„Политико“: „Зелените мечти“ на Германия се сблъскаха с реалността на изменението на климата
Противоречията в енергийната политика на Германия се връщат като бумеранг. Страната се пробва да балансира напъните си за битка с климатичните промени като в това време затваря своите АЕЦ. Това написа в свои материал авторитетното издание " Политико ".
Трудността да се създадат двете неща по едно и също време бе отявлено разкрита от отчета на Организация на обединените нации, съгласно който, в случай че светът желае да доближи задачата си за понижаване на световното стопляне под 1,5 C°, ролята на атомната сила би трябвало доста да нарасне.
Това не е нещо, което поддръжниците на немските упоритости страната да премине към възобновима сила желаят да чуят и напрежението да се поддържат всички разнообразни политически линии стартира да се усеща.
Канцлерът Ангела Меркел попада под ударите на напрежението сред природозащитниците и индустриалците.
Германия побърза да заяви, че страната ще се откаже изцяло от АЕЦ до 2022 година, само че тя към момента зависи от въглищата за произвеждане на една трета от електрическата енергия си. Страната евентуално няма да успее да извърши задачите си за понижаване на излъчванията от парникови газове до обещаните 40% до 2020 година
Другите европейски страни стартират да слагат под подозрение смисъла от немската атомна доктрина.
Белгия също даде обещание да изостави атомната енергетика до 2025 година, само че рисковете от бързо отричане от енергийна мощ, която създава половината от електрическата енергия на страната, станаха ясни тази есен. В Белгия евентуално ще има дефицит на електрическа енергия, откакто операторът Electrabel затвори шест от общо седемте атомни реактора за поправки.
Френският президент Емануел Макрон, чиято изборна стратегия включваше понижаване на зависимостта на страната от атомна сила с една трета до 2025 година, към този момент стартира да отстъпва и сочи неприятния опит на Германия като образец.
Англия строи нова атомна мощ, както и Финландия, и Франция. По на изток симпатиите към атома са даже по-силни. България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния възнамеряват да построят нови атомни реактори.
Полша получава 80% от електрическата енергия си от въглища, нещо, което държавното управление признава, че не би било допустимо поради политиката на Европейски Съюз за климата и повишението на цените на излъчванията. До 2050 година въглищата би трябвало да бъдат единствено 50% от енергопроизводството, останалото ще се създава от възобновими енергийни източници и, както се надява полското държавно управление, от първата АЕЦ в страната. „ Атомната сила значи произвеждане на електрическа енергия с нула излъчвания “, съобщи министърът на енергетиката на Полша Кшищоф Тхужевски. „ И Полша би трябвало да има атом “.
Трудността да се създадат двете неща по едно и също време бе отявлено разкрита от отчета на Организация на обединените нации, съгласно който, в случай че светът желае да доближи задачата си за понижаване на световното стопляне под 1,5 C°, ролята на атомната сила би трябвало доста да нарасне.
Това не е нещо, което поддръжниците на немските упоритости страната да премине към възобновима сила желаят да чуят и напрежението да се поддържат всички разнообразни политически линии стартира да се усеща.
Канцлерът Ангела Меркел попада под ударите на напрежението сред природозащитниците и индустриалците.
Германия побърза да заяви, че страната ще се откаже изцяло от АЕЦ до 2022 година, само че тя към момента зависи от въглищата за произвеждане на една трета от електрическата енергия си. Страната евентуално няма да успее да извърши задачите си за понижаване на излъчванията от парникови газове до обещаните 40% до 2020 година
Другите европейски страни стартират да слагат под подозрение смисъла от немската атомна доктрина.
Белгия също даде обещание да изостави атомната енергетика до 2025 година, само че рисковете от бързо отричане от енергийна мощ, която създава половината от електрическата енергия на страната, станаха ясни тази есен. В Белгия евентуално ще има дефицит на електрическа енергия, откакто операторът Electrabel затвори шест от общо седемте атомни реактора за поправки.
Френският президент Емануел Макрон, чиято изборна стратегия включваше понижаване на зависимостта на страната от атомна сила с една трета до 2025 година, към този момент стартира да отстъпва и сочи неприятния опит на Германия като образец.
Англия строи нова атомна мощ, както и Финландия, и Франция. По на изток симпатиите към атома са даже по-силни. България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния възнамеряват да построят нови атомни реактори.
Полша получава 80% от електрическата енергия си от въглища, нещо, което държавното управление признава, че не би било допустимо поради политиката на Европейски Съюз за климата и повишението на цените на излъчванията. До 2050 година въглищата би трябвало да бъдат единствено 50% от енергопроизводството, останалото ще се създава от възобновими енергийни източници и, както се надява полското държавно управление, от първата АЕЦ в страната. „ Атомната сила значи произвеждане на електрическа енергия с нула излъчвания “, съобщи министърът на енергетиката на Полша Кшищоф Тхужевски. „ И Полша би трябвало да има атом “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ