Кой съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на

Кой съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? От късния XIX век насам кохорта от мислители са поставяли тези безконечни въпроси в центъра на своята работа. Чрез биографиите и теориите на най-видните фигури на психотерапията, както и с образци от своята клинична процедура и персонален живот, британският психолог Франк Талис ни убеждава в незаменимата роля на психотерапевтичното мислене за благополучието на всички нас в актуалната „ епоха на тревогата “. Споделяме откъс от книгата му „ Как да живеем в ерата на тревогата “ (Изд. Колибри).

Automat (1927) by Edward Hopper

Как да живеем в ерата на тревогата

Най-същественият принос на Фройд към психическото знание е неговото разбиране, че имаме лимитирано схващане (инсайт) за личното си държание. Може да генерираме пояснения, само че те са post-hoc оправдания и постоянно са неправилни. Голяма част от това, което вършим, е провокирано от несъзнавани мемоари или тласъци, които се записват в мозъка, само че които не осъзнаваме. Макар че смисъла на несъзнавания психологичен живот от време на време е поставяно под подозрение, припокриващите се доказателства от няколко свързани дисциплини удостоверяват общата позиция на Фройд.

Поради слабия си инсайт ние постоянно повтаряме саморазрушителни модели на държание. Да избягаме от тези нещастни цикли можем единствено посредством реализиране на по-добро себепознание. Но несъзнаваното не издава тайните си при поискване. Инсайтът изисква вложение на старания. Говоренето без задръжки и навикът на саморефлексията са от значително значение, в случай че желаеме да възстановим заровените мемоари. Само тогава връзките сред предишните събития, мисли, усеща и държание могат изцяло да се схванат.
Известно е, че мнението на Фройд за човечеството не е ласкателно. Аристотел определя индивида като „ рационално животно “. За Фройд, противоположното, човешкото държание е до голяма степен ирационално. Идеята, че поведението може да бъде повлияно от несъзнавани мемоари, към този момент се е появявала доста преди ранните изявления на Фройд. (Например математикът от XVII век Блез Паскал отбелязва с поетична сбитост: „ Сърцето има своите аргументи, които разсъдъкът не познава “.) Фройд обаче отива с една крачка напред. За него човешките същества сигурно са ирационални. Дори рационалното (или видимо рационалното) държание може да се корени в мрачните дълбини на несъзнаваното.

Как несъзнаваното въздейства върху нашите мисли и държание? 

Фройд счита, че спомените, концепциите и възприятията може да се групират в несъзнаваното и да създават систематични възприятийни и поведенчески съвкупности, когато се окажем в избрани обстановки. Всъщност Юнг, а не Фройд, е този, който за пръв път употребява термина „ комплекс “, с цел да опише такива групирания. В „ Обзор на теорията за комплексите “, оповестен през 1934  година, Юнг предлага концепцията, че комплексът е нещо като „ фрагментирана персона “, значително самостоятелна част на душeвността, която от време на време ни превзема. Така, когато даден комплекс е „ деен “, ние действаме в изискванията на „ понижена отговорност “. Според Юнг ние не осъзнаваме нашите комплекси и за съществуването им може да се съди само по техните резултати.

Важна част от психоанализата е Едиповият комплекс. Той постоянно се обобщава по този начин: момчетата желаят да вършат секс с майка си и да убият татко си. Когато се употребява сходен високомерен език, множеството хора възприемат концепцията като неуместна и обидна. Концепцията обаче заслужава по-премерено обсъждане. В западното изкуство и литература Едиповите тематики излизат на повърхността с невероятна периодичност. От Софокъл и Шекспир до филмите „ Психо “ и „ Междузвездни войни “, комплицираната динамичност на главната фамилна триада (майка-баща-дете) обезпечава безкрайни сюжети със своята витална, задвижваща сила. Видимите закономерности от този тип нормално са резултат от еволюционния напън. Универсални човешки характерности, като желания, страхове, отвращения, способността да учим някои неща по-лесно от други, съвсем сигурно са плод на естествения асортимент, тъй като в предишното са увеличавали вероятността нашите предшественици да оцелеят и да се възпроизведат. Например желанието за нещо сладко е постоянно срещано (защото сладките неща са отличен източник на енергия), а змиите нормално провокират боязън (защото са отровни). Прародител, който е търсил сладки горски плодове и старателно е избягвал змиите, евентуално е живял по-дълго от предшественик, който е правил противоположното. Всяко психическо или поведенческо събитие, което се следи постоянно, евентуално в по-голяма или по-малка степен се е развило вследствие на естествения асортимент. А това включва всичко: от предпочитание за сладко до повтарящи се културни претекстове като Едиповите проблеми. Естественият асортимент не сортира истории, само че сортира гени и обвързваните с тях предразположения, които в последна сметка намират израз в историите.

Почти всички школи на психотерапията признават съществуването на комплекси или на нещо доста сходно, когато изясняват въздействието на несъзнаваното. Психиката се схваща като композиция от флуидно горно ниво, на което се реализират когнитивните събития (например мислите, възприятията), и долно ниво, откъдето по-постоянни характерности, наричани от време на време когнитивни структури или схеми, въздействат върху природата на когнитивните събития. Така „ конструкция “, формирана от взаимосвързани вярвания за персоналната накърнимост, ще кара индивида да надценява заплахите и да има по-чести тревожни мисли (например „ Ако изляза през нощта, ще бъда атакуван “). Едиповият комплекс е най-значимият образец за това, което се е трансформирало в необятно одобрявана парадигма: дискретни сборове от несъзнавано знание и обвързваните с него страсти могат да трансформират отношението ни с действителността. Работните модели на Джон Боулби също са форма на когнитивна конструкция. В този подтекст Едиповият комплекс би трябвало да се преглежда с уважението, дължимо на всеки ранен (и затова несъвършен) прогрес в историята на концепциите.

От: „ Как да живеем в ерата на тревогата “, Франк Талис, изд. „ Колибри “
Картина: Automat (1927) by Edward Hopper; en.wikipedia.org