Кристалина Георгиева: Богатите страни не могат сами да покрият недостига на финансиране в сферата на климата
Публичната помощ и финансирането от държавните управления на развитите страни сами по себе си няма да бъдат задоволителни, с цел да покрият дефицита на финансиране по самодейностите за битка с изменението на климата в разрастващите се страни. Това съобщи пред Си Ен Би Си ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева.
Тя е безапелационна, че са нужни са повече частни вложения, с цел да се помогне на разрастващите се страни да реализират климатичните си цели.
„ Никога няма да покрием този дефицит, в случай че разчитаме на щедростта на богатите страни, защото той е прекомерно огромен, с цел да бъде адресиран с обществено финансиране “, сподели Георгиева в изявление за медията по време на срещата на върха на Организация на обединените нации за климата COP27 в египетския курорт Шарм ел-Шейх
„ Така че най-важното тук и през идващите месеци е да работим неуморно за основаване на благоприятни условия за частни вложения в развиващия се свят “, добави тя.
Преди срещата на върха Организацията на обединените народи прикани за „ увеличено финансиране и използване на дейности “, с цел да се помогне на уязвимите народи да се приспособяват към изключителната климатична обстановка.
„ Промените в климата нанасят удар след удар върху човечеството, както видяхме през 2022 година “, сподели изпълнителният шеф на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда Ингер Андерсен, давайки за образец опустошителните наводнения в Пакистан.
Уязвимите и разрастващите се страни ще се нуждаят от сред 160 и 340 милиарда $ до края на десетилетието, с цел да създадат промени, свързани с климата, и до 565 милиарда $ до 2050 година, се споделя в отчета на Организация на обединените нации.
„ Нуждите от адаптиране в развиващия се свят ще скочат внезапно до 340 милиарда $ годишно до 2030 година Въпреки това поддръжката за адаптиране през днешния ден възлиза на по-малко от една десета от тази сума “, сподели генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш.
„ Най-уязвимите хора и общности заплащат цената. Това е неприемливо “, добави той.
Защо развитите народи би трябвало да се борят с климатичните промени
В интерес на развитите стопански системи е да оказват помощ на разрастващите се страни да реализират задачите си във връзка с изменението на климата, сподели Георгиева, акцентирайки стабилността като основна причина.
„ Ако позволим на климатичните разтърсвания, още веднъж и още веднъж, да опустошават бедните страни, ние способстваме за неустойчивостта, която Европа усеща доста мощно, изключително когато миграционните потоци се усилват “, сподели тя.
Стабилността тези страни подсигурява и търговията сред развитите и разрастващите страни, сподели Георгиева.
„ Ако желаете вашите стопански системи да изнасят в тези страни, там би трябвало да има разцвет и непоклатимост “, сподели Георгиева.
Прекъсванията във веригите за доставки, породени от събития, свързани с изменението на климата, могат да съставляват по-голям риск от този, подбуден от пандемията, добави тя.
Трябва също по този начин да има по-голям подтик, с цел да се накарат предприятията в развитите страни да бъдат виновни за намаляването на излъчванията, а налозите и регулациите са инструментите, които държавните управления може да употребяват за тази цел, сподели още шефът на МВФ.
„ Трябва да признаем, че изоставаме доста от позицията, която би трябвало да достигнем, с цел да защитим благополучието на нашите деца. Ако погледнете това десетилетие – 2020 до 2030 година, би трябвало да понижим излъчванията с някъде сред 25% и 50%. Те обаче не престават да порастват “, добави Георгиева.
Тя е безапелационна, че са нужни са повече частни вложения, с цел да се помогне на разрастващите се страни да реализират климатичните си цели.
„ Никога няма да покрием този дефицит, в случай че разчитаме на щедростта на богатите страни, защото той е прекомерно огромен, с цел да бъде адресиран с обществено финансиране “, сподели Георгиева в изявление за медията по време на срещата на върха на Организация на обединените нации за климата COP27 в египетския курорт Шарм ел-Шейх
„ Така че най-важното тук и през идващите месеци е да работим неуморно за основаване на благоприятни условия за частни вложения в развиващия се свят “, добави тя.
Преди срещата на върха Организацията на обединените народи прикани за „ увеличено финансиране и използване на дейности “, с цел да се помогне на уязвимите народи да се приспособяват към изключителната климатична обстановка.
„ Промените в климата нанасят удар след удар върху човечеството, както видяхме през 2022 година “, сподели изпълнителният шеф на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда Ингер Андерсен, давайки за образец опустошителните наводнения в Пакистан.
Уязвимите и разрастващите се страни ще се нуждаят от сред 160 и 340 милиарда $ до края на десетилетието, с цел да създадат промени, свързани с климата, и до 565 милиарда $ до 2050 година, се споделя в отчета на Организация на обединените нации.
„ Нуждите от адаптиране в развиващия се свят ще скочат внезапно до 340 милиарда $ годишно до 2030 година Въпреки това поддръжката за адаптиране през днешния ден възлиза на по-малко от една десета от тази сума “, сподели генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш.
„ Най-уязвимите хора и общности заплащат цената. Това е неприемливо “, добави той.
Защо развитите народи би трябвало да се борят с климатичните промени
В интерес на развитите стопански системи е да оказват помощ на разрастващите се страни да реализират задачите си във връзка с изменението на климата, сподели Георгиева, акцентирайки стабилността като основна причина.
„ Ако позволим на климатичните разтърсвания, още веднъж и още веднъж, да опустошават бедните страни, ние способстваме за неустойчивостта, която Европа усеща доста мощно, изключително когато миграционните потоци се усилват “, сподели тя.
Стабилността тези страни подсигурява и търговията сред развитите и разрастващите страни, сподели Георгиева.
„ Ако желаете вашите стопански системи да изнасят в тези страни, там би трябвало да има разцвет и непоклатимост “, сподели Георгиева.
Прекъсванията във веригите за доставки, породени от събития, свързани с изменението на климата, могат да съставляват по-голям риск от този, подбуден от пандемията, добави тя.
Трябва също по този начин да има по-голям подтик, с цел да се накарат предприятията в развитите страни да бъдат виновни за намаляването на излъчванията, а налозите и регулациите са инструментите, които държавните управления може да употребяват за тази цел, сподели още шефът на МВФ.
„ Трябва да признаем, че изоставаме доста от позицията, която би трябвало да достигнем, с цел да защитим благополучието на нашите деца. Ако погледнете това десетилетие – 2020 до 2030 година, би трябвало да понижим излъчванията с някъде сред 25% и 50%. Те обаче не престават да порастват “, добави Георгиева.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ