Пролет Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежна
да възвърнеш хиляди очаквания
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя единствено твойто слънце
и - умра на твойте барикади!


Ще бъда остарял, ще бъда доста остарял

Ще бъда остарял, ще бъда доста остарял,
ако остана след погромите, несъмнено,
като опърпан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както дребните деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се желае
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? - В фантазиите няма цензура,
мечтите греят с синкава бистрота.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам наследник,
синът ще бъде двадесетгодишен.


На жена ми

Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам -
ще те целуна и ще си отида.



* Не успяхме да разберем кой е създателят на красивия портрет на Вапцаров от заглавната фотография. Молим, в случай че някой знае, дано остави името в коментар, с цел да отдадем заслуженото почитание.