Коментар №3 на седмицата:Труд-ният път на орденоносеца Потьомкин
Публикуваме най-четените и харесвани мнения тази седмица. Този коментар събра над 9000 ваши прочитания в Actualno.com.
Преди седмица държавното управление реши да предложи на президента Румен Радев да награди с медал " Св.Св. Кирил и Методий " огърлие основния редактор на в. „ Труд “.
Орденът се връчва на български и непознати жители за важен принос в развиването на културата, изкуството, образованието и науката. Или най-малко по този начин би трябвало да бъде. Преди да се опитаме да открием приноса на Блъсков в изброените области, дано забележим кой го предложи за оценката.
Предложението, както казахме, е концепция на министъра на културата. И този ред на мисли е неминуем: Какъвто министърът, такава и културата! Боил Банов, наред с редица други конфузии на духовното поле, постави за шеф на Националния книжовен музей създател на чалга текстове (лицето се назовава Атанас Капралов и е един от най-плодовитите създатели на " Пайнер ", информация - ). Има я, към момента без отговори, и аферата. Та тъкмо този министър ли няма да предложи за орденоносец таман Петьо Блъсков? И таман държавното управление на Бойко Борисов ли няма да одобри предлагането и да го сервира на президента? Журналистическото житие-битие на Петьо Блъсков е толкоз белязано с пропагандата, че е съизмеримо по роля единствено с фамозния руски филм. Нещо повече, Блъсков е живото дългогодишно доказателство, че пресата е агитация. А пропагандата в БГ се осребрява.
Нека да си напомним креативния път на номинирания, отвел го в подножието на високото отличие. И дано, тъй като живеем в опака страна, да проследим медийното житие-битие Блъсково в обратна посока.
Преди двайсетина дни бъдещият орденоносец навърши 70 години. Главният редактор и притежател на " Труд " беше почетен от вицепрезидента и цяла кохорта гравитиращи вляво политици, предприемачи и културни дейци. Присъствието на вицето подсказва, че на Блъсков огърлието му е в забрадка вързано. За информация кой е бил на благото празненство – от същата дата.
Блъсков и наследник се снабдиха с този вестник през 2015 година и от страниците му се леят хвалебствия за държавното управление и огън и жупел по враговете на Бойко Борисов.
През 2012 година Блъсков е измежду учредителите на Българския медиен съюз, основан към новата медийна империя на и.
През 2007 година продава Пресгрупа " Монитор " на Ирена Кръстева, майка на депутата Делян Пеевски. Сделката поставя началото на медийната империя на депутата.
Освен основател, Петьо Блъсков е и основен редактор на " Монитор " до 2007 година. През 2002 година, дружно със сина си Петьо Петьов Блъсков основава в. " Виж ", който през януари 2005 година се трансформира във в. " Телеграф ".
" Пресгрупа Монитор " е основана през 1998 година. Преди това Блъсков продава първата си рожба – пресгрупа " 168 часа ". Тя пък е основана от него и от други публицисти през 1990 година и става първата в България, като издава вестниците " 168 часа " и " 24 часа ". Пресгрупата беше известна с близостта си с тогавашната Първа частна банка, а Блъсков беше непосредствен другар и съучастник на шефа ѝ Валентин Моллов (който прочее уважи юбилея му).
Пресгрупата постоянно даваше естрада на новоизлюпените български банкери и хората с партийните куфарчета, които се назоваха " почтени частници ". На страниците на " 24 часа ", " 168 часа ", а по-късно - " Монитор " и " Телеграф ", гастролираха мутри и силоваци от ВИС и СИК. Надлежно отразявани бяха както животът им, по този начин и погребенията им. Дебеловратите, кредитните милионери и сенчестите предприемачи бяха героизирани и легитимирани като новия хайлайф. Близостта на Блъсков до тези персони се отрази и върху езика на изданията му, който е по-близо до улицата, в сравнение с до книжовността. Може би това е една от заслугите му за огърлието?
Винаги непосредствен до властта, очевидна и сенчеста, Блъсков, след банкрута на ракетата-носител ПЧБ, беше един от първите, които се наортачиха с Ирена Кръстева и сина ѝ Делян Пеевски.
И тъй като са неведоми пътищата господни, да напомним с подигравка времето, когато пресгрупа " 168 часа " се конкурираше с вестниците към " Труд ". " Труд " тогава се оглавяваше от. Двамата с Блъсков се държаха като два едри катапулта, които се обстрелват взаимно с неблагоуханни... слова.
Младото интернет потомство надали помни тези времена. И надали се интересува от духовната тежест на ордена " Св.Св. Кирил и Методий ". И надали му пука, че някой е номинирал една от аргументите българската преса да не е просто несвободна, а починала. А публиката – да не бъде изключително взискателна на тематика информация и публицистика. И да сме на 111 място по независимост на словото в класацията на " Репортери без граници ".
напълно правилно написаха, че Блъсков заслужава не медал, а акт за неподадена декларация в Министерството на културата. Същите наивници приканиха президента да не присъжда на Блъсков оценката.
Като напомним на чий рожден ден беше вицето преди двайсетина дни, оставаме скептични, че Румен Радев ще постъпи като мъж. По-скоро ще покаже, че политик в действителност се бие като куче – с вестник.
Автор: Спасиана Кирилова
Преди седмица държавното управление реши да предложи на президента Румен Радев да награди с медал " Св.Св. Кирил и Методий " огърлие основния редактор на в. „ Труд “.
Орденът се връчва на български и непознати жители за важен принос в развиването на културата, изкуството, образованието и науката. Или най-малко по този начин би трябвало да бъде. Преди да се опитаме да открием приноса на Блъсков в изброените области, дано забележим кой го предложи за оценката.
Предложението, както казахме, е концепция на министъра на културата. И този ред на мисли е неминуем: Какъвто министърът, такава и културата! Боил Банов, наред с редица други конфузии на духовното поле, постави за шеф на Националния книжовен музей създател на чалга текстове (лицето се назовава Атанас Капралов и е един от най-плодовитите създатели на " Пайнер ", информация - ). Има я, към момента без отговори, и аферата. Та тъкмо този министър ли няма да предложи за орденоносец таман Петьо Блъсков? И таман държавното управление на Бойко Борисов ли няма да одобри предлагането и да го сервира на президента? Журналистическото житие-битие на Петьо Блъсков е толкоз белязано с пропагандата, че е съизмеримо по роля единствено с фамозния руски филм. Нещо повече, Блъсков е живото дългогодишно доказателство, че пресата е агитация. А пропагандата в БГ се осребрява.
Нека да си напомним креативния път на номинирания, отвел го в подножието на високото отличие. И дано, тъй като живеем в опака страна, да проследим медийното житие-битие Блъсково в обратна посока.
Преди двайсетина дни бъдещият орденоносец навърши 70 години. Главният редактор и притежател на " Труд " беше почетен от вицепрезидента и цяла кохорта гравитиращи вляво политици, предприемачи и културни дейци. Присъствието на вицето подсказва, че на Блъсков огърлието му е в забрадка вързано. За информация кой е бил на благото празненство – от същата дата.
Блъсков и наследник се снабдиха с този вестник през 2015 година и от страниците му се леят хвалебствия за държавното управление и огън и жупел по враговете на Бойко Борисов.
През 2012 година Блъсков е измежду учредителите на Българския медиен съюз, основан към новата медийна империя на и.
През 2007 година продава Пресгрупа " Монитор " на Ирена Кръстева, майка на депутата Делян Пеевски. Сделката поставя началото на медийната империя на депутата.
Освен основател, Петьо Блъсков е и основен редактор на " Монитор " до 2007 година. През 2002 година, дружно със сина си Петьо Петьов Блъсков основава в. " Виж ", който през януари 2005 година се трансформира във в. " Телеграф ".
" Пресгрупа Монитор " е основана през 1998 година. Преди това Блъсков продава първата си рожба – пресгрупа " 168 часа ". Тя пък е основана от него и от други публицисти през 1990 година и става първата в България, като издава вестниците " 168 часа " и " 24 часа ". Пресгрупата беше известна с близостта си с тогавашната Първа частна банка, а Блъсков беше непосредствен другар и съучастник на шефа ѝ Валентин Моллов (който прочее уважи юбилея му).
Пресгрупата постоянно даваше естрада на новоизлюпените български банкери и хората с партийните куфарчета, които се назоваха " почтени частници ". На страниците на " 24 часа ", " 168 часа ", а по-късно - " Монитор " и " Телеграф ", гастролираха мутри и силоваци от ВИС и СИК. Надлежно отразявани бяха както животът им, по този начин и погребенията им. Дебеловратите, кредитните милионери и сенчестите предприемачи бяха героизирани и легитимирани като новия хайлайф. Близостта на Блъсков до тези персони се отрази и върху езика на изданията му, който е по-близо до улицата, в сравнение с до книжовността. Може би това е една от заслугите му за огърлието?
Винаги непосредствен до властта, очевидна и сенчеста, Блъсков, след банкрута на ракетата-носител ПЧБ, беше един от първите, които се наортачиха с Ирена Кръстева и сина ѝ Делян Пеевски.
И тъй като са неведоми пътищата господни, да напомним с подигравка времето, когато пресгрупа " 168 часа " се конкурираше с вестниците към " Труд ". " Труд " тогава се оглавяваше от. Двамата с Блъсков се държаха като два едри катапулта, които се обстрелват взаимно с неблагоуханни... слова.
Младото интернет потомство надали помни тези времена. И надали се интересува от духовната тежест на ордена " Св.Св. Кирил и Методий ". И надали му пука, че някой е номинирал една от аргументите българската преса да не е просто несвободна, а починала. А публиката – да не бъде изключително взискателна на тематика информация и публицистика. И да сме на 111 място по независимост на словото в класацията на " Репортери без граници ".
напълно правилно написаха, че Блъсков заслужава не медал, а акт за неподадена декларация в Министерството на културата. Същите наивници приканиха президента да не присъжда на Блъсков оценката.
Като напомним на чий рожден ден беше вицето преди двайсетина дни, оставаме скептични, че Румен Радев ще постъпи като мъж. По-скоро ще покаже, че политик в действителност се бие като куче – с вестник.
Автор: Спасиана Кирилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ