Психологът Ерик Берн е автор на концепцията за сценарното програмиране

Психологът Ерик Берн е създател на концепцията за сценарното програмиране и теорията на игрите, и основател на революционния транзакционен разбор, който през днешния ден се учи по целия свят. Берн бил убеден, че всеки човек се програмира до 5-та си година, а след това всички следваме личния си витален сюжет. 

За  сценарното програмиране и първите 6 години, подбрани цитати от известния психолог. 

1. Сценарий - това е последователно разгръщаш се витален проект, който още в ранно детство се образува под въздействие на родителите. Този психически подтик с голяма мощ тласка човек напред, на среща със ориста, и прекомерно постоянно без значение от неговата опозиция или свободен избор. 

2. В първите 2 години, държанието и мислите на детето се програмират най-много от майката. Тази стратегия образува и първичната рамка на неговия сюжет, „ първичния протокол ” по отношение на това, кой би трябвало да бъде той – дали чук или наковалня.

3. Когато детето навърши 6 години, неговият витален проект е към този момент подготвен. Това е било добре известно на свещениците и средновековните учители: „ Оставете ми децата си, до момента в който навършат 6, след това си ги вземете назад ”. Добрият доучилищен педагог можел даже да планува какъв живот чака детето, ще бъде ли то щастливо или нещастно, ще стане ли победител или несретник.

4. В основата си, проектът за бъдещето се изготвя съгласно фамилните указания. Някои от най-важните характерности могат да бъдат видяни още при първия диалог, когато психотерапевтът попита: „ Каква са ви казвали родителите за живота, когато сте били дребни? ”

5. От всяко напътствие, в каквато и форма да е дефинирано то, детето се старае да извлече императивното ядро. Така то програмира виталния си проект. Ние назоваваме това програмиране, защото въздействието на напътствията стартира да става непрекъснато. Детето възприема желанието на родителите си като заповед, и по този начин може да остане за цялостен живот, в случай че инцидентно не стане някакъв трагичен поврат или събитие. Единствено големи катаклизми, като война, или неодобрена от родителите обич, могат да му дадат незабавно избавление. Психотерапията също може да даде резултати, само че доста по-бавни. 

Смъртта на родителите не постоянно смъква родителското проклинание. Дори в противен случай – в мнозинство от случаите, тя даже го прави още по-силно. 

6. Най-често точно детските решения, а не съзнателното обмисляне в зрелост, дефинират ориста на индивида. Каквото и да мислят, и споделят хората за живота си, усещането, което основават у близките е, че някаква могъща мощ ги кара да се стремят нанякъде, което внезапно се разминава с това, което написа в автобиографиите им или трудовите книжки. 

Онези, които желаят да вършат пари ги губят, до момента в който други неудържимо забогатяват. Онези, които декларират, че търсят обич, будят единствено злоба даже у хората, които ги обичат. 

7. Програмирането на детето от родителите протича най-много в отрицателна форма. Родителите пълнят главата на децата си най-вече с ограничавания. Но от време на време се дават и позволения. Забраните затрудняват приспособяването към събитията (защото са неадекватни), до момента в който разрешенията дават независимост на избора.

Позволенията не водят децата към рискове, в случай че не са съпроводени с насила. Истинското разрешение –  това е елементарното „ може ”. 

8. Позволението няма нищо общо с възпитанието на всепозволеност. Най-важните позволения – това са разрешението да обичаш, да се променяш, да се справяш със дилемите си сполучливо. Човекът, въоръжен с сходни оторизации се разпознава елементарно, както и другият, вцепенен от всевъзможни забрани. 

9. Нужно е още един път да подчертая – да бъдеш хубав, а също и да имаш триумф – това не е въпрос на анатомия, а на родителско разрешение. Анатомията, несъмнено, въздейства на милион миловидни лица, само че само в отговор на усмивката на майката или бащата, може да разцъфти същинската хубост по лицето на дъщерята. 

Ако родителите виждат у сина си неуместно, едва и недодялано дете, а у щерка си – грозно и неуместно момиче, те такива и ще бъдат. 

* Транзакционния анализ (ТА) е терапия на взаимоотношението, учредена на схващането, че решенията, които хората вземат в сегашното, се основават на предпоставки от предишното, които в даден миг може да са били нужни за оцеляването, само че в доста случаи към този момент не са годни. Според Ерик Бърн в подтекста са смисъла на транзакциите транзакционният разбор е „ система за проучване, предсказание и изменение на държанието на индивида, учредена върху разбора на транзакциите на индивида с обкръжаващите в техните съответни Его положения. 

Неотделима част от теорията на транзакционният разбор са его положенията. Това са психически същности част от егото (тук его се използва в смисъл на Аз) на индивида.

Ерик Бърн открива че съществуват три Eго положения, които взема решение да назова Родител, Възрастен и Дете. Изборът да бъдат с основни букви не е инцидентен и е изработен, с цел да може да бъдат разграничени тези его положения от нормалната приложимост на думите в езика. Самият Бърн още назовава тези три его положения екстеропсихика (Родител), неопсихика (Възрастен) и археопсихика (Дете). Според някои учени „ Екстеропсихиката, археопсихиката и неопсихиката се отнасят до аспекти на мозъка, взети от външен източник, по-ранният разум от предходен постепенен интервал и сегашният разум. Прието е че до шест годишна възраст его положението Родител е образувано, т.е. не се натрупват повече записи в него.

Транзакционният разбор се концентрира върху наставления, ранни решения, милувки, игри, изнудване, витални сюжети и преразгледани решения. Децата израстват с избрани наставнически послания (или предписания), дадени им както вербално, по този начин и невербално. Ранните решения целят приемането на родителски ласки (внимание на родителите). ТА обръща внимание на метода, по който хората търсят самопризнание, както и на типовете милувки, които желаят и получават. Игрите, които са последователности от бъдещи транзакции с предвидим резултат и някаква компенсация, се развиват като метод за поддържане на ранните решения на индивида. Освен научаването да отриват игрите груповите членове научават и своите рекети, които са произлизащите от ранните решения хронични неприятни усеща, събирани от играещите игри хора и оправдаващи главните решения на индивида. (bg.wikipedia.org)

Източник: izbrannoe.com
Снимка: Wikipedia