Алфа Рисърч: Парламентарният вот привлича по-висок интерес от президентската надпревара
Проучването на организация Алфа Рисърч за позициите на политическите сили и претендентите за президент на финала на акцията " 2 в 1 " записва следните трендове:
Повишена готовност за парламентарния избор, който седмица преди изборния ден притегля по-висок интерес от президентската конкуренция.
Консолидиране на партийните ядра в интервала на акцията и борба за електорални периферии в последната седмица преди вота.
Значима отдалеченост сред главните кандидати за държавен глава, само че незадоволителна готовност за излаз от президентските избори в един тур.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47 % - 48 % от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните.
Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент. В началото на акцията, както всекидневно, мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални настройки за парламентарния избор
Кампанията към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24.1 % от твърдо решилите да гласоподават като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция
В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия . Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5 % и надвива леко над тази за социалистите (16.0 %). Изходът от тази борба ще се реши освен от опцията на двете партии да активизират симпатизантите си, само че и от ситуативни фактори. Влошаване на Коронавирус обстановката и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на " Продължаваме промяната ". Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на Кирил Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху " Продължаваме промяната ".
" Демократична България ", " ИТН " и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно Събрание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
Обявяването на плана " Продължаваме промяната " нанесе електорални вреди на всички протестни партии. След първичния отлив на симпатизанти, " Демократична България " съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10.2 % от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли " ИТН " търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9.9 % поддръжка.
Движение за права и свободи, макар дейната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си (към момента тя е към 65 на 100 при всекидневно ниво над 85 на 100 в предходни избори). Това носи 9.8 % за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание.
" Възраждане " с 3.8 % отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор.
Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и " Изправи се БГ! Ние идваме! " . Коалицията към Мая Манолова, която също търпи загуби от " Продължаваме промяната ", усилва леко поддръжката си и с 3.6 % също остава покрай изборния предел.
Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се обрисува още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Електорални настройки за президентския избор
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46.4 %), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано.
От една страна, предизвикателство пред него е охладеният възторг към този избор, който мъчно ще надскочи нужната интензивност от 50 % за привършване на изборите в един тур. От друга страна, възходящото в последните седмици отчаяние от дейностите на служебното държавно управление (особено по здравната рецесия, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Румен Радев са последователите на Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната ". Сред по-широката външна страна, която ще е доста значима за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е сред Румен Радев и Анастас Герджиков
Професорът влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28.3 %, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове.
Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Тези трендове слагат изхода от балотажа според освен от резултата на първия тур, само че също от позициите на политическите партии и опцията на двамата водещи претенденти да активизират гласоподаватели отвън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 – 9 ноември 2021 година от Алфа Рисърч. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Повишена готовност за парламентарния избор, който седмица преди изборния ден притегля по-висок интерес от президентската конкуренция.
Консолидиране на партийните ядра в интервала на акцията и борба за електорални периферии в последната седмица преди вота.
Значима отдалеченост сред главните кандидати за държавен глава, само че незадоволителна готовност за излаз от президентските избори в един тур.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден, подготвеност за присъединяване във вота декларират 47 % - 48 % от хората с право на глас в страната, други към една четвърт се двоумят, дали да отидат до урните.
Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент. В началото на акцията, както всекидневно, мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални настройки за парламентарния избор
Кампанията към този момент е консолидирала твърдите симпатизанти на главните политически сили и това дефинира електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24.1 % от твърдо решилите да гласоподават като усилват дистанцията пред директните си съперници. Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната.
Най-оспорвана остава втората позиция
В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия . Седмица преди вота поддръжката за групировката към някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5 % и надвива леко над тази за социалистите (16.0 %). Изходът от тази борба ще се реши освен от опцията на двете партии да активизират симпатизантите си, само че и от ситуативни фактори. Влошаване на Коронавирус обстановката и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на " Продължаваме промяната ". Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на Кирил Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху " Продължаваме промяната ".
" Демократична България ", " ИТН " и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно Събрание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
Обявяването на плана " Продължаваме промяната " нанесе електорални вреди на всички протестни партии. След първичния отлив на симпатизанти, " Демократична България " съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема 4-то място с 10.2 % от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли " ИТН " търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9.9 % поддръжка.
Движение за права и свободи, макар дейната акция и кандидатурата на водача си за президент, не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си (към момента тя е към 65 на 100 при всекидневно ниво над 85 на 100 в предходни избори). Това носи 9.8 % за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4%-та преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание.
" Възраждане " с 3.8 % отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор.
Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и " Изправи се БГ! Ние идваме! " . Коалицията към Мая Манолова, която също търпи загуби от " Продължаваме промяната ", усилва леко поддръжката си и с 3.6 % също остава покрай изборния предел.
Последните дни преди вота ще бъдат интервал на борба за перифериите, която мъчно може да промени цялостната картина, само че ще е решаваща за второто място и за прекосяване на бариерата. При следената динамичност се обрисува още веднъж фрагментиран парламент и мъчно съставяне на болшинство.
Електорални настройки за президентския избор
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46.4 %), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано.
От една страна, предизвикателство пред него е охладеният възторг към този избор, който мъчно ще надскочи нужната интензивност от 50 % за привършване на изборите в един тур. От друга страна, възходящото в последните седмици отчаяние от дейностите на служебното държавно управление (особено по здравната рецесия, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Румен Радев са последователите на Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната ". Сред по-широката външна страна, която ще е доста значима за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е сред Румен Радев и Анастас Герджиков
Професорът влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28.3 %, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове.
Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Тези трендове слагат изхода от балотажа според освен от резултата на първия тур, само че също от позициите на политическите партии и опцията на двамата водещи претенденти да активизират гласоподаватели отвън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 – 9 ноември 2021 година от Алфа Рисърч. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ