старшината и споделя: " Проверка за алкохол. Аз последно пих на 20 години... в този момент съм на 100... Отрицателен за алкохол ".
В това време още веднъж споделят " задържаме колата и на следващия ден в 9 ч. ще проверяваме ".
Влизат си в колата - умуват нещо. Вече си мислим, че желаят пари. Идват и споделят: " Последна инспекция и ви връщаме всичко и тръгвате. "
След малко двамата ни връщат всичко и потегляме отначало.
Пристигаме на границата Румъния-Молдова. Последва щателна инспекция, след което влизаме с персонални карти. Остават единствено 2 км и вземаме момчето.
На границата Молдова-Украйна стопираме и дамата би трябвало да измине последните 300 метра пешком, с цел да вземе детето си. Часът е 2 през нощта. Убедени сме, че по границите си мислят за нас, че вземаме доста пари, с цел да я доведен до тук. Ние вземаме 0 лв.. Идва дамата с детето си. Живо и крепко си е, срещаме се и тръгваме наопаки - 02.45 часа е. Остават 380 км единствено.
Във Варна сме си в 8:30 ч. Дадохме от нашия живот единствено 13 часа, само че видяхме по какъв начин майка прегръща детето си. И когато се оплакваме по какъв начин живеем в България, отидете до Молдова или Украйна. Тук ще ви се стори Малдивите!
Имаш ли предпочитание, намираш метод!
Нямаш ли предпочитание, намираш причина!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ