Играенето на роли: многобройните лица на егото Егото, което иска

Играенето на функции: многочислените лица на егото

Егото, което желае нещо от различен човек – а кое его не желае нещо от другите! – обикновено извършва някаква роля. Играейки я, то се надява да получи облекчаване на „ потребностите си “, били те материални придобивки, чувство за власт, предимство, чувство, че си по-специален от другите, или един или различен тип задоволство от физическо или психическо естество. Обикновено хората въобще не осъзнават функциите, които играят. Те са тези функции. Някои функции са много недоловими и съвсем не се виждат, до момента в който други са искрено явни, с изключение на за индивида, който ги играе. Има функции, чиято единствена цел е да се завоюва вниманието на другите. Егото се подхранва от вниманието на другите, което е по този начин или другояче форма на психическа сила. Ала егото не знае, че източникът на всяка сила е в самия човек – и по тази причина търси силата на открито. Но това, което търси, е не безформената сила, другото име на която е Присъствие, а вниманието на хората под някаква форма, като да вземем за пример самопризнание, прослава, удивление или просто да бъде видяно, да се почувства прието.

Срамежливият човек, който се опасява от вниманието на хората, не е освободен от егото си, а по-скоро има двойствено его, което както желае, по този начин и се опасява от вниманието. Страхът е провокиран от опцията вниманието да одобри формата на отрицание или рецензия, т.е. Нещо, което понижава аза, вместо да го усилва. Така че страхът на срамежливия човек от вниманието на другите е по-голям от неговата нужда от внимание. Срамежливостта постоянно се съпровожда от едно по-скоро отрицателно разбиране за себе си, убеждението, че си несъответстващ. Всяко понятийно чувство за себе си – да се виждаш като подобен или онакъв – е в действителност егото, било то преобладаващо позитивно (аз съм най-великият) или преобладаващо отрицателно (аз не коствам кой знае колко). Зад всяко позитивно разбиране за себе си се крие страхът, че не струваш кой знае какъв брой. Зад всяко отрицателно разбиране за себе се крие желанието да си най-великият или по-добър от останалите. Зад чувството на самоувереното его и непрекъснатата му нужда от предимство се скрие несъзнателният боязън да си по-нисш от другите. Обратно, срамежливото, несъответстващо его, което се усеща по-низше, крие скрито мощно предпочитание да е по-висше. Много хора се усещат ту по-висши, ту по-нисши от другите според от обстановките или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в мозъка си, е следното: постоянно, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой различен, това е егото във вас.

Отказ от функциите

Да вършиме във всяка обстановка каквото се изисква от вас, без това да се трансформира в роля, с която се отъждествявате, е значителен детайл от изкуството да се живее, детайл, който всеки би трябвало да усвои. Ставате могъщи в това, което вършиме, в случай че дейностите ви имат за цел самите себе си, а не са средство за отбрана, увеличение или одобряване на ролевата ви еднаквост. Всяка роля съставлява фиктивно чувство за аза ви и посредством нея всичко става персонализирано, т.е. нечисто и изопачено от основаното от мозъка „ малко аз “ и ролята, която то играе сега. Повечето хора, които заемат властови позиции в този свят, да вземем за пример политиците, телевизионните водещи, предприемачите, религиозните водачи, са изцяло разпознати с ролята си. Е, има няколко забележителни изключения. Макар да ги считат за звезди, те не са нищо повече от несъзнателни играчи в его-играта, видимо значима, само че в действителност лишена от същинска цел. Игра, която, по думите на Шекспир, е „ История, разказана от вманиачен, със доста звук и бяс, в която няма ни капка смисъл “.

Забележително е, че Шекспир стига до този извод без помощта на тв приемника. Ако его-драмата въобще има някаква цел, тази цел е непряка: тя основава от ден на ден и повече страдалчество на планетата, което въпреки в преобладаващата си част сътворено от егото, в последна сметка е и его-разрушително. То е огънят, в който егото изгаря самото себе си.

В един свят на играещи функции хора тези малобройни персони, които не проектират основан от мозъка облик – има такива даже в малкия екран, в медиите, в областта на бизнеса, – а работят, изхождайки от сърцевината на своето Битие, тези персони, които не се стремят да наподобяват повече от това, което са, а са просто себе си, се открояват като забележителни и са единствените, които основават разграничение в този свят. Те са носителите на новото схващане. Каквото и да вършат, то е мощно, тъй като е в естетика с задачата на цялото. Влиянието им обаче се простира надалеч оттатък това, което вършат, надалеч оттатък тяхната функционалност. Самото им наличие – просто, естествено, невзискателно – има преобразуващ резултат върху всички, които влизат в контакт с тях.

Когато не играете функции, това значи, че няма аз (его) в това, което вършиме. У вас не съществува второстепенен, спомагателен дневен ред: а точно, отбрана или увеличаване на аза ви. В резултат дейностите ви имат доста повече мощност. Напълно се фокусирате върху обстановката. Ставате едно с нея. Не се пробвате да бъдете някой или нещо съответно. Най-мощни, най-силни, най-ефективни сте тогава, когато сте самите себе си. Но не се опитвайте да бъдете себе си, тъй като това ще бъде още една роля. Наречена „ натурален, импровизиран аз “. В момента, в който се опитате да бъдете това или това, стартирате да играете роля. „ Просто бъдете себе си “ е добър съвет, само че той също може да се окаже подвеждащ. Умът ще се намеси и ще каже: „ Да забележим. Как да бъда себе си? “ И ще си сътвори някаква тактика, т.е. друга роля. „ Как да бъда себе си? “ в действителност е неправилен въпрос. Защото допуска, че би трябвало да извършите нещо, с цел да бъдете себе си. Ала „ по какъв начин “ тук е неприложимо, тъй като вие към този момент сте себе си. Просто престанете да добавяте неволен багаж към това, което сте. „ Ама аз не знам кой съм. Не знам какво значи да съм себе си “. Ако се чувствате изцяло комфортно с това да не знаете кои сте, това, което остава, е кой сте – а точно Битието оттатък човешкото, едно поле от капацитет, а не нещо, към този момент дефинирано.

Откажете се да дефинирате себе си – както за себе си, по този начин и за другите. Този отвод не значи гибел. Той значи пробуждане за живот. И не се интересувайте от това по какъв начин ви дефинират другите. Когато ви дефинират, те лимитират самите себе си, тъй че казусът си е техен. Винаги, когато влизате във взаимоотношения с хора, не бъдете функционалност или роля, а бъдете поле на съзнаващо Присъствие.

Защо егото играе функции? Заради едно неразучено допускане, една фундаментална неточност, една несъзнателна мисъл. Тази мисъл е: аз не съм задоволителен. От нея следва друга несъзнателна мисъл: би трябвало да играя роля, с цел да получа това, от което се нуждая, с цел да бъда по-пълно себе си; би трябвало да получа повече, с цел да бъда повече. Но не можете да сте повече, в сравнение с сте – защото под материалната и психическата ви форма сте едно със самия Живот, с Битието. По отношение на формата сте и постоянно ще бъдете по-нисши от едни, по-висши от други. Но в естеството си не сте нито по-нисши, нито по-висши от другите. Истинското самоуважение и същинското примирение са резултат точно от това осъзнаване. В очите на егото самоуважението и смирението си опонират. А в действителност са едно и също.

От: „ Нова земя: Пробуждане за задачата на вашия живот “, Екхарт Толе, ИК „ Кибеа “, 2009 година
Снимка: eckharttolle.com