Една интересна алтернатива за изстрелването на атомна бомба
Процедурата за изстрелване на атомна бомба в Съединени американски щати е следната:
Президентът би трябвало публично да даде команда за изстрелването на въпросното оръжие. Обикновено процедурата трае няколко минути и след формалното позволение има няколко сериозни стъпки, които би трябвало да се изпълнят.
След даването на позволение, президентът би трябвало да се срещне с най-високопоставените военни съветници. Срещата се прави в по този начин наречената стая за разискване на обстановки. Ако президентът не може да пътува, връзката се реализира по телефон.
Ако след съвета (чиято съществена цел е да се предотврати удара посредством показване на евентуалните щети) президентът въпреки всичко упорства да бъде нанесен удар, следва оторизиране на заповедта посредством прочитане на код. Обикновено са две фонетични букви като да вземем за пример „ Делта-Ехо “.
Пентагонът изпраща кодираното известие до въпросния ракетен екип. Обикновено известието е с дължината на един туит – към 140 признака.
В тези 140 признака се крие и проекта, както и запечатаните кодове за авторизация. При предадена заповед се отваря сейфа, където са въпросните кодове. Прави се съпоставяне сред изпратените и тези във сейфа.
Ако ракетата би трябвало да се изстреля от подводница се прави и малко по-различна процедура. Обикновено капитанът, офицерът на мостика и още двама самостоятелни претенденти би трябвало да съпоставят кодовете. По протокол след 15 минути от приемането на заповедта, ракетата би трябвало да бъде в бойна подготвеност.
Ако ракетата се изстрелва от сушата ще би трябвало да се извърши още една спомагателна процедура. Обикновено по земя има към 50 ракети в бойна подготвеност, следени от 5 екипа в разнообразни местоположения на Съединени американски щати. Всеки екип би трябвало да гласоподава изстрелването посредством завъртането на ключовете си за достъп едновременно.
Обикновено има 5 разнообразни ключа, само че са нужни единствено два за активирането на ракетата. Ако ракетата се изстрелва по суша, нормално е в бойна подготвеност до няколко минути. Веднъж щом ракетата е изстреляна, няма връщане обратно.
И както се досещате, следват резултатите от тази офанзива, предвождани преди този момент от нуклеарната зима, нарушаването на озоновия пласт и милостта напразно.
През 1981 година един професор от Харвард на име Роджър Фишър разгласява специфичен опит в бюлетина за Атомни науки. Там предлага на американския президент да остави всички оторизиращи кодове в гърдите на млад доброволец. Първата причина е ясна – по-сериозна отбрана, а втората е обвързана с изваждането им посредством потреблението на хладно оръжие. Убиецът на ходещия атомен сейф ще бъде точно американския президент.
Следващото условие е да бъде на всички места с американския президент, както и постоянно да носи куфар с доста сериозен и добре наточен касапски нож. В случай на потребност, американския президент би трябвало собственоръчно дастигне до кодовете, убивайки доброволеца. Мотивите на професора са, че с изключение на съобщаването за гибелта на милиони хора, той също ще би трябвало да пролее кръв на килима в Белия дом. Предложението стигнало до Пентагона и бързо било отхвърлено, заради простата причина, че след осъществяването на ликвидиране, може да се разколебае и в никакъв случай да не даде разшрение.
Идеята е задоволително хуманна, изключително откакто човешкото създание ще види по какъв начин в действителност наподобява гибелта. Има и друга причина, заради която е отхвърлено предлагането. Човек, който непрекъснато да следва президента ще изложи на риск цялата сигурност, затова няма смисъл процедурата да се усложнява по този начин.
