Внедряване на ДСГ до 1,5 г. и актуализация на Здравната карта предвиждат властите
Промени в организацията и финансирането на болничната и извънболничната помощ, кадровата политика в бранша и проблемите на здравната система като цяло разискаха през днешния ден представители на здравните управляващи и участници в системата. Дискусията се състоя по време на деветия Национален фармафорум, проведен от списание „ Мениджър “.
Болничната помощ – промени в структурата и финансирането
До година и половина се чака в някои огромни лечебни заведения пилотно да отпадне работата по клиничните пътеки и да се вкарат диагностично обвързваните групи. Това сподели пред публицисти ръководителят на парламентарната комисия по опазване на здравето доцент Антон Тонев, представен от Българска телеграфна агенция.
Ако има положителни резултати от този план, диагностично обвързваните групи биха станали главният инструмент за заплащане в болничната помощ, счита той. По думите му в средата на 2023 година, в границите на три-шест месеца, може да бъдат оценени резултатите и към 2024 година ще има задоволително информация до каква степен този метод на работа и финансиране дава промени в качеството. В пилотния план ще вземат участие държавни, общински и частни лечебни заведения, добави той.
Зам.-здравният министър доктор Петър Грибнев пък разяснява Националната здравна карта, която по думите му се нуждае от възобновяване. Актуализацията на документа ще отнеме време, само че ще даде ясна визия какво е положението на здравната система, изключително след последното броене на популацията, и какъв е потенциалът на системата, уточни той, представен от Българска телеграфна агенция. Проблемите, с които се сблъскваме в региона на болничната помощ, са свързани и с това дали и в каква степен е нужно да се разкриват нови действия и по какъв метод да се контролира този механизъм, добави доктор Грибнев. По думите му различен проблем в региона на болничната помощ е обезпечаването на съответно финансиране. В момента огромна част от лечебните заведения са затрудняват да платят сметките си за електричество, означи той.
Проблемите на лечебните заведения разяснява и председателката на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова. „ Пандемията сложи пред болничния бранш доста провокации, като с изключение на фрагментите на напред във времето излиза и нуждата от увеличение на финансирането “, сподели адв. Димитрова. Тя изясни, че лечебните заведения не могат сами да контролират своите цени и по тази причина от началото на годината обръщат внимание на нуждата от обособена поддръжка за бранша поради поскъпващата електрическа енергия.
„ Ние се намираме в обстановка, в която някои от въпросите не търпят повече отсрочване. Дават се поръчки за промени и такива сигурно са нужни, само че е доста значимо предлаганите промени да се споделят с всички заинтригувани страни “, съобщи още председателката на ББА.
Гледната точка на финансиращия орган пък бе показана от шефа на НЗОК проф. Петко Салчев. „ Опитите НЗОК да се трансформира в бюджетираща институция, до момента в който съм шеф, считам, че няма да го позволи “, сподели той, представен от Българска телеграфна агенция. Проф. Салчев напомни, че Касата закупува действия, осъществени в съответните лечебни заведения. От 52 хиляди болнични кревати по Национална здравна карта, НЗОК е сключила контракт за 48 хиляди, уточни той. По думите му към днешна дата са заети 26 хиляди кревати. Всяка болница би трябвало да премисли активността си и да предложи подобен пакет услуги на Касата, които да бъдат действително закупени от нея, съобщи още проф. Салчев.
Проблеми на извънболничната помощ
Предстоят промени и в извънболничната помощ, сподели доцент Антон Тонев и изясни, че в този момент се основават нови стратегии, посредством които да се влага в инсталация и в привличане на фрагменти. В отговор на въпрос по какъв начин ще се обезпечат фрагменти в системата, Тонев уточни, че политиките, които ще предложат, ще бъдат за стимулиране на младите лекари да останат в България – промени в метода на финансиране и диференциране на инструментите, с които в болничната помощ се получават средствата, отделяне на част от парите в една клинична пътека, които да могат да се употребяват единствено за заплащане на труда на лекарите.
Имаме относително задъхваща се болнична и извънболнична помощ, добави доцент Тонев и осведоми, че се плануват промени, които да балансират неравенствата в системата. „ Изследвали сме аргументите, довели до този дисбаланс, и предложенията за решения, които ще бъдат показани пред обществото, ще бъдат в тази тенденция. Поставили сме си като приоритет да понижават хоспитализациите, а влизането в болница да остане за хората, които в действителност имат потребност от интензивно лекуване “, разяснява той. По думите му сега за един здравен артикул се заплаща три пъти. „ Когато една диагностична процедура може да се извърши отвън болница, а болният е признат, плащаме за услугата, която ще получи той на по-висока цена. Вторият метод на възнаграждение е поради болничните дни, които пациентите получават след пролежаване в болница, а третото заплащане е поради загубата на продукта, който този пациент би изработил за стопанската система ни в дните, в които няма да бъде на работното си място “, уточни доцент Тонев.
Адв. Свилена Димитрова пък засегна тематиката за профилактиката, която съгласно нея на процедура в последните две години не се е случвала. „ Отчетохме резултатите от акция, в която ББА участваше през есента на предходната година, която сподели, че 55% от прегледаните хора в дребни обитаеми места не са посещавали доктор експерт от една година “, разяснява адв. Димитрова. По думите й за модернизацията на българското опазване на здравето е нужна повече предварителна защита и повишение на здравната просвета на популацията.
Кадровият проблем на здравната система
Ако преди години бяхме изправени пред опасност от сериозен дефицит на лекари, в този момент към този момент със страдание означавам, че това е новата действителност. И когато приказваме за опазване на здравето, за промени в бранша, това е първото и най-важно нещо, което би трябвало да имаме поради, съобщи по време на форума ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров.
Близо 90 на 100 от общопрактикуващите лекари в България са над 50-годишна възраст, уточни той, представен от Българска телеграфна агенция. От всички 31 700 лекари в страната 66 на 100 са над 50-годишна възраст, а всеки трети е над 60-годишна възраст, регистрира доктор Маджаров. По думите му не повече от 30 на 100 от лекарите са под 50-годишна възраст. Само през предходната година са умряли 730 лекари, уточни още доктор Маджаров. След 15 години ще има единствено към 10 хиляди лекари и те няма да бъдат млади, предизвести ръководителят на БЛС.
Според него са нужни нетрадиционни, даже шокиращи ограничения, с цел да се овладее кадровата рецесия, която в проблем от международен мащаб.
В поддръжка на думите му доцент Тонев означи, че в Европейски Съюз има сериозен отлив от хуманните специалности, като не доближават към 1 милион здравни служащи. Време е да признаем, че единствено сме следили този развой през последните 10 години, добави той. По думите му анкета, направена измежду студентите в три медицински университета, е посочила, че равнището на възнаграждение има 32% тежест. Това значи, че в случай че вълшебен увеличим заплатите, това ще реши единствено една трета от проблемите, уточни доцент Тонев. Той осведоми, че предстоят промени в наредбата за специализация за младите лекари.
Такива промени са нужни и съгласно адв. Димитрова, стана ясно от думите ѝ. Тя уточни, че незабавно би трябвало да бъдат наваксани 10 години забавени промени в здравния бранш, в това число за младите лекари, за които до момента не беше улеснен достъпът и повишен броят на специализантите.
В отговор на въпрос по какъв начин ще се подтикват медицинските сестри да останат в България, Тонев уточни, че ще се работи целеустремено към политика за повишение на приходите им. По думите му сега се разисква дали тази концепция е допустимо да се реализира още през юни, с актуализацията на държавния бюджет.
Болничната помощ – промени в структурата и финансирането
До година и половина се чака в някои огромни лечебни заведения пилотно да отпадне работата по клиничните пътеки и да се вкарат диагностично обвързваните групи. Това сподели пред публицисти ръководителят на парламентарната комисия по опазване на здравето доцент Антон Тонев, представен от Българска телеграфна агенция.
Ако има положителни резултати от този план, диагностично обвързваните групи биха станали главният инструмент за заплащане в болничната помощ, счита той. По думите му в средата на 2023 година, в границите на три-шест месеца, може да бъдат оценени резултатите и към 2024 година ще има задоволително информация до каква степен този метод на работа и финансиране дава промени в качеството. В пилотния план ще вземат участие държавни, общински и частни лечебни заведения, добави той.
Зам.-здравният министър доктор Петър Грибнев пък разяснява Националната здравна карта, която по думите му се нуждае от възобновяване. Актуализацията на документа ще отнеме време, само че ще даде ясна визия какво е положението на здравната система, изключително след последното броене на популацията, и какъв е потенциалът на системата, уточни той, представен от Българска телеграфна агенция. Проблемите, с които се сблъскваме в региона на болничната помощ, са свързани и с това дали и в каква степен е нужно да се разкриват нови действия и по какъв метод да се контролира този механизъм, добави доктор Грибнев. По думите му различен проблем в региона на болничната помощ е обезпечаването на съответно финансиране. В момента огромна част от лечебните заведения са затрудняват да платят сметките си за електричество, означи той.
Проблемите на лечебните заведения разяснява и председателката на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова. „ Пандемията сложи пред болничния бранш доста провокации, като с изключение на фрагментите на напред във времето излиза и нуждата от увеличение на финансирането “, сподели адв. Димитрова. Тя изясни, че лечебните заведения не могат сами да контролират своите цени и по тази причина от началото на годината обръщат внимание на нуждата от обособена поддръжка за бранша поради поскъпващата електрическа енергия.
„ Ние се намираме в обстановка, в която някои от въпросите не търпят повече отсрочване. Дават се поръчки за промени и такива сигурно са нужни, само че е доста значимо предлаганите промени да се споделят с всички заинтригувани страни “, съобщи още председателката на ББА.
Гледната точка на финансиращия орган пък бе показана от шефа на НЗОК проф. Петко Салчев. „ Опитите НЗОК да се трансформира в бюджетираща институция, до момента в който съм шеф, считам, че няма да го позволи “, сподели той, представен от Българска телеграфна агенция. Проф. Салчев напомни, че Касата закупува действия, осъществени в съответните лечебни заведения. От 52 хиляди болнични кревати по Национална здравна карта, НЗОК е сключила контракт за 48 хиляди, уточни той. По думите му към днешна дата са заети 26 хиляди кревати. Всяка болница би трябвало да премисли активността си и да предложи подобен пакет услуги на Касата, които да бъдат действително закупени от нея, съобщи още проф. Салчев.
Проблеми на извънболничната помощ
Предстоят промени и в извънболничната помощ, сподели доцент Антон Тонев и изясни, че в този момент се основават нови стратегии, посредством които да се влага в инсталация и в привличане на фрагменти. В отговор на въпрос по какъв начин ще се обезпечат фрагменти в системата, Тонев уточни, че политиките, които ще предложат, ще бъдат за стимулиране на младите лекари да останат в България – промени в метода на финансиране и диференциране на инструментите, с които в болничната помощ се получават средствата, отделяне на част от парите в една клинична пътека, които да могат да се употребяват единствено за заплащане на труда на лекарите.
Имаме относително задъхваща се болнична и извънболнична помощ, добави доцент Тонев и осведоми, че се плануват промени, които да балансират неравенствата в системата. „ Изследвали сме аргументите, довели до този дисбаланс, и предложенията за решения, които ще бъдат показани пред обществото, ще бъдат в тази тенденция. Поставили сме си като приоритет да понижават хоспитализациите, а влизането в болница да остане за хората, които в действителност имат потребност от интензивно лекуване “, разяснява той. По думите му сега за един здравен артикул се заплаща три пъти. „ Когато една диагностична процедура може да се извърши отвън болница, а болният е признат, плащаме за услугата, която ще получи той на по-висока цена. Вторият метод на възнаграждение е поради болничните дни, които пациентите получават след пролежаване в болница, а третото заплащане е поради загубата на продукта, който този пациент би изработил за стопанската система ни в дните, в които няма да бъде на работното си място “, уточни доцент Тонев.
Адв. Свилена Димитрова пък засегна тематиката за профилактиката, която съгласно нея на процедура в последните две години не се е случвала. „ Отчетохме резултатите от акция, в която ББА участваше през есента на предходната година, която сподели, че 55% от прегледаните хора в дребни обитаеми места не са посещавали доктор експерт от една година “, разяснява адв. Димитрова. По думите й за модернизацията на българското опазване на здравето е нужна повече предварителна защита и повишение на здравната просвета на популацията.
Кадровият проблем на здравната система
Ако преди години бяхме изправени пред опасност от сериозен дефицит на лекари, в този момент към този момент със страдание означавам, че това е новата действителност. И когато приказваме за опазване на здравето, за промени в бранша, това е първото и най-важно нещо, което би трябвало да имаме поради, съобщи по време на форума ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров.
Близо 90 на 100 от общопрактикуващите лекари в България са над 50-годишна възраст, уточни той, представен от Българска телеграфна агенция. От всички 31 700 лекари в страната 66 на 100 са над 50-годишна възраст, а всеки трети е над 60-годишна възраст, регистрира доктор Маджаров. По думите му не повече от 30 на 100 от лекарите са под 50-годишна възраст. Само през предходната година са умряли 730 лекари, уточни още доктор Маджаров. След 15 години ще има единствено към 10 хиляди лекари и те няма да бъдат млади, предизвести ръководителят на БЛС.
Според него са нужни нетрадиционни, даже шокиращи ограничения, с цел да се овладее кадровата рецесия, която в проблем от международен мащаб.
В поддръжка на думите му доцент Тонев означи, че в Европейски Съюз има сериозен отлив от хуманните специалности, като не доближават към 1 милион здравни служащи. Време е да признаем, че единствено сме следили този развой през последните 10 години, добави той. По думите му анкета, направена измежду студентите в три медицински университета, е посочила, че равнището на възнаграждение има 32% тежест. Това значи, че в случай че вълшебен увеличим заплатите, това ще реши единствено една трета от проблемите, уточни доцент Тонев. Той осведоми, че предстоят промени в наредбата за специализация за младите лекари.
Такива промени са нужни и съгласно адв. Димитрова, стана ясно от думите ѝ. Тя уточни, че незабавно би трябвало да бъдат наваксани 10 години забавени промени в здравния бранш, в това число за младите лекари, за които до момента не беше улеснен достъпът и повишен броят на специализантите.
В отговор на въпрос по какъв начин ще се подтикват медицинските сестри да останат в България, Тонев уточни, че ще се работи целеустремено към политика за повишение на приходите им. По думите му сега се разисква дали тази концепция е допустимо да се реализира още през юни, с актуализацията на държавния бюджет.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ